Ще ви разкажа историята ми за прибирането от морето. Спестявам ви драмата и ви казвам, че историята беше с щастлив край за мен и моя спътник, дори и за този друсаняк, който се опита да ни гръмне, засече, блъсне и какво ли още не.
Краят не беше щастлив за охранителните органи, както и за моето уважение към техните дела.
Та, как се случи всичко? Пътувахме с моята спътничка - журналистка от БНР, от Албена към София със служебния ми джип. Минахме през Шумен, прохода и излязохме на магистрала "Тракия".
Едва стъпили на магистралата, забелязахме една кола да се движи, криволичейки по пътя. Дадох мигач и започнах да я изпреварвам. В този момент колата започна да ускорява успоредно с мен. Тогава набих кикдаун и дадох пълна газ, защото реших, че водачът на МПС-то е пиян/друсан и предположих, че може да залитне и в нашата лента.
Изглежда това изпреварване го е подразнило...
В следващите 10 минути сива "Опел Астра" (модел патрулка на КАТ) започна да кара на къси - дълги и клаксон зад нас. При всеки опит да намалим и да го пуснем да ни задмине, той намаляваше също. В един момент дори карахме с 50 и той отново ни се беше залепил. Минаваше ни по диагонал от ляво на задницата, после от дясно, светеше и какво ли още не! Направо ни побърка.
Изнерви ни жестоко! Изчаках да се появи кола на пътя, беше вече около 1 през нощта, задминах я, разбира се - той също, и набих рязко спирачки, продължавайки да се движа може би с 40-50 км/ч. Водачът куку обаче беше добре подготвен и той направи същото. Третата кола - и тя. Реших да спра окончателно движението на джипа. И изродът спря! Но не ни задминаваше. Тогава дадох на заден ход, което го изненада и той даде газ напред и излезе пред нас. В този момент си подаде ръката и произведе изтрел с огнестрелно оръжие в посока успоредна на нашия джип. Размириса се на барут, а ние стояхме в джипа абсолютно стъписани!
Дотук - история за наркоман/пияница, управляващ МПС по магистрала "Тракия". Нито е първата, нито последната. Изумителното дойде след това.
Първото, което направих, е да се обадя на 112. Обясних им подробно инцидента. Операторката звучеше заинтересована и накрая завърши с това как ще предаде информацията на съответните органи. Чудесно, казах си аз - сега ще го хванат бандита и аз ще съм помогнал да се спести нечия друга драма, а, не дай Боже, нещо по-лошо.
Карахме около 50 км и спряхме на бензиностанцията да заредим. През цялото време, разбира се, се оглеждахме за полиция, закопчани типове, блокади и т.н. До този момент нищо, но реших, че скоро ще ги видим.
Качихме се отново на магистралата и не щеш ли след още 10-20 км попаднахме на нашия човек. Този път, когато го задминавах, му видях и номера - СА 5659 (последните две букви не успях). Отново криволичеше и отново започна повторение на бързи и яростни епизод 1. Къси, дълги, клаксон, газ, спирачка, завои. Този тип си го просеше.
Обадих се на 112 и общо взето им казах следното: "Обаждам ви се около 100 км след първоначалното ми обаждане. Същият лумпен, който стреля по нас, продължава да кара ненормално. Пратете полиция, за да не стане по-сериозен инцидент!".
Вместо да прояви загриженост обаче, операторката този път започна да ме пита за всякакви детайли от случката - как точно карал, кои били последните букви от регистрационния му номер и т.н. Обясних, че ако не направят нещо, то със сигурност вечерта ще завърши зле за някой от нас. Те ме увериха, че ще сторят всичко възможно.
Буквално една минута след обаждането изродът изостана и изчезна. До София не видяхме нито една патрулка, а дори и на караулката нямаше НИКОЙ. Как точно се случи това - не знам! Сценариите са няколко:
1. Операторката е проявила паранормални способности и е внушила в замъгленото съзнание на пияницата/наркомана да намали и да започне да шофира нормално.
2. Операторката е предала сигнала в полицията, които са се обадили на нарушителя и са го предупредили да не се гаври с народа (този път сериозно, защото първия явно не са били достатъчно настоятелни).
3. На психото просто му е писнало да се занимава с мен, а операторката или не е предала сигнала, или на КАТ им се е спяло.
Което и от трите да е станало, на мен не ми харесва!
Не ми харесва да се чувствам изоставен от правоохранителните и правораздаващи служби на България.
Не ми харесва аз да трябва да върша тяхната работа, за да си реша проблема.
Не ми харесва това, че сега не знам откъде да започна, за да си реша проблема.
Защото това, което се случи снощи, е проблем и аз няма да го оставя да отмине. Никой от нас не трябва да подминава такива случки, защото точно поради тази причина те се повтарят отново и отново.
Как да се обърна към 112 и да съобщя за трети път същия инцидент като първите два пъти нищо не направиха? Нещо повече - за какво да им се обаждам когато и да било за в бъдеще?
Как да се обърна към полицията, които съм на 99% сигурен, че са получили поне един от двата сигнала. Те два пъти не направиха нищо, защо да очаквам, че трети път ще?
Затова се обръщам към вас, читателите на това мое писмо. Не подминавайте подобни зверства, не се дръжте все едно нищо не се случва. Сигурен съм, че ако още две-три коли, които видяха какво става на пътя, особено тази, която беше спряла и пътниците видяха и чуха стрелбата в нашата посока, и се бяха обадили и те, някой някъде щеше да се размърда и да обърне внимание на случая.
А сега се захващам с разучаването на процедурата оттук-нататък - дали да подам сигнал в полицията за бездействие на полицията (?!?), дали да подам сигнал до прокуратурата за извършено престъпление или нещо друго - не знам.
Но със сигурност този акт на вандализъм спрямо мен и моя спътник няма да подмина. Недейте и вие. Не към моите тегоби, към вашите и тези на хората около вас.
Няма кой друг да ни защити, освен самите ние себе си. На другия ми таб разглеждам режима за придобиване на огнестрелно оръжие. Не искам да вярвам, че това е единственият път.
