Н ационалният съвет за тристранно сътрудничество не постигна съгласие за нивото на минималната работна заплата (МРЗ) за следващата година.
Министърът на труда и социалната политика Ивайло Иванов представи проекта на постановление на Министерския съвет, в който се предлага от 1 януари 2025 г. МРЗ да бъде 1077 лв.
Синдикатите подкрепиха проекта за минимална работна заплата 1077 лв., но представителите на бизнеса не бяха съгласни с предложението.
"Ръстовете на доходите и на МРЗ през последните години не само в България са повече и ние не сме първи като общ ръст на МРЗ", каза Пламен Димитров, президент на КНСБ.
Димитров посочи, че в КНСБ са съпоставили данни от Евростат за миналата година и за предходни години, които показват съотношението между законоустановените МРЗ спрямо средните брутни заплати, и са установили, че в България това съотношение за 2022 и 2023 г. е най-ниско сред държавите, в които има законоустановена МРЗ.
По думите му нарастването на МРЗ не пречи на конкурентоспособността на икономиката, в момента в страната има едни от най-ниските нива на безработица, броят на нискоквалифицираните работници, които се наемат на МРЗ, се увеличава и по този начин се стимулира заетостта, от което се повишава потреблението и има ръст в икономиката.
"Ръстът на МРЗ за следващата година е законосъобразен, съпоставим със средни величини от държавите членки на ЕС и запазващ най-ниското ниво за България", каза още Димитров.
"Сумата от 1077 лв. МРЗ прави 836 лв. нетна заплата", каза икономистът от КТ „Подкрепа“ Атанас Кацарчев.
"МРЗ е ниво на възнаграждение, под което не може да се пада, „а това, че мерим с брутната средна – знаем как се измерва тя“, добави той.
"Още сме на дъното на Европа по отношение на подоходните неравенства", допълни Кацарчев. Той даде за пример почасовото заплащане на българските студенти в САЩ, които получават 16-20 долара на час за бране на боровинки и това е една от причините в страната ни да липсва работна ръка.
Работодателите се обявиха против правителственото предложение.
"Предлагаме за следващата година да не се определя нов размер на МРЗ, докато не се транспонира директивата на Европейския съюз за адекватни минимални работни заплати", заяви Васил Велев, председател на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България.
В началото на заседанието министърът на труда и социалната политика Ивайло Иванов представи проекта на постановлението.
Иванов припомни, че съгласно Кодекса на труда минималната работна заплата за следващата календарна година се определя в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за 12-месечен период, който включва последните две тримесечия на предходната и първите две тримесечия на текущата година.
"Предложената стойност е със 144 лв. повече спрямо сегашното най-ниско възнаграждение", каза още той.
"Промяната ще доведе до намаляване на риска от бедност сред работещите с най-ниски доходи, запазване на жизненото им равнище и за намаляване на неравенствата в разпределението на доходите. Нетният доход на наетите на минимална работна заплата ще нарасне и ще достигне 835,73 лв.", посочи още министър Иванов.
По думите му, това ще повиши мотивацията на работната сила да търси работа, което ще увеличи предлагането на труд, а това от своя страна ще спомогне за повишаване на конкурентоспособността на предприятията.
"Размерът на МРЗ оказва влияние при определяне на възнагражденията на голяма част от наетите", добави министър Иванов и допълни, че промяната е основен инструмент на правителството за осъществяване на подоходна политика.
Министърът на финансите Людмила Петкова посочи, че проектът е обсъден на експертно ниво, на заседание на Комисията по доходи и жизнено равнище, но не е достигнато съгласие. Тя уточни, че Министерството на финансите е одобрило финансовата обосновка към проекта на постановление.
В края на август правителството предложи МРЗ за 2025 г. да бъде 1077 лева, в момента тя е 933 лв. Общественото обсъждане на проекта на постановление беше до 26 септември.
При определяне на размер от 1077 лв. ще се съхрани и доразвие националната практика за определяне на размера на минималната работна заплата както по отношение на използваните статистически данни, така и по отношение на целите за прозрачност и прогнозируемост на действащия механизъм, бе посочено в доклада към предложението.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
