К омисията за защита на потребителите (КЗП) започва проверки на реалните изкупни цени, на които търговците купуват продукцията от българските производители. Това съобщи председателят на комисията Мая Манолова по време на форум, посветен на развитието на земеделския сектор.
КЗК изиска сигнала за натиск от търговски вериги над земеделци, да намалят цените
„При проверките, които ще извършим - те буквално ще започнат от днес, ще стане ясна истината за това какви са реалните цени, на какви цени се купува българска продукция, българско производство, да станат публично известни“, заяви Манолова.
Тя говори по време на втория ден от тридневния форум „Фермери и пазари - конкурентни чрез устойчивост“, организиран от Българския фермерски съюз.
- Какви са цените на храните
Манолова цитира данни на Евростат, според които цените на някои основни хранителни продукти в България са над средните за Европейския съюз.
При маслата и мазнините равнището е 142% от средноевропейското, при млечните продукти и яйцата - 126%, а при захарните изделия - 116%.
В същото време общото ценово равнище в България е 93% от средното за ЕС, докато покупателната способност е 68% от средноевропейската, посочи председателят на КЗП.
По-евтино е да изхвърлят реколтата: защо производители се отказват да продават
- Производителите и търговските вериги
Манолова заяви, че през това лято изкупните цени на част от земеделската продукция са се понижили значително.
По думите ѝ дините са били изкупувани за около 9 евроцента, а чушките - между 30 и 60 евроцента, докато при промоционални продажби в магазините цената на чушките е достигала 1,50 евро.
Тя посочи и вноса на по-евтини продукти като домати от Албания, моркови от Турция и картофи от Египет.
По отношение на инициативата „Кошница с грижа“ Манолова заяви, че според нея практиката показва ограниченията на доброволните споразумения с търговските вериги.
„Моят ангажимент е понижаването на цените, защото справедливата стойност, изобщо очакването на българите не е просто да спрат да растат цените, а тези, които са с надценки от 80, 100 на процента да бъдат около справедливата стойност“, посочи тя.
- Предлагат промени при „справедливата стойност“
Председателят на КЗП заяви, че е необходимо да бъде прецизирана методиката за определяне на „справедливата стойност“ на продуктите.
По думите ѝ в нея не се отчита реалната себестойност на продукцията. Като база за цените на едро се използват данни от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, вместо реалните цени, на които търговските вериги купуват продукцията.
„Това, което липсва в тази методика за справедливата стойност, е всъщност първата цена - себестойността на продукта. Там тази подробност, която е за авторите на методиката, просто е пропусната, но това според мен е ключово за всички, които произвеждат български продукт“, коментира Манолова.
КЗП настоява и за законодателни промени, които да предвиждат санкции при установени системни или сериозни отклонения от определената справедлива стойност.
„В случаите, в които се установи сериозно отклонение, трайно отклонение от справедливата стойност, КЗП, която следва да прави проверки, тези проверки да завършват със санкции“, заяви председателят на комисията.
КЗК удря по цените на храните с 19 мерки
- Ново звено ще следи пазара
Заместник-министърът на земеделието и храните проф. д-р Иван Палигоров съобщи, че в Министерството на земеделието и храните се създава нова дирекция.
Тя ще събира пазарна информация за количества, цени и качество както за вътрешния, така и за външните пазари. Целта е да се улесни реализацията на продукцията на българските фермери.
Палигоров посочи, че министерството води диалог с търговските вериги за по-голяма прозрачност по цялата верига на доставки - от производителя до крайния потребител.
По думите му държавата няма да регулира пазарните цени, а ще изисква прозрачност и проследимост на веригата.
- Проверяват и вноса на плодове и зеленчуци
Заместник-министърът съобщи още, че са проведени съвместни срещи с Агенция „Митници“ и Националната агенция за приходите заради вноса на плодове и зеленчуци от трети страни, включително Турция и държави от Западните Балкани.
По думите му е установено, че някои камиони преминават границата с фактури за стоки на силно занижени стойности, след което продукцията се препродава на значително по-високи цени.
Палигоров заяви, че се въвежда облагане на стоката на границата на база средно установени реални цени, а не само въз основа на посочената във фактурата стойност.
„Сега възприехме и въведохме облагане на стоката в момента, в който тя влезе, но не по цената, на която е написана във фактурата, а по средната цена, която ние имаме като отчетена“, каза той.
КЗК: Търговци на храни надуват цените с 50-90% надценка
- Фермерите настояват за по-силна позиция на пазара
Председателят на Българския фермерски съюз Георги Стоянов, който беше модератор на форума, заяви, че разходите на земеделците се увеличават, конкуренцията се засилва, а пазарната среда става все по-трудна.
По думите му не е достатъчно фермерите само да произвеждат качествена суровина. Те трябва да участват и в следващите етапи - съхранение, преработка, дистрибуция, изграждане на собствена марка и директни продажби.
Така според него производителите могат да задържат по-голяма част от добавената стойност в своите стопанства.
Стоянов посочи, че България има потенциал да произвежда повече храни, отколкото потребява, но въпреки това разчита на внос.
Според него е необходимо по-добро планиране на производството, осигуряване на постоянни количества и качество и по-тясно свързване на земеделците с преработватели, търговци и местни пазари.
Като пример той посочи концепцията „Нашето родно“ и проведените фермерски събития в различни градове.
КЗК: Към момента няма данни за натиск заради „Кошница с грижа“
- Европейските фермери също настояват за по-силна позиция
Генералният секретар на Copa-Cogeca Ели Цифору изрази във видеообръщение признателност за партньорството с Българския фермерски съюз.
Тя посочи като основен структурен проблем слабата преговорна позиция на производителите и неравномерното разпределение на стойността и рисковете по веригата на доставки.
По думите ѝ разходите за прехода към по-устойчиво земеделие не трябва да бъдат прехвърляни изцяло върху земеделците.
Цифору заяви, че обединяването на производителите в организации и кооперативи може да помогне за окрупняване на продукцията, постигане на икономии и по-равнопоставено договаряне.
Тя посочи още, че европейските земеделци се нуждаят от достатъчно финансиране по Общата селскостопанска политика, за да могат да планират инвестиции и внедряване на нови технологии.
- Проблеми с пазарната инфраструктура
Председателят на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата Владимир Иванов заяви, че основен структурен проблем на българския аграрен сектор е недостатъчно развитата пазарна инфраструктура.
По думите му ситуацията се усложнява от големия дял на сивата икономика и проблеми в нормативната рамка за контрол.
Иванов коментира и Закона за административните нарушения и наказания, който според него не отговаря достатъчно на съвременните обществени отношения и създава административна тежест при осъществяването на контрола.
Добави ни в предпочитани източници в Google
