Експертиза, поръчана от Столична община и извършена от УАСГ, показа, че блоковете с номера 228, 228А, 229, 230 и 231 в квартал "Борово" най-вероятно не биха издържали трус с магнитуд над седма степен по скалата на Рихтер, което ги прави потенциално опасни за техните обитатели. Тези сгради пострадаха сериозно при земетресението през май.
Заключението на експертите е, че петте блока трябва да бъдат укрепени и приведени в съответствие с изискванията за издръжливост. Беше цитирана и сумата, необходима за ремонтите - по около 700 000 лв. на блок или по над 7 000 лв. на апартамент. И това е по-евтиният от двата предложени от специалистите варианта.
Веднага изниква въпросът кой ще плати тези пари. Според ръководителя на общинската дирекция "Контрол на строителството" Влади Калинов, това трябва да направят самите живущи в блоковете, тъй като няма законово основание държавата или общината да отпуснат средства.
Дали обаче това е справедливото решение? Не трябва ли държавата да поеме своята отговорност за собственото си строителство, макар и отпреди 30 и повече години и затова, че е предоставила на немалък брой свои граждани жилища, които вероятно са покривали тогавашните нормативи, но не отговарят на съвременните изисквания за сеизмична устойчивост?
Друг е въпросът, че това не са единствените блокове, построени в края на 70-те и началото на 80-те в София и ако точно тези пет са най-тежко понеслите земетресението, логично е да се запитаме доколко качествено са построени. Ако пък не е правена обстойна проверка на всички жилищни сгради от този период, може би е време такава да бъде извършена.
Нормалната логика говори, че задължението за ремонтиране или подобряване на един дефектен или некачествен продукт винаги е на производителя му, а не на купувача. Какво се оказва в нашия случай? Държавата е продала на гражданите тези жилища, но сега собствениците са принудени да натоварят допълнително бюджета си, за да осигурят собствената си безопасност.
Предложено бе решение - разработена схема за кредитиране от страна на Общинска банка.
Арх. Калинов подчерта, че няма законов механизъм, по който държавата или общината да отделят необходимите средства за укрепването. Което веднага поставя въпроса за необходимостта от приоритетно и бързо създаване на такъв механизъм. Разбира се, евентуалните законодателни промени, пораждащи финансови задължения за държавните или общински власти, би трябвало да касаят само сгради, строени от техни предприятия.
Най-благоприятният вариант, който предлага Общинска банка е заем срещу ипотека, за сума до 15 000 лв., със срок на погасяване 10 г. при лихва под 5%. Според тази схема, кредитополучателите в крайна сметка ще платят на банката общо 19 000 лв. Което прави по 158 лв. месечно в продължение на 10 години. Дори и всички да се съгласят да теглят кредит и да не се налага да се взима максималната сума, вноската пак ще натежи на семейните бюджети (в които, между другото, обикновено присъства и перото "данък сгради").
Не им ли стига на тези хора, че изживяха ужаса от земетресението, че вече половин година продължават да обитават опасните блокове, ами сега ще трябва да влизат и в неочаквани дългове, без да са виновни?
Май не им остава нищо друго, освен да се молят заключенията на експертизата да не бъдат проверени и в реални условия.
