Нови документи и показания опровергават досегашните хипотези за атентата срещу папа Йоан Павел Втори, пише в обширно журналистическо разследване италианският всекидневник "Република".
Разследването на журналиста Марко Ансалдо е продължило 20 години и е проведено в шест държави. Неговите заключения са, че няма други вдъхновители на покушението освен турската дясноекстремистка организация "Сивите вълци", които са и негови извършители, а "българската следа" е изфабрикувана.
Кои бяха вдъхновителите?
Около този въпрос се върти вече 30 години нерешената загадка за покушението срещу Йоан Павел Втори на площад "Свети Петър", извършено на 13 май 1981 г.
Отговорът - резултат от разследване, което продължи 20 години в шест страни, е, че няма вдъхновители.
Отговорността не е нито на българите, нито на КГБ. Тя не е и на ЦРУ, а още по-малко на Ватикана, както твърдяха някои други хипотези.
Вдъхновители са самите извършители.
Замисълът, планирането и осъществяването на атентата срещу Войтила са на турските, ултранационалистически и проислямистки "Сиви вълци", които са противници на Запада и на църковния глава, който според тях го представлява, се изтъква в разследването.
Авторът се спира на
загадката около третия куршум,
изстрелян срещу папата и останал в продължение на години във Ватикана извън обсега на италианската магистратура, на етапите в заговора на "Сивите вълци" и техните мотиви, на ролята на ЦРУ във фалшивата "българска следа" и на провала на италианското правосъдие да разкрие истината по време на следствието и на съдебните процеси.
"Ако Ватикана беше проговорил... Светият Отец, този блажен човек, ни скри дори куршума, който хората от охраната бяха намерили на пода на папския автомобил.
Ние, съдиите, дълго време, години наред бяхме държани в неведение, въпреки че се касаеше за уникален и решаващ за следствието елемент. По-късно, по повод една от ранните годишнини от атентата, папата отиде в Португалия, за да постави куршума върху короната на Мадоната от Фатима," са цитираните спомени на съдията-следовател Иларио Мартела.
След първия процес по съкратената процедура (срещу атентатора Мехмет Али Агджа) Иларио Мартела води второто следствие за може би най-сензационния терористичен акт на XX век, заедно с убийството на Джон Фицджералд Кенеди в Далас.
Тази подробност, която днес възрастният магистрат си спомня редом с другата - не по-малко важна за трите изстрела на площад "Свети Петър", а не за известните два, които улучиха папата - могат да допринесат за повдигане на завесата около загадката с атентата срещу Войтила.
Вероятно може да се тръгне оттук, от тази най-укривана подробност, за да се опитаме да възстановим механизма на събитията, довели до изстрелите на 13 май 1981 г., защото нито следствието, нито двата съдебни процеса успяха да съберат достатъчно доказателства за разкриване на вдъхновителите на атентата.
Куршумът, положен върху короната на Мадоната от Фатима, е бил съхраняван във Ватикана до 1984 г. и никога не е бил изследван от експерти на независимата магистратура.
Той може да разкрие доста неща, например, дали е бил изстрелян от самия Агджа или, ако не съответства на неговото оръжие, от нечий друг пистолет, отбелязва "Република".
Нов и значим принос внасят архивите на ФРГ в Берлин,
които през последните години събират и подреждат парче по парче с помощта на най-модерни компютри остатъците от документи, унищожавани от комунистическите служители в драматичните часове на падането на Берлинската стена.
Акцията започва в 17 часа и 19 минути и папата е улучен с три куршума, четем в протокол на министерството на държавната сигурност (Ministerium fur Staatssicherheit - MfS), известно като ЩАЗИ, или тайните служби на Източна Германия.
Иларио Мартела потвърждава, че този елемент е в състояние да наведе на нови следи. Допълнителният куршум може със сигурност да докаже присъствието на втори убиец, следователно става дума за бойна група и за заговор.
Така се срива тезата за самотен убиец, поддържана накрая от Али Агджа, който след 20 години в италиански затвор беше екстрадиран в Турция, защото беше възприета неговата версия, че е действал самостоятелно.
Акцията е замислена от атентатора и споделена с неговите съкилийници, още когато Йоан Павел Втори предприема официалното посещение в Турция от 28 до 30 ноември 1979 г.
Само четири дни преди това с помощта на "Сивите вълци" и на турски военнослужещи е организирано бягството от затвора Картал Малтепе на младия убиец, тогава обвинен в убийството на главния редактор на левия всекидневник "Милиет" Абди Ипекчи. Той изпраща на същия вестник писмо със заплахата "Ще убия главата на християните".
Тогава Агджа не успя да пристъпи към изпълнение на намеренията си, но го направи година и половина по-късно в Рим.
Помогна му фракцията, начело с
лидера на младежката организация на "Сивите вълци" Абдулах Чатлъ,
който бе свързан с дясноцентристки политически партии и с полицията в Турция.
Това стана известно след автомобилната катастрофа в Сусурлук през 1996 г., при която той загина и която предизвика колосален политически скандал с разкритията за връзки между организираната престъпност и държавни институции.
"Сивите вълци" бяха използвани от генералите за създаване на обществени безредици и извършване на убийства, които доведоха до военния преврат на 12 септември 1980 г., след което бяха отритнати и преследвани за техните престъпления.
Побягнаха в Германия, Франция и Австрия, където искаха да покажат на какво всъщност са способни за постигане на по-високи цели на международно ниво, тъй като бяха изпълнени с чувство за мъст не само към турските военни, за които смятаха, че са ги предали, но и към Запада въобще, защото не им оказваше поддръжка.
През периода 1980-81 г. обсъждат възможностите за атентати срещу видни личности в световната политика - кралицата на Англия, генералния секретар на ООН Курт Валдхайм, председателката на Европейския парламент Симон Вейл.
Папата пък олицетворява всичко, което противоречи на ултранационалистическите възгледи на "Сивите вълци".
"Замисълът (за убийство на папата) бе на самия Али (Агджа) и този план разцепи нашата членска маса," признава сега бившият "сив вълк" Доган Йълдъръм.
Накрая планът е одобрен и финансиран от групата.
Няма вдъхновители отвън, защото "Сивите вълци" сами организират акцията
Няма и документация по въпроса, защото никога не е имало такава, с изключение на записките на атентатора. Проектът е в чисто криминален стил и е групов.
"Българската следа" е фалшификат. Тя е операция с късмет и голям успех, която и до днес поддържат някои политици и магистрати особено в Италия, но е изфабрикувана.
Идеята е на ЦРУ и възниква година и половина след атентата, към края на 1982 г.
В Центъра за международни стратегически изследвания във Вашингтон се обособява тесен кръг, начело с Майкъл Ледийн - същият анализатор, който през 2003 г. ще измисли следата с обогатения в Нигерия уран, продаван на Ирак, за да бъде използвана от Буш като мотив да нападне Садам Хюсеин.
Под натиска на тогавашния държавен секретар на САЩ, "ястреба" и генерал от резерва Александър Хейг, групата (на Ледийн)
раздухва обвинителна кампания срещу София
с цел да уязви Съветския съюз, смятан по онова време за империя на злото от администрацията на Рейгън, изтъква всекидневникът.
По много хитър начин се използва периодът, прекаран от атентатора в България през 1980 г. "Сивите вълци" със сигурност са пребивавали в София, но не да изготвят (с местните власти) несъвместими за една фашистка група политически проекти, а по-скоро да въртят бизнес с оръжие и дрога с българите, както показаха смелите разследвания на турския журналист Угур Мумджу, взривен в колата си през 1993 г.
Тези разследвания бяха подети в Италия от съдията Карло Палермо.
Разузнаването на САЩ се възползва от журналистически материали на Клеър Стърлинг в "Рийдърс дайджест" и Ен Би Си, направлявани от шефа на резидентурата на ЦРУ в Анкара Пол Хенци.
Тези "разследвания" на американските медии през септември 1982 година бяха последвани от пътуване на съдията Иларио Мартела до Вашингтон през октомври същата година, за да разговаря с авторите на публикациите.
След неговото завръщане в Рим Агджа, който винаги е проявявал способността да надушва накъде духа вятърът и да прекроява версиите си, започва за първи път да говори за новата българска следа (протокол от разпита на 8 ноември 1982 г.), макар че изпада в
явни противоречия и вероятно е повлиян от италианските тайни служби
Неговите обвинения послужиха за изграждане на основите на тезата за участието на София в акцията срещу папата поляк, като подтекстът, така и останал недоказан, е за режисирана от Москва операция.
В Рим атентаторът сочи като свои съучастници българите Антонов, Айвазов и Василев. Първият от тях бе подсъдим в дълъг процес, по време на който в съдебната зала се видяха нажежени очни ставки със "Сивите вълци", които без угризения въвличаха него и България във водовъртежа на фантоматичен заговор.
Италианското правосъдие, което се провали напълно и беше силно критикувано в чужбина, защото въобще не успя да се концентрира върху истинските мотиви за атентата, а посвети времето си да отдава предпочитание на доказано нереалистични и неправдоподобни тези, се видя принудено през 1986 година да оправдае българите поради недостиг на доказателства.
Сега кореспондентът на "Вашингтон пост" Майкъл Добсън, който отразяваше процеса, споделя: "Много от
представените в съда доказателства биха предизвикали смях
в една американска съдебна зала".
Агджа, който писмено и устно размени с нас хиляди слова в продължение на 20 г., неотдавна се изпусна пред мен и пред турската журналистка Ясемин Ташкън, съавторка на книгата "Убийте папата", като заяви, че "атентатът не е сложен, както се смята, а всъщност е една елементарна история".
Историята е елементарна и праволинейна, защото замисълът за покушение срещу папата се заражда в неговата група на турските "Сиви вълци".
Усложненията настъпват по-късно и са изкуствено привнесени, когато разните тайни служби на засегнатите страни, в това число и Италия, започват да разбъркват картите, да обвиняват или да прикриват този или онзи в зависимост от техните изгоди.
Единствената група, която атентаторът винаги е прикривал са "Сивите вълци" и във всичките негови 107 до момента версии той никога не ги е предал, поради което те все още му помагат, финансират и подкрепят.
Междувременно "Сивите вълци" се разбиха на десетки групировки с различни наименования, но все още са представени в парламента в Анкара и омразата им към представителите на католицизма продължава и до днес, заключава "Република".
