Щ е спъне ли общата ни история интеграцията на Северна Македония в ЕС? Последната седмица отново се разгоря спор за езика. Дали това е свързано с предстоящите в Македония избори, отложени заради пандемията от коронавируса?
Проф. Ангел Димитров, който е съпредседател на комисията по историческите и образователните въпроси на България и Северна Македония, каза в неделя за БНТ, че комисията не заседава вече няколко месеца.
Радев: Подкрепата за интеграцията на Македония не може да е за сметка на българската история и език
„Нашите колеги едностранно, без предварителни уведомявания, без разисквания прекъснаха работата на Комисията. Това е единствената причина, друга няма. Предварително беше казано, че прекратяват работата на Комисията, за да не се използва работата й в предизборната обстановка в Р Северна Македония. Това стана 4 месеца преди изборите – това е много дълга пауза", каза проф. Димитров.
На въпрос изчерпала ли се е работата на Комисията, проф. Димитров съобщи, че такава съвместна комисия не се изчерпва докрай, защото много зависи от политическата обстановка в собствената държава. „Очевидно в случая имаме предвид всичко това, което се случва в последните месеци в Скопие. Политическата класа в Македония не дооценява или не иска да се вгледа в причините за историческата обремененост в младата държава – те живеят потопени като че ли в митологизираната оценка на миналото и се опитват да съчетаят и използват митовете за епохи, които са противоречиви, несъвместими една с друга, и крайно противопоставени исторически събития или личности. Когато митовете са създадени от политическа доктрина, заложена и създадена в противопоставянето с България – това създава едно напрежение“, посочи проф. Димитров.
Миналата седмица Институтът за македонски език "Кръсте Мисирков" излезе с позиция, че македонският език е реалност, а не югозападна писмено-регионална форма на българския език. Институтът „Кръсте Мисирков“ е научен институт към Скопския университет „Св. Кирил и Методий“, който се занимава с историята, граматиката и развитието на македонската книжовна норма.
"Македонският език функционира като стандартен език в продължение на 75 години. Изкуствените езици, тези, които нямат жизнена основа, са се провалили на теста на времето. Такъв беше случаят с есперанто, например. Македонският език, който дори е посочен в Конституцията на страната, обаче, няма този проблем ... Македонците не могат да се чувстват като българи, нито могат да смятат българския език за свой майчин език. Всъщност през последните 100 години, само по време на окупацията от 1941 до 1944 г., българският език беше официален в по-голямата част от Македония, така че двата езика се развиха отделно и в същото време се отдалечиха", пише в становището на Института.
"Общото бъдеще трябва да се изгражда с взаимно доверие и приятелство. Това ще бъде постигнато само ако бъдем приети и истински уважавани, и всеки, който се стреми да бъде считан за учен, трябва да се съобразява с реалността. Основно човешко право е правото на употреба на майчиният език и правото на самоопределяне. Всеки опит за постигане на това чрез сила или изнудване ще бъде неуспешен", се казва в позицията на института в Скопие. А поводът - най-новото издание на Българската академия на науките „За официалния език на Република Северна Македония“. Документът е подписан от 12 автори и шестима външни консултанти на проф. д-р Васил Николов, зам.-председател на БАН. Книжката за македонския език беше представена на 7 май тази година.
Тя включва научно обоснован текст по темата за официалния език на Република Северна Македония, написан на популярен език и предназначен за широк кръг читатели. Авторите са учени от БАН и от три университета - от СУ "Св.Климент Охридски", ВТУ "Св.св.Кирил и Методий" и от ЮЗУ "Неофит Рилски" в Благоевград.
Книгата излиза 41 години след издаването на студията "За единството на българския език" и съдържа много прецизен текст, основан на документи, каза ръководителят на проекта чл.-кор. Васил Николов, който е и заместник-председател на БАН.
От БАН съобщиха, че книгата е резултат от препоръка на Събранието на академиците и член-кореспондентите на БАН за обединяване на потенциала на български учени за изразяване на единната научна позиция за официалния език на Република Северна Македония. В книгата е посочено, "че официалният език на Република Северна Македония е югозападна писмено-регионална норма на българския език". Предложена е и пътна карта за двустранните отношения в научната и културната сфера.
Борисов: Направихме възможно присъединяването на Македония към ЕС
Също миналата седмица външният министър на Северна Македония Никола Димитров заяви, че е невъзможно да градиш приятелство, ако оспорваш идентичността на съседа. Той коментира за Телма ТВ желанието на България македонският език и македонското малцинство да не бъдат включвани в рамката на присъединителните преговори на Скопие с ЕС.
Външният министър на Северна Македония заяви, че езикът не е въпрос на признаване от държави и че в 21-и век никой не може да отрече правото на самоопределение и самоизразяване, особено в Европа.
"Ние сме кандидати (за членство в ЕС) от 15 години, получихме "зелена светлина" на 26 март с подкрепата на България, която представи гледната си точка по въпроса в протокола от срещата. Нашата задача сега е да достигнем до разбирането, че никой не може да засяга нещо свято - езика и идентичността - и да построим общо бъдеще. Още повече, че споделената ни история не трябва да ни разделя, а да ни сближава. Това ще бъде много трудно, ще е нужна много работа и мъдрост", заяви Никола Димитров.
Лидерът на партия СДСМ и бивш премиер на Северна Македония Зоран Заев очаква България да продължи да бъде искрен приятел на Северна Македония. "Очаквам също българската страна да продължи да храни приятелски чувства към нашата страна, нашите народи са близки и приятелски, правителствата са близки и ние вярваме, че ще продължим да сътрудничим в бъдеще" каза Заев.
Заев: Въпросът за Гоце Делчев ще бъде решен в духа на "общата история"
