В края на 2018 г. на основен трудов договор в лечебните и здравните заведения в страната практикуват 29 667 лекари. Лекарите по дентална медицина са 7 240, като 6 347 от тях работят в практики, които имат сключен договор с НЗОК.
От тях 101, или 1.6%, обслужват населението на повече от една област. Медицинските специалисти по здравни грижи са 46 332, от които 30 589 медицински сестри и 3 155 акушерки, съобщиха от НСИ.
В заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) практикуват 17 001 лекари и 50 лекари по дентална медицина. Медицинските специалисти по здравни грижи са 27 799, от които 19 865 медицински сестри.
В заведенията за извънболнична помощ на основен трудов договор работят 10 492 лекари и 6 801 лекари по дентална медицина. Тук се включват и всички лекари (6 970) и лекари по дентална медицина (6 347), които работят в индивидуални и групови практики по договор с НЗОК. От другите заведения за доболнична помощ най-голям е делът на лекарите, работещи на основен трудов договор в медицински центрове (1 777) и диагностично-консултативни центрове (1 377).
В други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в училища) към 31.12.2018 г. на основен трудов договор работят 2 174 лекари и 389 лекари по дентална медицина.
В структурата на лекарите по специалности най-голям е делът на общопрактикуващите - 4 199, или 14.2% от всички лекари в страната, следвани от: Акушерство и гинекология и Кардиология - по 5.9%, Педиатрия - 5.8%, Анестезиология и интензивно лечение - 5.6%, Хирургия - 5.3%, и Нервни болести - 5.0%.
Осигуреността с лекари в края на 2018 г. общо за страната е 42.4 на 10 000 души от населението, а с лекари по дентална медицина - 10.3 на 10 000 души от населението.
Осигуреността на населението с лекари по области варира от 25.9 до 62.0 на 10 000 души, като най-висока е в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници. Стойности над този за страната има показателят в областите Плевен (62.0 на 10 000 души от населението), Пловдив (51.2), София (столица) (50.9) и Варна (50.0).
Най-нисък е показателят за областите Кърджали (25.9 на 10 000 души от населението), Добрич (26.7) и Перник (28.6).
Осигуреността с общопрактикуващи лекари за страната е 6.0 на 10 000 души от населението. Най-висок е показателят за областите Плевен (8.4 на 10 000 души), Видин и Кюстендил (по 7.1) и Ловеч (6.9). Най-ниска е осигуреността на населението с общопрактикуващи лекари в областите Кърджали (3.9 на 10 000 души от населението), Търговище (4.3) и Разград (4.4).
Осигуреността с лекари по дентална медицина за страната е 10.3 на 10 000 души от населението. Най-висок е показателят за областите Пловдив (15.7 на 10 000 души), София (столица) (14.4), Варна (12.1) и Перник (11.9). Най-ниска е осигуреността на населението с лекари по дентална медицина в областите Търговище и София (5.3), Разград (5.6) и Силистра (5.7 на 10 000 души от населението).
Към 31.12.2018 г. в страната функционират 346 заведения за болнична помощ с 53 173 легла, от които 322 болници с 50 927 легла. Заведенията за извънболнична помощ са 2 066 с 1 253 легла, а другите лечебни и здравни заведения - 145 с 2 086 легла.
Заведенията за болнична помощ включват болници, центрове за кожно-венерически заболявания, центрове за психично здраве и комплексни онкологични центрове. Съгласно Закона за лечебните заведения болниците са многопрофилни и специализирани. Към 31.12.2018 г. многопрофилните болници са 185 с 37 489 легла, или в 57.5% от тези заведения е съсредоточен 73.6% от легловия фонд на всички болници в страната. Броят на леглата варира в широки граници - от 16 до 1 501. Най-голям е делът на многопрофилните болници, които към края на годината разполагат с от 100 до 299 легла - 44.9%. До 99 легла има в 36.2% от многопрофилните болници. С над 500 легла са 7.0% от този вид лечебни заведения.
Към 31.12.2018 г. специализираните болници са 137 с 13 438 легла. Разпределението им по видове е следното: за активно лечение - 76 с 4 477 легла; за продължително лечение - една със 145 легла; за продължително лечение и рехабилитация - 16 с 1 905 легла; за рехабилитация - 32 с 4 776 легла; държавни психиатрични болници - 12 с 2 135 легла.
Към заведенията за болнична помощ се отнасят и центровете със стационар, които при регистрацията си като основна дейност са посочили „болнична“. В края на 2018 г. те са: центрове за кожно-венерически заболявания - 5 заведения с 50 легла; комплексни онкологични центрове - 7 с 1 174 легла; центрове за психично здраве - 12 с 1 022 легла.
Осигуреността на населението с болнични легла в края на 2018 г. е 759.6 на 100 000 души от населението. Най-високи са стойностите на показателя в областите Пловдив (979.9 на 100 000 души от населението), Смолян (974.2) и Плевен (928.9), а най-ниски са в областите Ямбол (344.8), Перник (370.6) и Видин (394.7) . Към 31.12.2018 г. заведенията за извънболнична помощ в страната са 2 066 с 1 253 легла за краткосрочно наблюдение и престой. Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за спешна медицинска помощ, регионалните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, хосписите, националните центрове без легла, диализните центрове, както и центровете за трансфузионна хематология. В края на 2018 г. тези заведения са 145 с 2 086 легла, като най-голям е броят на хосписите - 47 с 1 175 легла.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!