Н яма да предлагаме нов председател на парламента и ще оставим втората политическа сила с останалите групи, които ги подкрепят, да направят ново предложение. Това заяви пред БНТ председателят на ПГ на "Продължаваме промяната" Андрей Гюров.
"Чувстваме се оптимистично. Хората показаха на коя страна на решенията застават. Както и да мине вотът довечера, конституцията позволява достатъчно механизми, за да изградим едно устойчиво мнозинство", допълни той.
"За нас, естествено, планът е да вземем първия мандат и да потърсим едно устойчиво мнозинство депутати, които решават да застанат от добрата страна на историята. Вярвам, че в парламента има достатъчно депутати, които не се купуват с кюлчета и пачки и ще направят правилния избор", каза още Гюров.
Проекторешението за приемане на процедурни правила за избор на председател на 47-то НС, е с вносител Десислава Атанасова (ГЕРБ- СДС).
Никола Минчев бе отстранен предсрочно от поста миналата седмица.
Според предложението на Атанасова номинации могат да направят парламентарно представените политически групи, регистрирани в 47-я парламент, както и народни представители. Гласуването е явно, по азбучен ред на претендентите за поста и се извършва чрез компютъризираната система.
За избран се счита този, който е получил повече от половината от гласовете на присъстващите депутати, предвижда предложението. Ако няма избран, се провежда второ гласуване, в което участват първите двама номинирани, събрали най-много гласове.
За председател на НС се смята този от тях, получил по-голям вот.
До избора на нов председател на парламента се стигна, след като на 16 юни Никола Минчев бе предсрочно освободен като председател на Народното събрание със 125 гласа "за".
"Против" освобождаването му бяха 113 депутати от „Продължаваме Промяната“, „БСП за България“, „Демократична България“ и петима независими. Един народен представител от „Продължаваме Промяната“ се въздържа.
Искането за оставката на Минчев бе внесено ден по-рано с подписите на 120 депутати от "Има такъв народ", ГЕРБ-СДС, ДПС и "Възраждане". Сред мотивите са посочени нарушение на Конституцията и правилника на парламента, както и възпрепятстване на нормалната законодателна дейност и провеждането на ефективен парламентарен контрол.
