Бюст на император Комод сред находките антична керамика край Павликени

М раморен бюст на римския император Комод е сред находките от най-богатата колекция на антична керамика в Югоизточна Европа, открита на територията на Античния керамичен център край Павликени.

Над 350 от находките, открити от археолозите, са експонирани в обновения музей, който се намира на територията на Античния център. Музеят е част от проекта за реставрация и социализация на Античния керамичен център, финансиран от Фондация "Америка за България" и Американския научен институт на стойност 51 000 долара, от които 6000 долара са съфинансирани от община Павликени.

Показани са експонати, свързани с живота на древните римляни. Керамични съдове, медицински инструменти, козметика, флакони, някои от тях със съхранени пудри от онова време, детски играчки, игри за деца и възрастни. В отделна витрина са събрани всички златни и сребърни накити, открити в различни некрополи в целия павликенски регион, съобщи доц. Павлина Владкова, дългогодишен изследовател на обекта.

По думите й един от най-ценните експонати е бюстът на император Комод, управлявал Римската империя през втората половина на втори век. Бюстът е уникален, защото портретите на императори от римската епоха, откривани при разкопки по българските земи, са изключителна рядкост, уточни тя. Именно той е прототип на един от най-популярните персонажи във филма "Гладиатор", припомни Иван Църов, директор на Регионалния исторически музей във Велико Търново.

В Античния керамичен център край Павликени са се произвеждали битови и строителни керамични изделия за нуждите на югоизточната европейска част на Римската империя, каза директорът на Историческия музей в Павликени Нели Цонева.

Според нея, откритите артефакти са едва 40 процента от онова, което все още е скрито под земята. Цонева посочи, че досега не е открит аналог на такъв център в Европа.

Учените определят откритите 50 пещи за изпичане на керамика, като единствения в Европа музей на открито, показващ икономическия подем в Римската империя през първи и втори век след Христа.

Проучването на обекта започва през 70-те години на миналия век. Археологът Богдан Султов е първият изследвач, който отдава голяма част от живота си на проучванията. Султов и екипът му откриват и възстановяват грънчарската работилница, в която са се изготвяли изделията, преди да влязат в пещите. Идеята му била базата да стане научно-практически център за обучение на студенти и специализанти по археология.

Той възстановява работилницата така, че в стените й да могат да се добавят тухли. Всяка допълнително сложена тухла заемала мястото си още неизсъхнала, за да може върху нея да се подписват някои от гостите. Така в стените все още могат да бъдат прочетени подписите и посланията на Людмила Живкова, Александър Фол, Начо Папазов, тогавашен министър на образованието, запазени са надписи от руски, английски и японски гости. Първите думи и своите подписи са оставили на 1 януари 1971 г. Йордан Пенчев, Стефан Иванов и Георги Томов. Те били работниците, които случайно попаднали на съкровищата под земята.

Откритието станало, когато тракторът на Георги Томов заорал и пропаднал в една от пещите. По-късно учените, открили и вилата в която, според тях, живеел собственикът на античната керамична фабрика.

Според доц. Владкова, по всяка вероятност той бил пенсиониран преторианец от Първи римски легион, базиран по онова време в Нове, край днешен Свищов. Връзката между легионерския военен лагер "Нове" край Свищов, Никополис ад Иструм край Велико Търново и Античния керамичен център край Павликени е очевидна и е част от мащабната стратегическа инфраструктура в Римската империя, смята доц. Владкова.

Тя уточни, че трите обекта могат да станат част от бъдещ туристически маршрут.

Кметът на Павликени инж. Емануил Манолов съобщи, че от общинския бюджет ще бъдат заделени средства за бъдещи археологически проучвания на района. В тях ще участват студенти от специалност "Археология" във Великотърновския университет.

В процес на реализация е съвместен проект между общинската администрация и френската асоциация "Апаре". Той предвижда превръщането на обекта в туристическа атракция, отбеляза инж. Манолов. По проекта се предвижда туристите сами да изработват сувенири в грънчарската работилница и докато те се изпичат в съвременния модел на римска пещ, посетителите да разглеждат обекта.