Х олестеролът е в основата на развитието на атеросклерозата, а тя е причина за образуването на плаки в съдовете. Ако нейното развитие не бъде потиснато, с времето се развиват сърдечно-съдови заболявания.
„Холестеролът е биомаркер за атеросклероза, един от основните рискови фактори, който трябва да се коригира при повишени стойности. В съвременната кардиология и съдова медицина той вече не е единственият фактор, търсим и други биомаркери, които съучастват с неговите фракции“, обяснява д-р Костадинка Блецова, началник на Отделението по кардиология със сектор инвазивна кардиология в МБАЛ „Хаджи Димитър“ – Сливен. Тя говори по темата в новия епизод на подкаста „Доктор Здраве с Мария“ по NOVA PLAY.
Холестеролът е основен, но не единствен фактор за атеросклероза!
Подходът вече е по-комплексен и по-индивидуализиран. Изследват се и генетични фактори, аполипопротеин А, B, както и различни други субединици, които показват доколко пациентът е предразположен да образува атеросклеротични плаки и участват в определянето на неговия сърдечно-съдов риск.
Заради това и не е коректно да се дават обобщени норми „от – до“ за стойностите на холестерола, уточнява д-р Блецова. Допустимите нива за всеки човек се определят индивидуално в хода на лекарската анкета (анамнеза) и според SCORE таблици за изчисляване на сърдечно-съдовия риск, които включват много показатели. Пациентът попада в съответна категория на риска, като за всяка категория има прицелни нива на холестеролните фракции. За пациент с доказана исхемична болест и поставен стент, поради значимо съдово стеснение или запушване например, с придружаващи заболявания и възрастов показател, таргетната стойност на лошия холестерол е под 1,4 – 1,2 mmol/l (милимола на литър кръв), обяснява д-р Блецова. Това са много ниски нива, които не са нужни при пациент с много нисък риск.
В съвременната диагностика е важно да се знае какво е цялостното метаболитно състояние на пациента. За целта се изследват и други фактори извън мастния профил (холестерола). Сред тях са например пикочната киселина, кръвната захар и инсулиновата резистентност, активно възпаление – високочувствителният С-реактивен протеин. Доказано е, че нарушението на ендотелната функция, с което стартират атеросклеротичните изменения на съдовата стена, е резултат от комбинацията метаболитни нарушения – възпаление – концентрация на холестерол. С други думи, холестеролът самостоятелно и изолирано не може да предизвика тези болестни изменения на кръвоносните съдове.
Когато се оформи индивидуалната картина от тези фактори за всеки пациент, се прави и необходимата терапия, насочена към коригиране на наличните нарушения. Конкретно при дислипидемии стандартното лечение е чрез статини, като изборът на моно- или комбиниран медикамент и дозировката са съобразени с нужните индивидуални корекции. При високорискови пациенти, хора с доказана фамилна хиперхолестеролемия или в други случаи на невъзможност за прием или повлияване от стандартни статини, се пристъпва към най-иновативните средства – моноклонално антитяло, малка и РНК молекула, които са с инжекционно приложение и на специален режим на отпускане от НЗОК. Важното е, че и този тип терапия е достъпна в България и за всяка категория пациенти е осигурено адекватно реимбурсирано лечение, казва д-р Блецова.
Макар и липидните нарушения и особено сърдечно-съдовите болести да се приемат като проблем на третата възраст, препоръчително е първата консултация с лекар с изследване на липидния профил да се направи на съвсем млади години. Причината е, че атеросклерозата е процес, който стартира от раждането и е добре периодично да се следи за рискови отклонения. Първото изследване трябва да се предприеме с навлизането в зряла възраст – след 20-те, ако човек няма известни фамилни рискови фактори (например сърдечно-съдов инцидент на родственик в млада възраст), съветва д-р Блецова. Ако няма отклонения и рискови фактори, следва проследяване след 5 г. Ако има обаче, следващото детайлно проследяване е след 2 години.
Д-р Костадинка Блецова е специалист кардиолог в Сливен с над 18 години медицински опит и специализирани знания в диагностиката и лечението на сърдечно-съдови заболявания. В практиката си се фокусира върху иновациите и персонализирания подход към пациента, прилага най-съвременните диагностични и терапевтични методи за оптимално здраве на сърцето. Подходът ѝ е индивидуален, с фокус върху превенцията, навременната диагностика и най-добрите лечебни методи.
Завършва Медицински факултет към Тракийски университет Стара Загора през 2007 г. През 2004 г. печели стипендия към Клуб Страсбург и продължава обучението в Университет Луи Пастьор Страсбург Франция, където получава атестация за завършено образование по медицина през 2006 г. Има придобита специалност Кардиология към Медицински факултет на Тракийски университет Стара Загора.
Д-р Блецова провежда обучения във всички водещи болници по кардиология в България и участва в множество доказани световни и европейски конгреси и обучения по специалността.
