Промяната в учебниците трябва да е радикална, защото те изостават не с години, а с векове, смята председателят на сдружението "Професионален форум за образованието" Юрий Анджекарски, който коментира пред БТА доколко е необходима промяна в учебното съдържание, свързана с подготовката на новия Закон за училищното образование.
"Учебниците отговарят на парадигмата на енциклопедизма от XVIII в. - като структура на учебното съдържание, а организацията на класно-урочната система е от XVI в.
Тази характеристика на учебниците се отнася не само за българските, но и за учебниците по света", казва Анджекарски, който в миналото беше директор 151-во училище, с профилиране по интереси, сега Национално средно общообразователно училище "София".
"Тъй като всички български учебници са базирани върху структурата на енциклопедията и на енциклопедизма, най-честите помагала са енциклопедии по един или друг предмет,
но те не могат вече да ангажират вниманието на мултимедийното поколение,
което е в нова информационна и комуникационна среда.
Тези деца се движат с друга информационна динамика и всичко, което изглежда на възрастните много иновативно и революционно, просто за тях е история, архив.
И начинът, по който са поднесени уроците, а и структурата на самото учебно съдържание не предполагат включването на самия ученик, тъй като му се дават готови знания, а ученикът няма избор.
Ключовата дума за това е в избора на учебно съдържание, защото, когато учениците имат избор, те упражняват свобода и поемат отговорност, и така
у тях се създава мотивация и интерес към ученето",
коментира образователният експерт.
По думите на Анджекарски преминаването от енциклопедично знание към нов тип знание може да започне още от предучилищната възраст.
Той смята, че учениците нямат избор, когато им се дава готов, смлян продукт - готово знание, и им се казва: "това е това...", също и когато не могат да изберат "инструментите" за решаването на дадена задача.
Една задача има хиляди начини за решение, а когато учебникът предлага един начин и един път за решаването й, учениците нямат интерес и отговорност, защото цялата отговорност се носи от учителите, от Министерството на образованието, младежта и науката, от авторите на учебника, но не и от ученика, посочва Анджекарски.
Според него промяна може да се постигне, когато се създадат учебници и помагала, които да са вариативни - многозначни и
да дават варианти, въпреки че в тях ще има заложени базови цели
Сега се поставят на учениците много посредствени цели, например "2+2=4" и тогава естествената реакция на учениците, е да отговорят: "Ти ли ще ми кажеш, че "2+2=4?", защото искат да утвърдят себе си.
А добрият, иновативният ученик е този, който ще отговори: "2+2 може би е равно на 4", или "2+2 е почти 4", но да провери това твърдение, коментира Юрий Анджекарски.
Попитан дали е възможно по всички предмети да има вариативни учебници, образователният експерт смята, че е важно да има методология и методика за тях, защото от голямо значение е промяната в подхода и в енциклопедичната парадигма.
Анджекарски е на мнение, че енциклопедичната парадигма в учебниците трябва да се промени в референтна парадигма.
По думите му новата педагогика е референтната педагогика, а референтното учебно съдържание е препоръчителното - насочващото учебно съдържание.
Например, да не се препоръчва на учениците да прочетат даден разказ на Йордан Йовков, защото това е най-важният разказ на писателя,
а останалите негови разкази, не струват и да се четат
Нека предложим на учениците, всеки от тях да избере един от разказите на Йовков: така всеки ще намери своя разказ, препоръча председателят на образователното сдружение.
Занапред все по-малко образованието ще зависи от администрацията и от държавата, защото използването на компютрите дава възможности на отделната личност сама да може се справи с информацията, коментира Анджекарски.
Той посочва, че не трябва да има притеснения, защото децата и учениците са динамични и ще намерят своя път, ще има организации, които ще им помогнат, но това ще са нов тип образователни институции, подкрепящи неформалното образование.
Тези организации няма да са базирани толкова в училище, защото
образованието, просветата не бива да се затварят само в училището,
а медиите и семействата също имат роля за обучението на учениците.
Според Анджекарски лошите резултати от международното изследване PISA показват, че българските ученици не могат да анализират и съпоставят текстове, "защото това не се изисква от тях, не им се поставя за задача".
Учителите също не могат да анализират, защото "я има идеята, че някакво учебно съдържание се одобрява, спуска се от Министерството на образованието и така се остава в рамките на това, което е разпоредено", коментира експертът.
Анджекарски смята също, че МОМН трябва да "разпорежда" едни държавни образователни изисквания, а всяко училище да има свой стандарт, за да привлича учениците.
