Директорът на столичното 119-о училище Диян Стаматов споделя как епидемията се отрази на образованието

Н овата реалност в образованието с всички плюсове, открити недостатъци и как системата да работи като добре смазана машина ще са темите на конференцията "Образование от А до #. Иновативното училище", което ще събере на една маса директори на училища, ректори на университети, представители на европейските и българските институции, както и бизнеса, който предлага технологични решения.

Форумът е на 17 юли в София Тех Парк като дискусията ще бъде излъчвана и на живо през фейсбук страниците на организаторите. "Образование от А до #. Иновативното училище" е инициатива на Economic.bg, NOVA, Dir.bg и Kmeta.bg.

Диян Стаматов, който е директор на столичното 119-о училище "Акад. Михаил Арнаудов", както и общински съветник в София разказва в интервю за kmeta.bg какви са уроците и поуките, които образователната система може да вземе от пандемията COVID-19, как учебното съдържание се трансформира в дигитално и какви са предизвикателствата пред новата учебна година. 

Според Диян Стаматов най-големият успех от проблемната ситуация с COVID-19 e възможността да се дигитализира много експресно голяма част от образователната дейност.

"Огромната учителска гилдия успя да се справи с най-големите трудности по отношение на използването на дигитални образователни ресурси. През първата седмица, естествено, имаше определени затруднения. Но след това сравнително бързо навлезе във възможността да използва постоянно различни електронни формати. Хубавото е, че благодарение на дистанционното обучение в момента имаме успешно приключена учебна година. Няма го проблемът, свързан с нулева учебна година", споделя той. 

Най-големият урок според него е, че "дигитализацията ни преследва много стабилно и ние не можем да избягаме, трябва да прилагаме почти всичко от нея занапред в ежедневните образователни дейности". 

Ето какво разказа той за опита в училището, където е директор:

"В 119 СУ предварителната подготовка за използване на електронни ресурси беше на много прилично ниво. Подготовката ни за използване на образователните платформи на Google върви вече 3 г. Повече от половината учители в училището се чувстваха изключително уверени в използването на различните възможности на Google".

Според него, за да се случи всичко това предварителната квалификация на учителите за използване на електронни ресурси е най-ключовият и важен момент. Той казва, че "летните месеци, които ни предстоят, трябва да се използват за квалифициране на тези колеги - било то чрез индивидуална квалификация, търсене на дистанционни квалификационни дейности. Било то и през първите дни на септември за подобряване на подготовката за използване на електронни платформи"

"Важно е през септември да се наблегне на задоволяването на техническите потребности на учителите - да се осигурят мобилни устройства, да се надгради съществуващата техническа база. Защото със сигурност това е бъдещето. Не трябва да го гледаме само през пандемичния проблем", добавя Стаматов. 

По негови думи има средства за квалификация на учителите:

"В бюджетите на всички училища в момента има един неизползван финансов ресурс за квалификациия на учителите. А от февруари до сега нямаме изразходвани средства за квалификация, така че те ударно могат да бъдат използвани за надграждане на знанията на учителите.

Хубавото е, че плюсове, които колегите имат по отношение на своята дигитална подготовка, ще бъдат използвани в други ситуации. Това ще бъде в много по-облекчен режим, но ще е и в ползва на онези ученици, които имат здравословни проблеми и примерно 20-30 дни не могат да бъдат в училище. Това ще е в ползва и за тях".

Другият голям принос на дигитализацията според Стаматов е, че се подготвя един проект на Закона за средното образование, където като иновация може да се приложи до 20% от учебното време и учебния план да бъде в дистанционен вариант или чрез използване на различни електронни платформи.

"Сигурен съм, че това ще е най-интересната част от образователния процес, защото там ще се включат малко училища, а тези, които се включат и преодолеят притеснението си, ще успеят да предложат най-интересното за своите ученици по дигитален формат. Сега идеята е в Народното събрание, където ще бъде финализирана".

Какви са наблюденията му в неговото училище за дигиталното образование по време на епидемията:

"Моите наблюдения в училището, което ръководя са, че учебният процес като малка представителна извадка от цялата ни образователна система, също отразява действителността в цялата ни страна. Много голям процент от учениците учеха в пъти повече, отколкото в реална среда. Има и един малък процент от ученици, които не учеха изобщо. А имаше и една малка група, които не влизаха въобще в час.

Качественото преподаване за едни в дистанционното обучение се оказа два пъти по-качествено, отколкото в реална среда и това са групата на по-притеснителните ученици, които в реална среда трудно могат да покажат своите възможности заради черти от характера си. В същото време много от учениците започнаха да учат по коренно различен начин от това, което е в реална обстановка. Защото ученето на компютър не е ученето по стандартния начин от 90-те години на миналия век".

Относно недостига на кадри в българските училища:

"Спецификата при нас е малко по-различна. При нас учителският състав е изключително млад и налагането да търсим нови учители идва от това, че имаме 10 преподаватели, излезли в майчинство. На тяхно място трябва да бъдат намерени заместници. Със сигурност обаче дефицитът по природните дисциплини - математика, физика, химия и биология, е един сериозен проблем през последните години. Той не е инцидентен, а в резултат на това, че малко кандидат-студенти изобщо започват да учат тези специалности.

Още по-малко от тях пък имат желанието да бъдат учители. Именно в тази посока мотивацията - и финансова, и всякаква друга, точно в тези специалности трябва да бъде засилена. И то много скоростно. За да не се окаже, че ще са дефицитни точно тези специалности, които ще са важни за бъдещето ни.