Как България замалко не стана югославска република

В началото на февруари 1948 Сталин привиква в Москва ръководствата на комунистическите партии, завзели властта в Белград и София. Делегацията на Народна република България е представена от Георги Димитров, Васил Коларов и Трайчо Костов. Под предлог, че е болен, Тито изпраща заместниците си Едвард Кардел  и Милован Джилас, към когото Кремъл изпитва остра неприязън заради изказванията му срещу масовите изнасилвания и грабежи, извършени от Червената армия в Югославия по време на наскоро приключилата война с Германия, коментира историкът Михаил Груев, председател на Държавна агенция „Архиви”, цитиран от „Дойче веле” (Deutsche Welle)

Нов документ разкрива кървавите факти за комунизма на Балканите

Разкриха тайната роля на зловещата ДС на Тито

Когато Червената армия "освобождаваше" България

Мотивите за „заболяването“ на югославския диктатор са повече от сериозни. Тито е сред малкото югославски емигранти-комунисти, оцелели в СССР след големия терор през 30-те години на XX век и добре разбира, че стопанинът на Кремъл му залага капан. Не по-малко уплашен е и иначе верният на Москва Димитров. Само месец преди срещата съветският официоз „Правда“ го подлага на остра критика заради несъгласуваните му с Кремъл „фантастични“ идеи за федерации и конфедерации между източноевропейските държави, които вече са под управлението на Москва.

Но една от тези идеи все пак върви към осъществяване - през август 1947 година Югославия и България сключват в Блед спогодба, която предвижда сливането на двете „братски“ държави. Димитров се съгласява да предаде Пиринския край на Македония, като в замяна, вече в качеството си на югославска република България ще си върне седем пъти по-малките като територия Западни покрайнини.

Още преди мастилото в Блед да е засъхнало, в Пиринския край пристигат 90 емисари на Скопие, които участват в продължила две години насилствена македонизация на българската област.

Осем месеца по-късно обаче, на тайно заседание в Белград, Тито заявява, че сделката е „троянски кон“, с който Сталин се опитва да прикачи Югославия към Съветската империя.

В ролята на „данайски дар” се явява доскоро окупираната от Червената армия България, от чието марионетно правителство се очаква след сливането с Югославия да удържа непредсказуемия Тито и неговата миниимперия.

Съответно, на 12 февруари 1948 Димитров не успява да убеди югославския пратеник Кардел, че новата федерация ще направи южните славяни по-независими от Москва. Само така те можели да изградят свой „демократичен комунизъм”, твърди българският лидер.

Впрочем, Сталин не за първи път използва Димитров за примамка. Добре документирано е, че през ноември 1937 г. по искане на Кремъл тогавашният шеф на Коминтерна трябва да примами в Москва емигриралия във Франция германски комунистически лидер Вили Мюнценберг, който публично критикува сталинизма. Целта е Мюнценберг да бъде арестуван и ликвидиран от НКВД.

Сталин постоянно променя позицията си за замислената в Москва българо-югославска федерация, защото все повече се опасява, че политиката на Тито, особено що се отнася до поглъщането на Албания и до гражданската война в Гърция, става твърде независима от директивите на Кремъл.

„Тито е доста по-млад и енергичен от застарелите управници в Москва и в София и има подплатено с факти самочувствие на победител във войната. Нарастващият му авторитет на лидер в международното комунистическо движение несъмнено дразни мнителния Сталин“, посочва Груев.

А около македонското „обединение“, дирижирано от Сталин и Тито, възниква нарастващо напрежение, което става опасно за Съветската империя. Гръцката комунистическа партия, която по същото време води гражданска война срещу англичаните и кралската армия на Гърция, малко след подписването на Бледската спогодба обявява готовност да предаде на Скопие контролираната от нея част от гръцка Македония. „Това обещание засилва популярността на комунистите сред тамошното славянско малцинство, но е и сред основните причини за разгрома им в гражданската война. Гърците вече са убедени, че победата на верните на Москва сили ще доведе до разпадане на страната им“, посочва Михаил Груев.

Така на срещата в Москва идеята за българо-югославска федерация е замразена, а отношенията между Москва и Белград бързо се влошават. Четири месеца по-късно югославската компартия е заклеймена от Сталин и изключена от Коминформбюро. В Белград започват да се готвят за съпротива срещу съветско нашествие през границите на България, Румъния и Унгария.

През 1951 година Югославия моли Шести американски флот да влезе в пристанищата ѝ, а Тито е първият комунистически лидер, който гостува на борда на американски самолетоносач.

„Всъщност, между режимите на Димитров и Тито няма особена разлика. И в двете страни опозицията е унищожена, а оцелелите ѝ представители са изпратени в концлагери”, казва Михаил Груев и добавя: „Вероятно особеното в югославския случай е, че след скъсването със СССР там се изгражда специален концлагер за привържениците на Москва - „Голи оток“.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК.