"Класа": 27% от българите с профили в социални мрежи в интернет

"Нй й-големият ни критик бави дело срещу наркомафията", разкрива в интервю за "24 часа" министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов. По думите му е интересно поведението на председателя на Съюза на съдиите Мирослава Тодорова. Тя е забавила над 50 дела, едно от които срещу емблематична фигура за наркотрафика в страните от Европа.

"Започваме да си задаваме въпроса дали това не е в услуга на организираната престъпност. Това внушава липсата на справедливост, която обществото очаква. Затова съм си позволявал по-остри изказвания с конкретни примери. Точно тази съдийка и този съюз бяха най-критични към дейността на МВР, а всъщност те са хората, които трябва да гарантират справедливост и принципи в интерес на обществото и държавността", казва Цветанов.

Централните всекидневници отразяват церемонията по смяната на президентската власт на пл. "Св. Александър Невски". "Сега" отбелязва, че нито един представител на СДС и ДСБ не уважи церемонията по встъпването в длъжност на новия президентв. Лидерът на ДПС Ахмед Доган също не дойде на събитието, но там бяха членове на ръководството на партията. Липсваха представители и на "Атака" и РЗС.

Авторитетен и самостоятелен, така определя новия държавен глава Росен Плевнелиев доц. д-р Антоний Гълъбов, социолог. В коментар за "Монитор" той посочва, че това е първият президент, който не идва от партийните редици. Представата за това, че той ще бъде в сянката на министър-председателя, е по-скоро отглас от предизборната кампания. Отношенията между президента и изпълнителната власт са далеч по-малко, отколкото изглеждат на пръв поглед.

Неговата теза е, че той наистина иска да отвори президентската институция към другите институции и към гражданското общество. Колкото по-открита и ефективна в комуникацията си е президентската институция, толкова повече тези слухове, съмнения и опасения за зависимост на президента от премиера Бойко Борисов ще отшумяват.

Как върви здравната реформа? В интервюта в "Труд" отговарят две от големите имена в българската медицина, заемали и поста министър на здравеопазването. Доц. Божидар Финков отчита ниското качеството на медицинските дейности у нас. То е функция на недостатъчното финансиране на системата и ограниченото въвеждане на новите технологии. А когато липсват пари в системата, би трябвало да се търси частният сектор. Финков не одобрява задържането на частните здравноосигурителни фондове встрани. "Може би те са глътката въздух, която биха дали на здравеопазването ни в следващите години и биха го подобрили", смята Финков.

"Не съжалявам, че оставих една каса", заявява проф. Радослав Гайдарски. Той е категоричен, че никога няма да се извърши добра здравна реформа у нас, ако не се влеят достатъчно средства. И припомня, че още преди започването на плащане в системата чрез здравната каса, той е бил противник на монопола й.

"Но години по-късно се оказа, че ако функцията на касата се поемеше от няколко по-малки каси, би станало още по-лошо. Имаше 5 дружества, които бяхя готови да заграбят парите. Така от върл противник на монопола на касата станах неин защитник, защото, когато си в системата, разбираш какво точно се случва. Вярно е, че само една каса не дава възможност за конкурентност и гъвкавост. Обаче при минималните средства, с които разполага държавата, и при разбиването на монопола ситуацията би станала още по-тежка", обяснява Гайдарски.

"Кризата е полезна и ражда оптимизъм", коментира в "Труд" Георги Стоев, управляващ съдружник в "Индъстри уоч". Според него дълговата криза дойде, за да поправи сериозни грешки и да научи правителствата да харчат по-малко. Тя би следвало да свие държавното присъствие в стагниращата икономика на Европа.

Това ще доведе до по-големи шансове за растеж, включително за периферни и малки страни като България. Българските износители може да преживеят няколко тримесечия на свиване на поръчките от запад, но в по-дълга перспектива ще трябва да отчетат отново ръст. Към момента оставаме спокойни за българската финансова система. Показателите на банките са стабилни и не очакваме сътресения, включително внесени отвън по линия на закъсали банки в Западна Европа.

27% от пълнолетните българи имат профил в поне една социална мрежа в интернет пространството. Това сочат данните от най-новото национално-представително проучване на "Галъп интернешънъл" по поръчка на "Класа".

Разпространението на социалните мрежи бележи значителен ръст за период от само две години. Днес 58% от българите, които използват интернет, заявяват, че ползват услугите на социалните мрежи "Фейсбук", „Туитър" и др., пише вестникът. В началото на 2010 г. измереният процент на потребителите на тези платформи беше 39% от интернет аудиторията.

Освен разширяването на кръга от хора, които ползват такъв тип сайтове за комуникация, данните от проучването отчитат и повишаване на честотата на влизане в мрежите от абонатите. Процентът влизащи в профилите си всекидневно се е увеличил от 48% на 55% само за последните две години.