Б ългария казва безусловно „да“ за начало на преговорите на Албания за членство в ЕС. Това заяви президентът Румен Радев след срещата с албанския му колега Илир Мета, който е на двудневна визита у нас. 

Радев отбеляза, че България и Албания споделят обща визия за бъдещето на региона като съюзници и партньори. 

Източник: БТА

Според българския президент Албания е изминала труден път на реформи в редица сектори, заради което заслужава да получи подкрепата за започване на преговорите за присъединяване към Съюза без условия. Радев приветства и политиката на албанската държава за защита на националните малцинства. 

Президентът Радев посочи още, че важна част от днешния диалог е била темата за укрепването на сигурността в региона. „Приветствам решимостта на Албания да стане част от многонационалната бойна група на НАТО в България“, каза Радев и допълни, че албанската държава ще изпрати у нас един взвод. „Осъдихме агресията и безумната братоубийствена война между Русия и Украйна. Заедно призоваваме за нейното прекратяване, за международно независимо разследване за зверствата, извършени в Буча, както и за възможно най-бързо установяване на виновните и най-строгото наказание. Само с нашето единство ние ще можем да гарантираме нашата сигурност“, каза Румен Радев.

Източник: БТА

„България и Албания не са просто съюзници. Ние сме партньори и приятели. Значим принос за това има значителното българско национално малцинство в Република Албания“, посочи още Радев след срещата.

Държавният глава допълни, че двете държави има какво още да постигнат като политика в сферата на икономическия и търговския обмен, както и в инвестициите и науката. Като радостна новина българският президент определи и възобновената пряка въздушна линия между Скопие и Тирана и призова за ускореното изграждане на транспортен Коридор номер осем.

"Всички малцинства в Албания са защитени, както и българското. Прави се всичко възможно те да се гордеят със своята идентичност и да бъдат добре интегрирани и подкрепяни от всички институции", заяви oт своя страна президентът на Албания след срещата.

Илир Мета изрази благодарност за безусловната подкрепа, която държавата ни дава за началото на преговорите за членството на Албания в Европейския съюз. Президентът на Албания определи отношенията между двете страни като „историческа дружба“.  

„София е скъп град за всички албанци. Тя е била дом на много наши възрожденци. От София те инспирираха и подготвиха независимостта на Албания“, посочи той. Като пример за доброто сътрудничество президентът на Албания даде и албанските студенти, които идват да учат в България, допринасяйки за развитието на двустранните отношения. 

Според Илир Мета двете държави трябва допълнително да укрепят партньорството си, заради променената среда за сигурност, както и да продължават да работят за стабилността на Западните Балкани. 

Дипломатически и консулски отношения между България и Албания

България и Албания установяват дипломатически отношения през април 1914 г. Отношенията между двете страни са прекъснати през 1915 г. след обявяването на 26 април с.г. на Албания за италиански протекторат. Възстановени са след Първата световна война, когато Албания обявява независимостта си. Официалното възстановяване е на 22 октомври 1922 г., от датата на назначаването на Константин Бошнак за управляващ албанската легация в София. Дипломатическите отношения между двете страни са прекъснати през април 1939 г. вследствие на окупацията на Албания от Италия по време на Втората световна война и са възстановени на 17 ноември 1945 г. С нота от 12 март 1954 г. Албания приема предложението на българското правителство от 6 март с.г. легациите на двете страни да се издигнат в ранг на посолства.

Албания открива първото си почетно консулство в Пловдив с решение на Министерския съвет от 21 декември 2007 г. На 9 май 2012 г. правителството на България приема решение във Вльора, Албания, да бъде открито почетно консулство на България.

Основа за развитието на отношенията между България и Албания е подписаният на 14 февруари 1993 г. в Тирана Договор за приятелство и сътрудничество между Република България и Република Албания, който е ратифициран от народното събрание на България на 16 юни 1993 г., в сила от 13 октомври 1993 г.

Двама албански президенти са посетили България след 2000 година.

От 10 до 11 септември 2004 г. в София на официално посещение по покана на президента на България Георги Първанов е президентът на Албания Алфред Моисиу. Сред темите на разговорите между двамата държавни ръководители са двустранните отношения, българската подкрепа на усилията на Албания по пътя й към ЕС и НАТО, актуални въпроси на международната политика, обстановката в Югоизточна Европа. По време на посещението си президентът Алфред Моисиу има срещи с министър-председателя на България Симеон Сакскобургготски, с председателя на Народното събрание Огнян Герджиков и с министъра на външните работи Соломон Паси. В рамките на посещението му е проведен българо-албански бизнес форум, в който участват 14 представители на бизнеса от Албания с интереси в хранително-вкусовата промишленост, селското стопанство и др. На форума е посочено, че в България са регистрирани 57 албански фирми.

На 6 и 7 октомври 2015 г. в София на официално посещение по покана на президента Росен Плевнелиев е албанският държавен глава Буяр Нишани. Сред акцентите в разговорите на двамата президенти са обсъдени възможностите за задълбочаването на търговско-икономическите връзки между България и Албания, както и за важността да бъдат окуражени повече български компании в енергетиката, възобновяемите енергийни източници, енергийната свързаност, транспортната инфраструктура - строителството на магистрали и жп линии, да работят в Албания. По време на посещението си президентът на Албания има срещи с министър-председателя на България Бойко Борисов и с председателят на Народното събрание Цецка Цачева. По време на посещението на президента на Албания Буяр Нишани е организиран българо-албански бизнес форум, на който е посочено, че към момента на албанския пазар работят повече от 60 български фирми. Обсъдена е и темата за инфраструктурните проекти като коридор номер 8.

Икономическо сътрудничество между двете страни

За периода 1996 - 2011 г. България е инвестирала 9,9 млн. евро в Албания. По-големите български инвестиции в Албания са в секторите хранително-вкусова промишленост, банково дело, добивната промишленост, строителство и инфраструктура и др. През последните 2 години албанският износ се е увеличил двойно. Чуждестранните инвестиции са се увеличили с пъти. През периода 2004 - 2011 г. броят на туристите, посетили Албания, е общо 4 млн. души.

Стокообменът между двете страни за първите седем месеца на 2012 година е малко над 51 милиона долара, почти същият, както и за първите седем месеца на 2011 година. Износът на България преобладава - 36,66 млн. долара. За първите шест месеца на 2012 г. Албания заема 44-то място в българския износ и 56-то в българския внос.

Според официалната статистика на Албания за периода от 2010 г. до 2012 г. България заема 8- 9 място по обем на албанския износ. По обем на вноса в Албания, България се нарежда на 11-о място по тонаж и на 15-о място по стойност на изнесената продукция. Във вноса от Албания преобладават вторичните суровини - мед, месинг, алуминий, битум и обработена кожа. Най-изнасяните групи стоки за Албания са: живи животни от рода на едрия рогат добитък; отпадъци и отломки от чугун, желязо или стомана (скрап), отпадъци (отлети на блокове) от желязо или стомана; продукти на хранително-вкусовата, фармацевтичната, стъкларската и химическата промишленост; жици, кабели и други изолирани електрически проводници и др.

По време на двудневното официално посещение на министър-председателя на България Бойко Борисов в Тирана на 22 и 23 октомври 2012 г. министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев подписва Междуправителствено споразумение между двете държави за икономическо сътрудничество, което заменя двустранната междуправителствена Спогодба за търговско-икономическо сътрудничество от 27 април 1994 г. и в сила от 15 август 1994 г. Подписването на документа създава допълнителни възможности за двете страни да осигурят най-благоприятни условия за ползотворно икономическо сътрудничество и за насърчаване на търговските отношения. Със споразумение за икономическо сътрудничество между Министерския съвет на Албания и правителството на България се създава смесена българо-албанска комисия за икономическо сътрудничество.

На 19 и 20 март 2015 г. в Тирана е проведена 6-ата сесия на Смесената междуправителствена българско-албанска комисия за икономическо сътрудничество. Съпредседатели на Комисията са министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски и министърът на икономическото развитие, търговията, туризма и предприемачеството на Албания Арбен Ахметай. В рамките на сесията са обсъдени въпроси за активизиране на сътрудничеството между България и Албания за ускоряване изграждането на транспортното направление Бари/Бриндизи - Дурас - Тирана - Скопие - София - Бургас /Варна (Общоевропейски транспортен коридор номер 8).

Сътрудничество в туризма между двете страни

През 2010 г. албанските туристи, посетили България, са 7172 души. През 2011 г. те вече са 20 470 души. През същия период българските туристи, посетили Албания, са съответно през 2010 г. - 1224 души, а през 2011 г. – 908 души. През 2014 г. българските туристи, посетили Албания, са били седем пъти повече спрямо 2013 г. В същото време албанските туристи, посетили България през 2013 г., са 25 000. През 2019 г. над 36 000 албански туристи са предпочели България като дестинация. В същото време за българите Албания е една от най-интересните дестинации на Западните Балкани, като през 2019 г. е отчетен ръст от 35 процента на българските туристически посещения.

На 16 октомври 2020 г. в София е подписан Меморандум за сътрудничество в областта на туризма от министъра на туризма Марияна Николова и Гент Цакай, и.д. министър за Европа и външните работи на Албания, като е посочено, че сред основните фактори за развитието на туризма между двете държави е възстановяването на директните полети между София и Тирана, насърчаването на сътрудничеството между пристанищата Дурас и Варна, както и по-нататъшната работа за изграждане на коридор номер 8.

На 2 април 2022 г. от летище „София“ излита първият самолет по възобновения балкански маршрут от София до Тирана. Редовната авиолиния между столиците на България и Албания ще се изпълнява от българския авиопревозвач „Гъливер“. Това не е първият опит да бъдат свързани директно по въздух София и Тирана. На 13 март 1990 г. е подписана спогодба за установяване на въздушни съобщения между България и Албания, с която е постигнато споразумение въздушният превозвач да бъде „Хемус еър“.  На основата на спогодбата през 1991 г. е открита въздушна линия София - Тирана. Тази спогодба е заменена с подписаната на 21 март 2002 г. в София от министрите на транспорта на България и Албания Пламен Петров и Мако Лакрори Спогодба за въздушни съобщения между двете страни по време на третата сесия на смесената Междуправителствена двустранна комисия за търговско-икономическо сътрудничество. Спогодбата е ратифицирана на 1 октомври 2002 г. от Народното събрание. Съгласно нея раздържавената през 2001 г. „Хемус еър“ запазва правото си на въздушен превозвач за Албания, като с новата спогодба права за полети получава и „Албаниан еърлайн“, която до март 2002 г. не заявява готовност да открие въздушна линия София-Тирана.

Българската общност в Албания

Трите района в Албания с компактно българско население са Мала Преспа, Голо бърдо и Кукъска Гора. Повечето от тях са мюсюлмани, християните са край Корча и малко в селата около Голо бърдо. През 1997 г. в районите на Преспанското езеро и областта Голо бърдо в 14 села живеят между 45 000 - 46 000 души, потомци на българи. На 12 октомври 2017 г. парламентът на Албания одобрява поправки към закона за защита на малцинствата, според които Албания официално признава българското малцинство, което към момента е около 50 000 души. Дотогава официалната позиция на правителството на Албания е, че българите, живеещи в страната от векове, нямат специален статут. Така всички албански граждани с български етнически произход в районите на Преспа, Голо Бърдо и Гора получават официално правото да се назовават българи. В началото на 2019 г. общият брой на говорещите български език като майчин в Албания е около 40 000 души.

Обратно в сайта X

ДОСТЪП ЗА ЛОГНАТИ ПОТРЕБИТЕЛИ За да пишете, оценявате или докладвате коментари, моля логнете се в профила си.

  1. Запомни ме
забравена парола Полетата маркирани с * са задължителни
Полето Потребителско име не трябва да е празно.
Полето E-mail не трябва да е празно.
Полето Парола не трябва да е празно.
Полето Повторете паролата не трябва да е празно.
  1. Декларирам, че съм се запознал с Общите условия за ползване на услугите на Нетинфо.
Полетата маркирани с * са задължителни
България и Франция подписаха споразумение за съвместно придобиване на нови радари

България и Франция подписаха споразумение за съвместно придобиване на нови радари

България Преди 2 часа

Страната ни ще придобие основното оборудване за седем 3D радара

Нетаняху обяви, че войната ще свърши със смъртта на аятолах Али Хаменей

Нетаняху обяви, че войната ще свърши със смъртта на аятолах Али Хаменей

Свят Преди 4 часа

Нетаняху: „Вечната война“ е това, което иска Иран

"Тръмп Организейшън" пусна мобилна мрежа и смартфон

"Тръмп Организейшън" пусна мобилна мрежа и смартфон

Свят Преди 6 часа

Смартфонът е с цена 499 долара

Шофьор загина след удар в мантинела край Струмяни

Шофьор загина след удар в мантинела край Струмяни

България Преди 7 часа

Причините за смъртта му се установяват

Мъж счупи кристален стол в музей във Верона и избяга

Мъж счупи кристален стол в музей във Верона и избяга

Любопитно Преди 7 часа

"Кошмарът на всеки музей", написаха от културната институция

Какво става, големи промени в армията на Украйна

Какво става, големи промени в армията на Украйна

Свят Преди 7 часа

Извършени са ротации в ръководството на Силите за безпилотни системи, Сухопътните сили и Военновъздушните сили

EON

Oh! Jazz – новият музикален оазис за феновете на джаза

Любопитно Преди 8 часа

Съдържанието в Oh! Jazz е с безупречно аудиовизуално качество и включва както световноизвестни имена, така и нови звезди от джаз сцената

Русия предлага да преработва ирански уран в ядрено гориво

Русия предлага да преработва ирански уран в ядрено гориво

Свят Преди 8 часа

Песков: Предложението остава актуално

„Тя харесваше мъжете“: Бурният личен живот на Барбара Уолтърс

„Тя харесваше мъжете“: Бурният личен живот на Барбара Уолтърс

Любопитно Преди 8 часа

Тя има три брака и четири развода зад гърба си

<p>Какво знаем за &quot;Железен лъч&quot; на Израел</p>

Израелската ПВО: Kакво се знае за новия "Железен лъч"

Свят Преди 9 часа

Системата за противовъздушна отбрана на Израел е прихванала хиляди ракети

Историята на Хилдегард Труц - жената, която роди за Хитлер

Историята на Хилдегард Труц - жената, която роди за Хитлер

Любопитно Преди 9 часа

Прочетете защо младата германка е била толкова нетърпелива да роди дете за Хитлер…

<p>10-те най-скандални момента на Тръмп</p>

10-те най-шокиращи момента на Тръмп, които пренаписаха американската политика

Свят Преди 9 часа

„Хвани ги за вагината. Когато си звезда, могат да ти позволят всичко“

Обществен съвет към КЗК обединява работодатели, синдикати и сдружения на потребителите

Обществен съвет към КЗК обединява работодатели, синдикати и сдружения на потребителите

България Преди 9 часа

Инициативата е на председателя на Комисията доц. Росен Карадимов

Джинджифил, куркума, имел: Кои растения помагат срещу рак?

Джинджифил, куркума, имел: Кои растения помагат срещу рак?

Любопитно Преди 9 часа

Много от болните от рак търсят алтернативни лечения за допълване на конвенционалните методи

Пожар избухна в природен парк „Рилски манастир“

Пожар избухна в природен парк „Рилски манастир“

България Преди 9 часа

Високите температури улесняват неконтролируемото и бързо разгръщане на подобни запалвания

Ердоган и Путин реагираха на войната между Израел и Иран

Ердоган и Путин реагираха на войната между Израел и Иран

Свят Преди 9 часа

Путин и Ердоган: Ескалацията между Израел и Иран е заплаха за целия регион