В ъпросът с цените, надценките, инфлацията, уж свръхпечалбите на хипермаркетите и ежедневното отражение на всичко върху бюджета ни е тема, която вълнува всички през последните няколко дни.
Потърсихме за мнение и обяснение на процесите представители на една от големите хранителни вериги у нас, за да разберем какво се случва с цената на продукта по пътя му от производителите до щанда.
Разходи на производителите
Освен за суровините, от които се произвежда даден продукт (мляко, зърно, месо), производителите имат разходи за заплати, за електроенергия, за транспорт. Когато се повишават заплатите и цените на електроенергия, логично се повишава и цената на продукта.
Тази цена остава висока докато се изчерпи партида, произведена при по-големи разходи. Примерът е най-ясен с кашкавал, произведен от мляко на висока цена. Кашкавалът е продукт, който зрее в продължение на 70 дни (два месеца и половина). Срокът на годност на кашкавала е 10 месеца. Т.е в разстояние на една година след купуване на суровината мляко ние плащаме цената ѝ.
Ако настъпи намаление на млякото и електроенергията, ще усетим това по цената в магазина почти след година.
Именно партидите са обяснението на феномена “вчера продуктът струваше 2 лв, а днес струва 2.30” - до вчера сме пазарували от партида, произведена при по-ниски цени, а от днес от нова партида, произведена при по-високи цени.
Местни срещу вносни продукти
Колкото повече местно производство имаме, толкова на по-ниски цени ще пазаруваме. Ако родните зеленчукопроизводители произвеждат цялото количество домати, което ни е нужно през цялата година, няма да внасяме от чужбина и няма да зависим от флуктуациите на международния пазар и решеният на други държави.
“Подобренията в аграрния сектор в страната са изключително наложителни, за да се развие мащабно, качествено и оптимизирано производство на храни, с които да задоволим вътрешното си търсене, без да зависим от чужбина”, споделиха от хранителната верига.
Пътят на продукта до склада на магазина
Другият много важен елемент в определянето на цените на продуктите е транспортът, с който се придвижват те до склада. Въпрос на управление на разходите на магазините е решението дали доставчикът сам ще кара стоката си до всеки магазин (това оскъпява) или ще доставя цялото количество само в един голям склад за веригата (тогава на производителя му е по-евтино и съответно продуктът няма да се оскъпява).
Начинът, по който веригата зарежда магазините си също е от значение. Би трябвало добре да се планират курсовете на камионите така, че да няма “празни курсове”. В една от големите вериги са намерили находчиво решение - от базата зареждат един камион с всички продукти, необходими за даден магазин и така намаляват разходите за транспорт.
Другият начин е да се натовари цял камион със стока и да се обикаля всеки магазин, за да зарежда само един артикул. Това би оскъпило много повече доставката и изобщо управлението на стоките.
Рaзходи за маркетинг и реклама
Друг важен елемент, който се включва в оформянето на цената на рафта е заплащането на услуги по маркетинг и реклама. В някои вериги има т.нар входни такси за продукт - ако искате да продавате в голям магазин и да се появявате в брошурата му, трябва да платите такса. Логично е тази такса да бъде включена в цената на всеки продукт, защото тя е част от ценообразуването.
Печалба от оборот или от надценка
Магазините, които успяват да поддържат ниски цени и работят на принципа на намаленията, печелят по-малко проценти от големи количества продадени продукти.
По-малките и кварталните магазини, които продават малки количества и имат малък пътникопоток, обикновено слагат по-голяма надценка, но пък ни дават удобството да са точно до дома ни, да се познаваме лично с продавачката и тя да знае дали мъжът ни е минал да купи хляб преди малко или не.
В същото време големите вериги предлагат огромно разнообразие от стоки, поръчват големи количества продукти, имат сериозни екипи за анализ и планиране на асортимента и успяват да договорят със своите доставчици по-приемливи за клиента цени.
Вероятно ще прозвучи изненадващо, но на всеки 100 лв приход веригата, до която се допитахме, печели 4,73 лв.
Защо има разлики в цените в една и съща верига в различни държави
Това е нашумяло сравнение, което всеки от нас прави, когато пътува при приятели в друга държава. Тук шампоан е 5-6 лв, а в Германия същата марка струва едва 1 евро.
Винаги трябва да се имат предвид следните фактори:
Ако продуктът се произвежда в страната, е по-евтин. Нормално е немска марка шампоан да е по-евтина в Германия, в града-производител и да е по-скъпа на 2 000 км от там.
Каква е ДДС ставката - данъчните закони в отделните страни са различни. При равни други условия, ако месото се облага с 20% данък тук, а в Германия със 7%, логично в Германия ще е по-евтино.
Дали сравнявате еднакви продукти и еднакъв грамаж
Както обичаме да казваме, не можем да сравняваме ябълки с круши. За да е правилно, се гледа 1 кг продукт от една марка или сходна по качество и характеристики.
Къде е по-скъпо - тук или в Германия
Отговорът е - зависи кое. Веригата магазини, до която се допитахме, има обекти и в Германия, и в България. При сравнението на 20 различни равностойни продукти у нас са по-скъпи два размера яйца, кашкавал и прясно мляко 3.5%.
По-евтино купуваме килограм хляб, литър олио, краве сирене, захар, свински врат с кост, домати и т.н.
Цените на тока паднаха, защо цените на стоките не падат
Както споменахме в началото на статията, цените ще останат високи докато се изчерпа партидата, произведена с по-скъпи суровини и материали.
В заключение
Веригата на производство, транспорт и доставка на продуктите до рафта е дълга и зависи от множество фактори, но е важно и да отчетем, че макар и малко по-скъпи, хранителните продукти са на рафтовете в магазините ни. Дори в най-сериозната COVID криза в България недостиг на храни нямаше в нито един момент от извънредната ситуация. Дължим го на неуморния труд на хилядите хора, заети в производството, доставката и дистрибуцията на храни.
