"Нй й-големият ни критик бави дело срещу наркомафията", разкрива в интервю за
"24 часа" министърът на
вътрешните работи Цветан Цветанов. По думите му е интересно поведението на
председателя на Съюза на съдиите Мирослава Тодорова. Тя е забавила над 50 дела,
едно от които срещу емблематична фигура за наркотрафика в страните от Европа.
"Започваме да си задаваме въпроса дали това не е в услуга на организираната
престъпност. Това внушава липсата на справедливост, която обществото очаква.
Затова съм си позволявал по-остри изказвания с конкретни примери. Точно тази
съдийка и този съюз бяха най-критични към дейността на МВР, а всъщност те са
хората, които трябва да гарантират справедливост и принципи в интерес на
обществото и държавността", казва Цветанов.
Централните всекидневници
отразяват церемонията по смяната на президентската власт на пл. "Св. Александър
Невски". "Сега" отбелязва, че нито един
представител на СДС и ДСБ не уважи церемонията по встъпването в длъжност на
новия президентв. Лидерът на ДПС Ахмед Доган също не дойде на
събитието, но там бяха членове на ръководството на партията. Липсваха
представители и на "Атака" и РЗС.
Авторитетен и самостоятелен, така
определя новия държавен глава Росен Плевнелиев доц. д-р Антоний Гълъбов,
социолог. В коментар за "Монитор" той посочва, че това е първият президент,
който не идва от партийните редици. Представата за това, че той ще бъде в
сянката на министър-председателя, е по-скоро отглас от предизборната кампания.
Отношенията между президента и изпълнителната власт са далеч по-малко, отколкото
изглеждат на пръв поглед.
Неговата теза е, че той наистина иска да отвори
президентската институция към другите институции и към гражданското общество.
Колкото по-открита и ефективна в комуникацията си е президентската институция,
толкова повече тези слухове, съмнения и опасения за зависимост на президента от
премиера Бойко Борисов ще отшумяват.
Как върви здравната реформа? В интервюта в
"Труд" отговарят две от големите
имена в българската медицина, заемали и поста министър на здравеопазването. Доц.
Божидар Финков отчита ниското качеството на медицинските дейности у нас. То е
функция на недостатъчното финансиране на системата и ограниченото въвеждане на
новите технологии. А когато липсват пари в системата, би трябвало да се търси
частният сектор. Финков не одобрява задържането на частните здравноосигурителни
фондове встрани. "Може би те са глътката въздух, която биха дали на
здравеопазването ни в следващите години и биха го подобрили", смята Финков.
"Не
съжалявам, че оставих една каса", заявява проф. Радослав Гайдарски. Той е
категоричен, че никога няма да се извърши добра здравна реформа у нас, ако не се
влеят достатъчно средства. И припомня, че още преди започването на плащане в
системата чрез здравната каса, той е бил противник на монопола й.
"Но години
по-късно се оказа, че ако функцията на касата се поемеше от няколко по-малки
каси, би станало още по-лошо. Имаше 5 дружества, които бяхя готови да заграбят
парите. Така от върл противник на монопола на касата станах неин защитник,
защото, когато си в системата, разбираш какво точно се случва. Вярно е, че само
една каса не дава възможност за конкурентност и гъвкавост. Обаче при минималните
средства, с които разполага държавата, и при разбиването на монопола ситуацията
би станала още по-тежка", обяснява Гайдарски.
"Кризата е полезна и ражда оптимизъм", коментира в "Труд" Георги Стоев,
управляващ съдружник в "Индъстри уоч". Според него дълговата криза дойде, за да
поправи сериозни грешки и да научи правителствата да харчат по-малко. Тя би
следвало да свие държавното присъствие в стагниращата икономика на Европа.
Това
ще доведе до по-големи шансове за растеж, включително за периферни и малки
страни като България. Българските износители може да преживеят няколко
тримесечия на свиване на поръчките от запад, но в по-дълга перспектива ще трябва
да отчетат отново ръст. Към момента оставаме спокойни за българската финансова
система. Показателите на банките са стабилни и не очакваме сътресения,
включително внесени отвън по линия на закъсали банки в Западна
Европа.
27% от пълнолетните българи имат профил в поне една социална мрежа в интернет пространството. Това сочат данните от най-новото национално-представително
проучване на "Галъп интернешънъл" по поръчка на "Класа".
Разпространението
на социалните мрежи бележи значителен ръст за период от само две години. Днес
58% от българите, които използват интернет, заявяват, че ползват услугите на
социалните мрежи "Фейсбук", „Туитър" и др., пише вестникът. В началото на 2010 г. измереният
процент на потребителите на тези платформи беше 39% от интернет аудиторията.
Освен разширяването на кръга от хора, които ползват такъв тип сайтове за
комуникация, данните от проучването отчитат и повишаване на честотата на влизане
в мрежите от абонатите. Процентът влизащи в профилите си всекидневно се е
увеличил от 48% на 55% само за последните две години.
Източник:
Георги Димитров-Бруно, Vesti.bg
