Д вудетният модел на семейството е предпочитаният от хората в репродуктивна възраст у нас, показват резултатите от проучванията, провеждани през последните десетилетия. И през 2021 г. преобладаващата част от мъжете и жените смятат, че семейството трябва да има две деца – 63.3%, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ) въз основа на извадково изследване „Раждаемост и репродуктивно поведение“, съпътстващо Преброяване 2021.
Каква е средната възраст, на която българката става майка
На второ място в разпределението е мнението, че семейството трябва да има три деца (17.1%), следвано от семейство с едно дете (7.9%). През 2021 г. 9.4% от хората в репродуктивна възраст не могат да преценят колко деца трябва да има семейството в България. Многодетният модел на семейство с четири и повече деца е приоритет за 2.0% от запитаните.
НСИ обяви колко души е населението на България
В проучването са обхванати всички жени на възраст 15 - 49 години и всички мъже на възраст 15 - 59 години, които живеят обичайно в 7 386 случайно избрани жилища. Успешно анкетирани са 4 368 лица в посочените възрастови групи.
Промяна в репродуктивния идеал
Промяната в репродуктивния идеал (субективната представа на хората за това колко деца трябва да има семейството в България) на мъжете и жените в България през последните двадесет години е в позитивна посока, като се има предвид, че:
- увеличава се делът на хората, според които семейството трябва да има три деца – от 11.8% през 2001 г. на 17.1% през 2021 година;
- повече от два пъти намалява делът на мъжете и жените с идеал за семейство с едно де-те – от 19.8% до 7.9%;
- значително намалява делът на лицата, които считат, че семейството не трябва да има деца – от 3.2% до 0.3% през 2021 година.
Репродуктивните идеали на мъжете и жените почти не се различават. Двудетният модел на семейството е еднакво предпочитан и от двата пола (по 63.3%). Незначителна е разликата по отношение на идеала за едно дете в семейство – 7.8% от мъжете и 8.1% от жените. Жените по-често изразяват мнение, че семейството трябва да има три деца (18.5%), докато сред мъжете по-голям е делът на тези, които не могат да преценят колко деца трябва да има семейството (10.4%).
Никол, Мартин, Мария... Кои са най--популярните имена у нас през 2022 г.
Възрастта на лицата не оказва съществено влияние при подредбата на идеалния брой деца. Две деца са идеалът за семейство за 62.1% от младите на възраст 15 – 29 години, за 62.9% от хората на 30 – 44 години, както и за 64.7% от тези в края на репродуктивната си възраст.
Сред младите по-голям е делът на тези, според които семейството трябва да има едно дете (9.1%), докато сред хората над 45 години той е 6.9%. Анкетираните до 29-годишна възраст по-често отговарят, че не могат да преценят (11.2%) в сравнение с останалите две възрастови групи, за които този дял е съответно 8.7 и 8.9%.
Българи, турци, роми: Ето как се самоопределя населението в България
По-силно изразени са различията в репродуктивните идеали в зависимост от степента на образование, въпреки че двудетният модел на семейството е водещ във всички анализирани групи. Докато сред високообразованите хора делът му не се различава съществено от общото за страната, то само 41.9% от тези с начално или по-ниско образование смятат, че семейството трябва да има две деца.
Сред по-ниско образованите по-големи са дяловете на тези, за които репродуктивният идеал е многодетно семейство. Значителни са различията по отношение на отговора „Четири и повече деца“, който е посочен от 14.3% от хората с начално или по-ниско образование и само от 1.4% от тези със средно и 1.8% от лицата с висше образование.
Интерес представлява разпределението на хората в зависимост от етническата им група. Водещият двудетен модел на семейство е идеал за 64.3% от самоопределилите се като българи, за представителите на турския етнос – 61.7%, и за значително по-малка част от ромите (52.0%). Относителният дял на хората, които смятат, че семейството трябва да има едно дете, е сходен за самоопределилите се като българи (8.0%), турци (8.3%) и представителите на други етноси (8.1%). Почти два пъти по-малък е той обаче сред ромите – 4.8%. Репродуктивните идеали на ромите много по-често включват три (22.8%) и четири и повече деца (11.2%) в сравнение с останалите етноси.
Репродуктивни нагласи
Репродуктивните нагласи са оценени посредством въпроса „Колко деца желаете/желаехте да имате през живота си?“. Резултатите от изследването показват, че в известна степен нагласите на хората повтарят идеала им за семейство.
- Водещо е желанието за две деца в семейството (61.9%),
- следвано от предпочитанието за три деца (14.9%).
- Еднодетният модел на семейството е желан от 12% от лицата,
- а многодетният, с четири и повече деца - от 2.3%.
- Все още не знаят колко деца биха искали да имат 7.9% от хората в репродуктивна възраст,
- а 1.0% са категорични, че не желаят да имат деца.
Проследявайки изменението на показателя през последните десет години, можем да отбележим известно намаление в отговора за желание за две деца (с 4.3 процентни пункта в сравнение с 2011 г.) основно за сметка на увеличения дял на хората, които все още не могат да дадат конкретен отговор.
Но какво са фактите?
Репродуктивните идеали и намерения на хората много често се различават от фактическия брой деца в семействата. Резултатите от изследването показват, че макар ранжирането на идеалния и желания брой деца да съвпада, има известно разминаване в относителните им дялове. Значително по-голямо е разминаването, когато сравняваме с фактическия брой деца в семейството.
- Двудетният модел е както идеалът за семейство (63.3%), така и най-желан (61.9%). Сред всички лица в репродуктивна възраст обаче само около половината са достигнали до него (32.7%).
- Семейство с три деца е идеалът за 17.1%, но го предпочитат по-малък дял от лицата (14.9%). Значително по-малко, само 4.3%, имат фактически три деца.
- Едно дете е идеалният брой за 7.9% от жените на възраст 15 – 49 години и мъжете на възраст 15 – 59 години. По-голям е този дял, когато става дума за лични намерения – 12.0%, и значително по-голям дял от хората имат едно дете (28.4%).
Репродуктивни идеали, нагласи и тяхната реализация сред лицата на възраст 45 и повече години
Анализът на данните се допълва при проследяване на трите показателя само за хората на възраст над 45 години, тъй като може да се предположи, че при тях процесът на възпроизводство вече е приключил.
Основните заключения са следните:
- изключително висок е делът на лицата, които са без деца (17.8%) в сравнение с тези, които имат този идеал (0.1%) или предпочитат този модел на семейство (1.4%);
- значително по-голям е делът на лицата, които остават с едно дете (31.9%) в сравнение с идеала за еднодетно семейство (6.9%) и желаещите едно дете (13.5%);
- идеалът (64.7%) и желанието (64.3%) за две деца в семейството, фактически не се реализират. Две деца имат 44.4% от лицата над 45-годишна възраст;
- три деца е идеал за 17.1%, репродуктивни намерения за 13.9%, но фактически е реализиран от много по-малък дял от лицата в края на репродуктивния им период, само 4.7%.
Какви са причините?
Нереализираните репродуктивни желания на хората поставят въпроса за причините това да се случи. Данните показват, че водеща в структурата на причините за нежелание да имат (още едно) дете е липсата на партньор (15.5%). По-често тя е посочвана от мъже (18.4%), отколкото от жени (11.1%). На второ място са финансовите причини (14.8%), съответно за 14.3% от мъжете и 15.7% от жените. За 13.6% от мъжете и 16.4% от жените желаният брой деца е достигнат. Здравословни проблеми (лични или на партньора) е причина да нямат (още едно) дете за 4.4% от хората в репродуктивна възраст.
Какво влияе на решението на човек да стане родител?
Решението човек да стане родител е избор в резултат на сложен процес на мотивация, който може да бъде повлиян от множество фактори. В по-голяма степен обаче той зависи от личните нагласи и желания, взаимодействието с близки, роднини, приятели и колеги. В по-малка степен влияние оказва и обществената среда и държавните политики за насърчаване на раждаемостта. Значението на тези фактори по отношение на решението да имат (още едно) дете също е изследвано в рамките на наблюдението.
Резултатите от изследването показват, че най-често влияние за вземането на решение да имат (още едно) дете оказват
- финансовото състояние (14.7%),
- наличието на подходящ партньор (14.4%)
- и подходящи жилищни условия (14.1%).
- Възможността да се споделят отговорностите с партньора в грижата за домакинството би оказала въздействие върху избора на 13.7% от хората,
- а съчетаването на семейните и професионалните задължения – на 12.2%.
- Непоколебими в избора си са 5.3% от хората.
В по-малка степен, но все пак оказват влияние мерките и държавните политики, предприемани с оглед повишаване на раждаемостта в страната. Най-често хората отговарят, че биха променили своето решение, ако се подобри качеството на здравните услуги и достъпа до тях за децата и техните родители (12.0%). Увеличаването на средствата за социално подпомагане би оказало влияние върху избора на 11.6% от лицата, а гарантираният достъп до детски ясли, градини и предучилищни форми на обучение – на 11.0%.
