Декан: Да не ставаме придворни историци

Сегашните учебници по история, особено за по-малките класове, са твърде академични, тежки, неатрактивни, бих казал дори и неразбираеми, заяви доц. Пламен Митев - декан на Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", в интервю на Димитрина Ветова от БТА.

По думите му уроците съдържат прекалено много факти, а

някои текстове трябва да се четат с речник за чуждите думи.

Много се надявам, при предстоящата промяна в началното и средното образование този проблем да намери, ако не цялостно, то поне някакво по-задоволително решение, коментира историкът.

Според доц. Митев учебниците по история трябва да се променят и в още една посока. От съдържателна гледна точка политическата история продължава да бъде в центъра на историческия разказ, докато културата, всекидневният живот, социалната и стопанската история са твърде слабо застъпени. Нужна е промяна и в тълкуванията и в оценките на отделни събития, смята деканът на Историческия факултет на СУ.

"През последните две десетилетия се нагледахме на какви ли не дивотии, но убедено вярвам, че

промени в учебниците по посока на преосмисляне ролята на такива фигури в националната ни история като Васил Левски или Христо Ботев биха били истинско светотатство",

коментира доц. Митев. Той отбеляза също, че учебниците по история не трябва да се използват за насаждането на омраза и за подхранването на стари противоборства.

Изстраданите уроци на миналото не трябва да ни разделят, а да ни служат като пример как да преодоляваме различията, как да строим мостовете на взаимното доверие. И в този смисъл насилията, страданията, болезнените рани не трябва да се преекспонират, но те не могат, а и не трябва да се забравят.

Лесно е на държавите, появили се на политическите карти преди 250 или 300 години, да ни поучават как да пишем и преподаваме

собствената си история, но хилядолетните пластове, върху които балканските народи градят своето настояще и бъдеще, са презаредени с невероятно количество енергия, посочи историкът. Според доц. Митев решенията - какво да се включи или да отпадне от бъдещите учебни програми, е все още в етап на подготвителни обсъждания. Сегашната наредба, с която се регламентират всички процедури по избора и разпространението на учебникарската литература, се нуждае от сериозна и добре обмислена промяна, съобразена с цялостната философия на новия проектозакон за предучилищното и училищното образование, смята историкът.

По думите му повече от очевидно е, че трябва да се разработи и въведе ефективен механизъм за "последващ" контрол върху качеството на даден учебник и той да отчита както реалното пазарно търсене, така и обективната оценка на учителите и на учениците.

Попитан дали е редно в учебниците за горен курс по история да има уроци за сегашното и за миналото правителство, за премиера, президента и за българските еврокомисари, доц. Митев каза, че

сред самите историци се води спор къде преминава границата между историята и настоящето.

Някои специалисти защитават тезата, че всяко събитие, което вече се е случило, е част от историята и в този смисъл няма нищо осъдително, ако в учебниците по история намерят място и конкретни факти, отнасящи се до действащите в момента правителства.

Аз лично съм привърженик на разбирането, че е нужна дистанция във времето от поне 3-4 десетилетия, за да може едно или друго събитие да се превърне в обект за историческо изследване, заяви историкът.

Доц. Митев отбеляза също, че няма нищо лошо, ако в един учебник бъдат включени конкретни факти от най-близкото ни минало - например резултатите от последните избори или важни събития - като приемането на България в НАТО и в ЕС. В такъв случай обаче, професионалният историк би трябвало да се предпазва от даването на оценки, защото това вече няма да бъде история, а израз на лична позиция, неминуемо обагрена от авторовите пристрастия, препоръча деканът.

Той обясни, че такъв е подходът и в други европейски държави, когато иде реч за съвременната национална история. Обратното ще ни върне към практиката на някогашните придворни историци, чиято задача е била да възхваляват делата на владетеля, докато той е жив и да обругават неговите противници, смята доц. Пламен Митев.