Европейската комисия (ЕК) оцени положително четвъртото искане за плащане на България по Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ). Това е значима стъпка в процеса на получаване на средства по инструмента NextGenerationEU, който е ключов за българската икономика.
В своята предварителна оценка, приета днес, Комисията установи, че България е изпълнила задоволително 23 от общо 26-те ключови етапа и цели, заложени в решението за изпълнение на Съвета. Това означава, че голяма част от договорените реформи и инвестиции са на път да бъдат реализирани.
Реформите и инвестициите, свързани с това искане, целят да донесат осезаеми ползи за гражданите и бизнеса. Те обхващат ключови области като борба с корупцията, цифровизация на административното правосъдие, професионално образование и обучение, подкрепа за малките и средни предприятия, устойчив транспорт, декарбонизация и възобновяема енергия, както и селско стопанство и извънболнична помощ.
Сред водещите мерки, които бяха оценени положително, са:
- Мерки за борба с корупцията: Прието е законодателство за създаване на независима Комисия за противодействие на корупцията и са въведени правила за регулиране на лобистката дейност.
- Декарбонизация на енергийния сектор: Извършено е преструктуриране на Българския енергиен холдинг (БЕХ) за подобряване на корпоративното управление и избягване на кръстосано субсидиране. Създаден е Национален фонд за декарбонизация за енергийна ефективност на сградите.
- Насърчаване на възобновяемата енергия: Подкрепени са близо 1 400 битови слънчеви системи за топла вода и фотоволтаични системи.
- Устойчив транспорт: Въведен е нов договор за обществена услуга за железопътния транспорт и е модернизирана правната рамка за транспорт с нулеви и ниски емисии, включително правила за електрическа мобилност и зони с ниски емисии.
Въпреки общо положителната оценка, Европейската комисия идентифицира три ключови етапа и цели, които не са изпълнени изцяло. Един от тях е свързан с влизането в сила на законодателството в областта на водоснабдяването и канализацията. България сама е декларирала, че цел, свързана с подкрепа за сектора на културата, все още не е постигната, но има амбицията да я изпълни до крайния срок 31 август 2026 г. Също така, формулировката на един ключов етап в областта на обществения транспорт е определена като недостатъчно ясна.
България ще получи допълнително време за изпълнение на оставащите ангажименти, като същевременно ще бъде извършено частично плащане за успешно изпълнените етапи и цели. Размерът на плащането за изпълнените мерки е 1,1 милиарда евро, като общият размер на безвъзмездните средства по плана е 6,17 милиарда евро.
Процедурата предвижда Комисията да изпрати своята предварителна оценка на Икономическия и финансов комитет (ИФК) за становище в рамките на четири седмици. Успоредно с това, България разполага с един месец да отговори на причините, поради които ЕК счита, че посочените етапи и цели не са изпълнени задоволително. Ако след отговора на България, ЕК потвърди оценката си, съответната част от плащането ще бъде удържанa. Този удър ще бъде отменен при успешно изпълнение на останалите ангажименти до 31 август 2026 г., като окончателните искания за плащане трябва да бъдат подадени до септември 2026 г.
