Изявлението на Андрей Иларионов - старши
научен сътрудник от института "Катон" (Вашингтон, окръг Колумбия) и председател
на Московския институт за икономически анализ, пред външнополитическата комисия
на Камарата на представителите по време на изслушването: "От конкуренция към
сътрудничество: заздравяване на отношенията между САЩ и Русия", предизвика
сериозна медийна вълна в Русия и по света - с неточни преразкази, опровержения,
интерпретации. Българският седмичник "Култура" публикува пълния превод на изказването на Иларионов.
Днешна Русия не е демократична страна. Международната правозащитна организация Freedom House пет пъти е присвоявала на Русия статуса Not Free (не свободна) за петгодишния период от 2004 г. насам.
В съответствие с класификацията на политическите режими, днешният режим в Русия трябва да се третира като чисто авторитарен.
Централно място в руската политическа система заема Корпорацията на тайната полиция.
Корпорацията на тайната полиция (КТП)
Сътрудниците на Федералната служба за безопасност - както тези на действителна служба, така и другите, вече в оставка1 - представляват особен род обединение (не непременно институционализирано), което може да бъде определено като братство, орден или корпорация.
В корпорацията на служещите в тайната полиция (КТП) влизат, първо, всички действащи и бивши офицери от ФСБ (бившия КГБ) и - в по-малка степен - представители на Федералната служба за охрана (ФСО) и на Генералната прокуратура. Служещите в Главно разузнавателно управление (ГРУ) на Службата за външно разузнаване (СВР) също играят определена роля.
Членовете на корпорацията са свързани помежду си чрез преданост към съответните организации, строг кодекс на службата и честта, базови поведенчески принципи, в които, освен всичко друго, влизат принципът за взаимна подкрепа при всякакви обстоятелства и принципът на "омертата".
Тъй като Корпорацията пази традициите, йерархиите, кодексите и обичаите на тайната полиция и разузнавателните служби, нейните членове демонстрират висока степен на субординация на текущото началство, взаимна преданост и много строга дисциплина.
Съществуват както формални, така и неформални методи за принуда към спазване на тези норми. Престъпилите този кодекс подлежат на сурово наказание, включително и на най-тежкото.
КТП и руското общество
Членовете на КТП са специално обучени, добре мотивирани и подготвени да прилагат сила спрямо други хора - в това е съществената им разлика от цивилните.
Важната разлика между правоприлагането в съвременна Русия и правоприлагането в държавите, основани на системи от правила, се състои в това, че в първия случай това е далеч не законодателна принуда. То може да бъде принуда чрез власт и сила, когато законите се игнорират, а често и се нарушават.
Членовете на Корпорацията се обучават и възпитават в атмосферата на комплекс за превъзходство над останалото население. Членовете на корпорацията изхождат от съзнанието, че те са началници, стоящи над другите хора, които не влизат в КТП.
Те имат членски привилегии, които включват атрибути, даващи реална власт над останалото население в съвременна Русия: удостоверение на сътрудник на ФСБ3 и правото да носят и използват оръжие.
Завземане на държавната власт от Корпорацията
За времето, докато Владимир Путин беше на власт, КТП проникна във всички разклонения на властта в Русия. Според изследване на Олга Криштановска, хора от специалните служби заемат около 77% от 1016 висши държавни длъжности (26% открито са заявили своята принадлежност към различни правоохранителни органи, а останалите 51% скриват своята принадлежност).
Главните държавни органи на Русия (президентската администрация, държавният апарат, данъчната служба, министерството на външните работи, министерството на отбраната, парламентът, съдебната система), а също и най-важните компании в сферата на бизнеса и най-важните средства за масова информация бяха завладени от КТП.
Тъй като членовете на КТП завзеха ключовите позиции в най-важните държавни институти, деловите кръгове, средствата за масова информация, почти всички достъпни на обществото ценни ресурси (политически, изпълнителни, правови, юридически, правоприлагащи, военни, икономически, финансови, информационни) се оказаха съсредоточени в ръцете на КТП, а в редица случаи - монополизирани от нея.
Средствата за масова информация
Независими средства за масова информация в Русия всъщност няма. Телевизионните канали, радиото, печатните издания са подложени на жестока цензура от страна на правителствената пропаганда, проповядваща култ към властта и насилието и насочена срещу демократите, либералите, ‛западно мислещите‛ и самия Запад, преди всичко САЩ. Равнището на антиамериканската пропаганда е несравнимо дори със съветските времена, най-малкото ако говорим за 1970-те и 1980-те години.
Избирателната система
От 1999 г. насам в Русия не е имало свободни, открити, основани на конкуренция парламентарни или президентски избори. В двата последни случая изборите (за Държавната Дума през декември 2007 г. и президентските през март 2008 г.) се провеждаха под формата на специална операция; в двата случая имаше силна подкрепа във вид на минимум 20 милиона фалшиви бюлетини в полза на кандидатите на режима.
Нито една от опозиционните политически партии и нито един от опозиционните политици не бяха допуснати до участие в изборите; дори не бяха регистрирани в министерството на правосъдието.
За сравнение: беларуският режим, който се смята за "последната диктатура в Европа", миналия септември разреши на политици от опозицията да участват в парламентарните избори.
Политическата опозиция
Членовете на политическата опозиция в Русия биват редовно потискани, заплашвани и бити от специалните служби на режима. Всяко събрание на опозиционери от 2006 г. насам беше подлагано на жестоки атаки от щурмови отряди; стотици хора бяха бити, арестувани и хвърлени зад решетките.
През април 2007 г. Гари Каспаров беше арестуван и затворен за пет дни. Същия ден беше извършен опит да бъде арестуван бившият министър-председател Михаил Касянов.
Политическите затворници
По данни на правозащитните организации, в страната сега има около 80 политически затворници, които имат присъди от 2 до 9 години лишаване от свобода заради своите възгледи и политическа дейност; те ги излежават в затвори и лагери.
Един от най-известните политически затворници е Михаил Ходорковски, който за 9 години е изпратен в сибирския лагер ‛Краснокаменск‛ въз основа на явно изфабрикувано дело срещу него и неговата нефтена компания "ЮКОС". Компанията беше конфискувана и дадена на една от ключовите фигури на днешния чекистки режим, която сега заема длъжността заместник министър-председател в руското правителство.
Г-н Ходорковски неотдавна пак беше докаран в Москва, за да го съдят по още едно изфабрикувано дело - с очевидната цел да бъде оставен завинаги зад решетките.
Пак за сравнение: политическият режим на г-н Лукашенко в съседна Белорус, който е далече от истинската демокрация, все пак освободи последните четирима политически затворници през 2008 г.
Струва си да отбележим, че съвсем доскоро ЕС прилагаше така наречените "целеви санкции" срещу г-н Лукашенко и членовете на правителството му. Доколкото ми е известно, САЩ и досега прилагат подобни санкции към белоруското правителство - а не към руското.
Терорът
Има хора, още по-тежко пострадали от режима. За последните десет години десетки хиляди хора бяха убити в Чечня, Ингушетия, Дагестан, Северна Осетия, Кабардино-Балкария.
През есента на 1999 г. няколкостотин души загинаха заради серия от взривове в жилищни сгради, преминала като вълна през страната - от Москва до Буйнакск в Дагестан. Въпреки заявленията на ФСБ, че взривовете са извършени от чеченци, местната милиция успя да залови няколко души при опит да взривят жилищна сграда в Рязан. Те се оказаха агенти на ФСБ.
Тогава ФСБ заяви, че това били "антитерористични учения", провеждани с цел да бъде заложен взрив в мазето на сградата. След като историята получи гласност, задържаните агенти бяха освободени по заповед от Москва, след което те се укриха, а взривовете в жилищни сгради престанаха така неочаквано, както бяха започнали.
От ноември 1998 г. няколко души измежду вероятните кандидати за президент, политици, журналисти, юристи - които или бяха в опозиция, или проявяваха независимост по отношение на политическия режим, бяха убити или починаха при много подозрителни обстоятелства.
Сред тях са лидерът на партия "Демократична Русия" и член на парламента Галина Старовойтова; журналистът и редакторът Артьом Боровик; журналистът и членът на партия "Яблоко" Лариса Юдина; губернаторът на Красноярския край Александър Лебед, който през 1999 беше трети в списъка на кандидатите за президентския пост; лидерът на "Движение в подкрепа на армията", членът на парламента генерал Лев Рохлин; лидерът на партия "Либерална Русия" Сергей Юшенков; един от организаторите на партия "Либерална Русия" Владимир Головльов; журналистът и един от лидерите на партия "Яблоко", членът на парламента Юрий Шчекочихин; етнографът Николай Гиренко; журналистът и писателят Анна Политковская; журналистът и военният експерт Иван Сафронов; заместник-ръководителят на Централната банка на Русия Андрей Козлов; членът на Национал-болшевишката партия Юрий Червочкин; журналистът, редакторът и един от лидерите на Ингушетското национално движение Магомед Евлоев; юристът Станислав Маркелов; журналистът Анастасия Бабурова.
От март 1999 г. вълната от политически убийства излезе извън очертанията на руските граници.
През март 1999 г. Вячеслав Чорновил, лидер на партия "Народный рух Украины" и кандидат за президент на Украйна (изборите трябваше да се състоят през есента същата година), загина при автомобилна катастрофа недалеч от Киев; специалните служби на Украйна квалифицираха това като убийство, инициирано от ФСБ.
През февруари 2004 г. Зелимхан Яндарбиев и петнадесетгодишният му син бяха взривени в Доха от двама сътрудници на Руското посолство в Катар. Яндарбиев загина.
През септември 2004 г. кандидатът за президентския пост в Украйна на президентските избори през ноември 2004 г. беше отровен и по чудо остана жив.
През ноември 2006 г. бившият сътрудник на ФСБ Александър Литвиненко беше отровен с полоний в центъра на Лондон и умря.
Войните с други държави
От 2004 г. политическият режим в Русия започна серия различни по рода си войни срещу чужди държави.
Списъкът на войните за последните 5 години е доста внушителен:
- Руско-белоруската газова война от 2004 г.;
- Първата руско-украинска газова война, януари 2006 г.;
- Руско-грузинската енергийна война, януари 2006 г.;
- Руско-грузинският конфликт, свързан с вината и минералните води, март - април 2006 г.;
- Руско-естонският конфликт по повод паметниците;
- Кибервойната, април-май 2007 г.;
- Руско-грузинският въоръжен конфликт, април-октомври 2008 г.;
- Руско-азърбайджанската кибервойна, август 2008 г.;
- Втората руско-украинска газова война , януари 2009 г.;
- Разгърнатата пропагандна война против САЩ, 2006 -- 2009 г.
За руско-грузинската война, която започна миналата година, руските власти се готвеха поне от февруари 2003 г. Това е една от най-сериозните световни международни кризи най-малкото за последните 30 години и тя се нарежда сред най-тревожните съвременни тенденции.
По време на тази война:
а). за първи път от нахлуването на Съветския съюз в Афганистан през 1978 г. бяха мащабно задействани въоръжените сили на РФ зад граница;
б). осъществено беше първото нахлуване в независима европейска страна от времето, когато Съветският съюз нахлу в Чехословакия през 1968 г.;
в). за първи път от времето на края на 1930-те и началото на 1940-те години нахлуването на територията на независима европейска държава доведе до едностранни изменения на международно признати граници.
Особено тревожна е приликата на тези събития със събитията от 30-те години на миналия век.
Уникалността на днешния политически режим в Русия
Една от най важните особености на днешния политически режим в Русия се състои в това, че реалната политическа власт в страната принадлежи не на някое конкретно лице, не на семейство, не на военна хунта, не на партия и не на етническа група.
Властта принадлежи на корпорация от сътрудници на специалните служби.
Политическа система, в която специалните служби играят важна роля, не е толкова рядко явление. ВЧК-ОГПУ-НКВД-МГБ-КГБ в комунистически СССР; Гестапо в нацистка Германия; САВАК в шахски Иран - всички те имаха огромна власт при тираничните режими.
И все пак, на нито една от тези организации не е принадлежала върховната власт в съответната страна. При всички предишни исторически случаи специалните служби и тяхното ръководство са се подчинявали на своите политически началници - било то Сталин, Хитлер или Пахлави, независимо от степента на тяхната чудовищност.
По такъв начин политическият режим в съвременна Русия е в известна степен уникален, защото досега в нито една страна за цялата световна история (това е вярно, поне що се отнася до сравнително развитите страни през ХХ и ХХІ век) специалните служби не са завладявали цялата политическа, административна, военна, икономическа, финансова и информационна власт...
Пълният текст на изказването: kultura.bg
Източник: в. "Култура"
Последвайте ни
