Избирателите с 400 000 повече от жителите, пише "24 часа". Имащите право да гласуват за кмет и общински съветници се оказаха с над 400 000 повече от реално живеещите в България.
Това е показа.а проверка на вестника в избирателните списъци и данните от последното преброяване на населението. Според предоставена от ГРАО информация имащите право да гласуват на местните избори на 23 октомври са 6 514 917 души, а на президентския вот същия ден - 6 933 748.
По данни на НСИ от преброяването реално живеещите у нас граждани над 18 г. обаче са около 6 085 000.
"24 часа" се опита да установи на какво се дължат многото мъртви души в списъците, които може да се окажат решаващи за избора на президент. Защото за да бъде определен държавен глава на първи тур, трябва да са гласували повече от половината от имащите право на глас и за победителя да са пуснати над 50% от всички бюлетини.
Според новия Изборен кодекс списъците се съставят по постоянен адрес на избирателя. Те включват лицата над 18 г., като от тях са извадени 7430, лишени от свобода, и близо 7000, поставени под запрещение, тъй като имат умствени увреждания.
Освен това съгласно чл. 56 от Изборния кодекс от списъците за президентските избори трябва да бъдат заличени и имената на гражданите, които са заминали извън България 2 месеца преди изборния ден и не са се завърнали до предаването им в ЦИК. Това става чрез подадена от МВР информация за напусналите страната.
Изненадващо от ГРАО обаче съобщиха, че не са получавали подобни данни от вътрешното ведомство и съответно не са заличавали избиратели.
"Сега" резюмира: Европа има сериозни съмнения за честността на изборите у нас.
Наблюдателите от ОССЕ са притеснени от възможни манипулации при броенето на бюлетините, от имуществения ценз за участие във вота и натиска върху кандидатите.
Изцяло платената медийна кампания застрашава принципа на равнопоставеност и създава имуществен ценз за участие във вота. Това отбелязват в междинния си доклад наблюдателите от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).
Доминирането на ГЕРБ в ръководствата на изборните комисии също крие рискове, пише в документа, с който "Сега" разполага.
Кърджали може да падне след 12 г. управление на ДПС, пише "Сега". За пръв път и турските, и българските гласове се разцепват, отбелязва изданието.
Цели семейства изчезват от избирателните списъци, съобщава "Дума". Все повече хора се оплакват, че ги няма в избирателните списъци, а хиляди българи зад граница буквално са лишени от правото си на глас.
"Без обяснение дори наш действащ посланик в чужбина не фигурира в избирателния списък и няма да може да гласува. Общо 468 000 български граждани са вкарани в забранителния списък за гласуване.
По принцип това би трябвало да са хора, които по закон нямат право на глас. В случая обаче едва 30 000 души попадат под ударите на закона, за останалите няма обяснение защо не фигурират в списъците", се посочва в публикацията.
В интервю за "Класа" Росен Плевнелиев, кандидат за президент от ГЕРБ, казва:
"Гласът на президента е силен, защото идва пряко от народа. Не си представяйте, че ще бъда третата ръка на премиера - имам собствена визия, собствена логика и достатъчно силно лично достойнство. Чувствам се подготвен и мотивиран.
На хората им омръзна до болка от потомствените политици, които говорят и действат по един и същи начин - с напразни обещания и красиви, но празни думи."
Аурата на Бойко Борисов засенчва изборите, пише в заглавие "Новинар" като цитира експертите от Института за социална интеграция Катя Колева и Стефан Георгиев. Те посочиха, че фигурата на Бойко Борисов се откроява 41 пъти във водещите новини на четири от ефирните телевизии и в 872 публикации в 5 национални всекидневника и 2 регионални в периода 7 септември - 15 октомври.
Меглена Кунева споделя пред "Стандарт": "Силата ми е, че нямам партия шапка. Сегашните президент и премиер изгониха инвеститорите. Лошото у нас е, че успяват връзкарите, а не най-добрите".
Тежка 2012 г. за България, е водещото заглавие на първа страница на в "Труд" по повод прогнозата на Европейската банка за възстановяване и развитие, която очаква забавяне на ръста на икономиката. Причина за това е дълговата криза, в която са страните от еврозоната.
Моторът на българската икономика е износът, а той ще е затруднен заради затягането на коланите в еврозоната. България е в още по-неблагоприятна позиция заради затъналата в дългове Гърция. ЕБВР посочва, че тя ще дърпа надолу и Румъния, Сърбия, Албания.
"Дума" цитира думите на икономическия министър Трайчо Трайков, казани на вицепремиера Дянков: "Икономиката не се стимулира с облагане до смърт. Акцизът върху природния газ и метана трябва да се отлага възможно най-дълго", смята министърът на икономиката.
"Дневник" констатира: Газ много, трасета малко. Близо три години след газовата криза от януари 2009 г. страната ни е направила малко за енергийната си независимост. А тогава бяха определени основните приоритети за това - изграждане на междусистемни връзки с Румъния, Гърция и Турция.
Засега първите две изостават с по година - съответно за 2013 и 2014, а тази с Турция е на ниво "идеен проект". Другите цели предвиждаха разширение на хранилището в Чирен и създаване на второ край Галата.
Около тях също няма съществено движение - първото е още 450 млн. куб. метра вместо необходимите 900 млн., а второто на ниво пак "идеен проект".
Междувременно България продължава преговорите си с "Газпром" за доставки на природен газ след 2012 г., когато изтича срокът на досега съществуващите доставчици - "Овергаз", "Винтерсхал" (участие в тях има "Газпром") и 100% дъщерното дружество на "Газпром" - "Газпром експорт".
А между Русия и Украйна отново има искри за доставките и транзитните такси.
За "24 часа" д-р Желю Желев, президент на Република България 1990-1997г., споделя: "ДПС обичат да си придават повече тежест, отколкото имат. Например, че мирният етнически модел в България се дължал на тях. Това не е съвсем така. Разбира се, ако на мястото на Доган беше ислямист фанатик и имаше силно подкрепящо го ядро, нещата можеха да се развият много неприятно".
