Ц ените на горивата продължават да се покачват, като дизелът у нас достигна исторически връх. На този фон правителството подготвя пакет от мерки за ограничаване на ефекта върху транспорта, бизнеса и домакинствата.
На 17 септември средната цена на дизела у нас достигна около 1,94 евро за литър, или 3,74 лева. По данни, цитирани от NOVA, това е най-високата стойност, установявана досега в България. Нивата вече надхвърлят и пиковете от първите месеци след началото на войната в Украйна през 2022 г.
Само два дни по-рано средната цена на дизела за първи път беше достигнала 1,90 евро за литър. На 8 септември тя е била 1,86 евро, което означава увеличение с 4 евроцента само за седмица.
- Очаква ли се дизелът да мине 2 евро?
От бранша предупреждават, че психологическата граница от 2 евро за литър може да бъде достигната. Според Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива средната цена може да се доближи до 1,97-1,98 евро за литър.
На някои бензиностанции в София дизелът вече се продава за около 1,94 - 1,96 евро за литър, показват проверки на пазара. В същото време разликите между отделни обекти и вериги остават значителни.
При бензина А95 средната цена също се повишава. На 16 септември тя е била около 1,67 евро за литър, спрямо 1,24 евро година по-рано. При дизела увеличението за същия период е от 1,23 до 1,92 евро за литър.
- Натискът вече се усеща в транспорта
Поскъпването на горивата вече се отразява и на общата инфлация. По данни на Националния статистически институт през август групата „Транспорт“ е с най-голямо месечно увеличение на цените сред основните потребителски групи - 5,5%. Общата месечна инфлация за месеца е 0,6%, а годишната - 5,1%.
По-високите разходи за гориво увеличават себестойността на транспортните услуги, а чрез тях могат да се прехвърлят и към цените на други стоки и услуги.
Особено чувствителен е ефектът върху обществения и междуградския транспорт, както и върху услугите, при които горивото е значителна част от разходите.
- Какво подготвя правителството?
Премиерът Румен Радев вече обяви, че правителството разработва пакет от мерки заради поскъпването на горивата.
Подкрепата е предвидена за обществения транспорт, Спешната помощ, училищния транспорт, както и за гражданите, които са най-уязвими от повишаването на цените. По думите на премиера пакетът вече е разработен и предстои да бъде обявен.
Конкретните параметри на помощта към 18 септември все още не са публично представени. Не е обявено и универсално компенсиране на всеки литър гориво.
На 18 септември в Министерския съвет е насрочена работна среща, на която институциите трябва да обсъдят подготвените мерки заради високите цени на горивата.
- Земеделците вече имат осигурена подкрепа
Отделна мярка вече е приета за земеделския сектор.
На 19 август Министерският съвет одобри до 170 млн. евро допълнителни разходи по бюджета на Държавен фонд „Земеделие“. Средствата са предназначени за подкрепа на земеделските стопани заради повишените цени на газьола и торовете, свързани с кризата в Близкия изток.
По информация на Министерството на земеделието и храните помощта е насочена към близо 50 000 земеделски производители. Целта е да бъдат компенсирани част от увеличените производствени разходи.
Това е важно и за потребителите, тъй като горивата участват пряко в разходите за обработка на земята, прибиране на реколтата и транспортиране на земеделската продукция.
- Как поскъпването стига до цените на храните?
По-високата цена на дизела не засяга единствено шофьорите. Горивото е част от разходите по цялата верига - от производството на селскостопанска продукция до нейното транспортиране, складиране и доставка до търговските обекти.
Икономисти и представители на бизнеса вече предупреждават за възможен натиск върху цените на храните именно заради по-високите транспортни разходи. Сред секторите, които са особено чувствителни към цените на горивата, са земеделието, товарният транспорт и производството на храни.
Това не означава автоматично, че всяко поскъпване на горивата ще бъде прехвърлено изцяло върху потребителите. Крайният ефект зависи и от цените на суровините, разходите за труд, енергията и конкуренцията на пазара.