Д епутатите от 51-то Народно събрание са декларирали над 12,6 млн. лв. в недвижими имоти - 107 апартамента, 71 къщи и 30 гаража, сочи анализ на "Институт за развитие на публичната среда" (ИРПС). Общата площ на тези имоти е 132 029 кв. м, като част от тях са наследствени или съсобствени със съпрузи и роднини.
Медиите редовно представят информация за непрестанно нарастващите цени на имотите в страната. Според данни на Евростат България е на второ място сред страните от Европейския съюз по ръст на цените на жилищата на годишна база през второто тримесечие на 2025 г. Цените у нас са се повишили с 15.5% спрямо същия период миналата година, а от 2010 г насам ръстът е със 133 %.
Същевременно през 2025 г. според Националния статистически институт над 90% от домакинствата у нас живеят в собствено жилище.
- Дали българските депутати попадат в тази категория?
Какъв е жилищният фонд, с който разполагат? В поредица от статии екипът на "Институт за развитие на публичната среда” представи обобщени данни за превозните средства, наличните парични средства, банковите сметки и кредитите на народните представители. В настоящия материал ще представим повече за имотите, които те са декларирали пред Комисията за противодействие на корупцията.
Съгласно декларираното става ясно, че общо 96 депутати са обявили собственост – апартамент, къща, гараж, паркомясто, офис, магазин и др. Анализът не включва земеделските земи и имоти на народните представители. Декларирани са 107 апартамента, 71 къщи и 30 гаража. Част от тези имоти са наследствени, а друга – обявени като съсобственост със съпрузи и/или роднини на депутатите. Общата стойност на недвижимото имущество, декларирано от народните представители, възлиза на 12 688 559 лв. Общата площ на имотите пък е 132 029 кв. м.
В допълнение към посоченото в графиката недвижимо имущество, депутатите са декларирали и права на строеж и ползване (в общо 4 случая). Апартамент в чужбина - Великобритания, е декларирал единствено депутатът Димчо Димчев от парламентарната група на "Възраждане".
Трябва да се посочи, че общата стойност на имуществото на депутатите е по-скоро ориентировъчна. Това е така, тъй като в подадените декларации има имоти, чиято цена не е посочена. Причината за това не е ясна – възможно е да става въпрос за пропуск, за имущество, придобито по наследство, но и за умисъл от страна на депутатите.
Най-често апартаментите и гаражите на народните представители са в градовете София и Пловдив, а парцелите и къщите - в по-малки населени места в страната.
По отношение на парламентарните групи, очаквано най-много депутати от ГЕРБ-СДС са декларирали имоти - общо 23-ма. Това е една трета от народните представители от най-многобройната група. За сравнение, повече от половината от депутатите на МЕЧ и Величие са посочили някакво притежавано недвижимо имущество.
Проблемите в декларациите и възможни решения
Публичността на имуществените декларации на народните представители е стъпка към повишаване на доверието в институциите. Когато информацията е ясна, точна и достъпна, обществото може да проследи не само доходите, но и потенциалните зависимости на своите избраници.
Прегледът на всички данни досега обаче очерта някои проблеми с имуществените декларации, най-вече заради разнопосочните практики при тяхното попълване. Екипът на ИРПС е попаднал на примери за дублиране на декларирано имущество или задължение (когато става въпрос за съпружеска имуществена собственост) и попълване в погрешни графи. Така например някои депутати попълват разплащателните си сметки като "налични парични средства”, а те следва да се отбелязват в "банкови сметки”. Други народни представители пък посочват спестяванията си в чуждестранна валута, без да отбелязват равностойността ѝ в левове.
Всичко това затруднява машинната обработка на данните и налага те да бъдат повторно проверявани ръчно. В тази връзка въвеждането на още по-конкретни указания с примери, подобряване на формата на декларациите с автоматични контроли и други мерки ще гарантира, че всички депутати подават информацията по единен стандартизиран начин.
Подобна промяна не е само технически въпрос, а е стъпка към по-зряла политическа култура, в която прозрачността не е формалност, а част от ежедневната отговорност на тези, които вземат решения от името на обществото.
