Н овата власт предприе първи мерки срещу високите цени. Предложенията на управляващото мнозинство вече са внесени в парламента и бяха разгледани във вторник от Временната комисия по бюджет и финанси.
Най-обсъжданите промени са свързани с изменения в законите за защита на конкуренцията и защита на потребителите.
Мерките по КЗК и КЗП бяха приети - всички членове гласуваха “за”, с изключение на ПП - “против” и “въздържал се” - ДБ. Промените са свързани с изменения в законите за защита на конкуренцията и защита на потребителите.
В Закона за защита на конкуренцията се разширява списъкът с нелоялни търговски практики - от 13 на 33. По този начин се увеличават и правомощията на Комисията за защита на конкуренцията. Въвежда се и понятието „господстващо положение“, като за такова се приема ситуация, при която големи търговски вериги поддържат еднакво високи цени, което според законодателите може да води до изкривяване на пазара.
С промени в Закона за защита на потребителите се въвежда забрана за увеличаване на цените на стоките и услугите. Това обаче идва с уточнение - мярката ще важи, освен ако поскъпването не е икономически обосновано.
Като основание търговците да приемат поскъпване, управляващите са записали различни фактори, сред които разходи за труд, енергия, горива и доставки.
Все пак, за да не се търсят вратички в правилата, управляващите сами ще пресмятат какви трябва да са цените, за да имат точна база за сравнение.
Управляващите увериха, че предложените правила не целят натиск върху бизнеса, а въвеждат по-ясни и ефективни механизми за контрол в рамките на закона.
Явор Гечев от „Прогресивна България“ подчерта, че мерките не са насочени срещу конкуренцията и не целят административно определяне на цени. По думите му идеята е държавата да разполага с инструментариум за контрол, без да се нарушават пазарните принципи.
Министърът на икономиката Александър Пулев заяви, че промените ще бъдат внесени максимално бързо в Министерския съвет, където ще се създаде междуведомствено звено. Според него новите механизми дават възможност за по-ефективна борба с „галопиращите цени“, като същевременно се съобразяват с пазарната среда и конкуренцията.
Министърът на земеделието Пламен Абровски допълни, че разширените дефиниции за нелоялни търговски практики ще дадат по-голяма свобода за подкрепа на българските производители и за увеличаване на дела на българската храна на пазара.
От Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) също изразиха подкрепа за новите правила. Председателят Росен Карадимов уточни, че институцията не трябва да се превръща в ценови регулатор, а основната ѝ задача остава установяването на съгласувано поведение и нелоялни практики.
Политическите реакции в парламента обаче остават разнопосочни. От ГЕРБ заявиха подкрепа за инициативата, като я определиха като продължение на вече започнати мерки, но посочиха, че ще предложат и свои корекции. Владислав Горанов коментира, че предишното служебно управление не е предприело достатъчно действия по темата в рамките на съществуващото законодателство.
От ДПС също изразиха подкрепа, но с резерви. Атидже Вели предупреди, че новият регистър и разширените контролни механизми могат да доведат до прекомерна административна тежест, особено за малките производители, предаде NOVA.
Опозиционните формации „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“ обявиха, че няма да подкрепят предложенията. Мартин Димитров от ДБ изрази опасения, че се създава прекомерен ценови контрол, който не адресира реалните причини за поскъпването. Асен Василев от ПП критикува текстовете, като посочи, че те на практика прехвърлят тежестта на доказване върху бизнеса и създават предпоставки за санкции без достатъчно гаранции.
От „Възраждане“ също се обявиха против предложените промени. Цончо Ганев определи мерките като „врата в полето“, която няма да доведе до реален ефект върху цените или пазара.
