Импийчмънт - възможен ли е в България?

П�з �зидентът, освен че няма много правомощия, но има власт, има и още едно предимство - процедурата по отстраняването му е изключително усложнена.

Според Конституцията това може да стане, ако има държавна измяна или друго нарушение на основния закон (без да е уточнено какво). За стартирането й са нужни подписите на 60 депутати, а после поне 160 от всичките 240 народни представители трябва да потвърдят обвиненията с гласуване.

Дори да има сериозни юридически аргументи за импийчмънт, процедурата изисква много политически стъпки, които могат да я препънат.

Сегашното разпределение на силите в Народното събрание не позволява на ГЕРБ, "Атака" и Синята коалиция да съберат нужните гласове (117+21+14 и двама независими, които се предполага че ще се присъединят - Марио Тагарински и Венцислав Върбанов).

Ако са убедени, че Първанов трябва да бъде отстранен, те трябва да привлекат за каузата и поне седем от депутатите на РЗС.

Хората на Яне Янев, ако са последователни в политическите си послания, би трябвало да подкрепят мнозинството, защото едни от най-острите им коментари досега са били по адрес на президента.

Последната дума все пак е на Конституционния съд.

Той разглежда искането в едномесечен срок от постъпването му и решава окончателно дали президентът ще напусне поста си. Тук е скрито поредното препятствие по пътя на импийчмънта, тъй като четирима от 12-те магистрата са посочени от Георги Първанов (тези правомощия също са по конституция) - председателят Евгени Танчев, Димитър Токушев, Пламен Киров и Ванюшка Ангушева.

Разбира се това не ги прави автоматично зависими от държавния глава, но се предполага, че имат близка ценностна система, след като президентът ги е одобрил за постовете им.

През ноември 2009 г., когато Синята коалиция, "Атака" и РЗС изразиха намерение да поискат оставката на Първанов заради отказа му да освободи посланиците на България в Турция и САЩ, въпреки че имаше решение на правителството, в. "24 часа" илюстрира положението със снимки на членовете на Конституционния съд от квотата на президента и заглавие "Защо няма да го отстранят".

ГЕРБ плахо подкрепи искането за импийчмънт, но в крайна сметка процедурата така и не започна, въпреки че тогавашната симпатия на РЗС, Синята коалиция и "Атака" към управляващите даваше големи шансове за успех.

Повечето инициативи досега са идвали от десните политически сили. През 2007 г. ДСБ настояваха да стартира такава процедура в 40-то Народно събрание заради разкритието, че президентът е работил за Държавна сигурност под псевдонима Гоце - факт, който не беше публично известен преди началото на първия му мандат.

Малко преди кампанията за втория мандат през 2006 г. Първанов сам призна за принадлежността си към службата, но представи работата си единствено като редактиране на книга за Македония.

Едва след преизбирането му се разбра, че е работил за Първо главно управление на ДС и се появиха съмнения, че от досието му липсват много страници.

През 2008 г. пък тогавашният лидер на СДС Пламен Юруков поиска отстраняването на Георги Първанов, защото не е свиквал редовно Консултативния съвет по национална сигурност.

Но дори да си представим, че утре Конституционният съд отстрани президента, функциите му би следвало да се поемат от заместника му - Ангел Марин, в случая. И както каза самият той с усмивка в предаването "Сеизмограф" по Би Ти Ви в събота "Е, нали ако го отстранят (Първанов бел.р.) аз ще стана" т.е. нищо няма да се промени.