П ремахването на инвестициите за развитие на 5G от българския план за възстановяване може да доведе до съществено изоставане на страната ни от общото технологично развитие в Европа и света, казва председателят на Управителния съвет на Алианса на технологичната индустрия пред Самуил Огнянов в интервю за "24 часа".
- Изненадани ли сте от промяната в българския план за възстановяване и отпадането на финансирането за 5G мрежите, г-жо Атанасова?
- Определено съм изненадана не само аз, но и цялата телекомуникационна и технологична индустрия. Разгръщането на 5G мрежи е основен приоритет на Европейския съюз, който още през 2016 г. прие стратегически документ “5G за Европа: План за действие”, който цели координирано въвеждане на 5G в страните от ЕС. Неслучайно в насоките към държавите членки относно Механизма за възстановяване и устойчивост е посочено, че непрекъсваемата 5G свързаност е ключова за възстановяването на икономиките след кризата. Включването на този елемент в Националния план за възстановяване и устойчивост беше изключително позитивно приет от Европейската комисия и неговото премахване може да доведе до съществено изоставане на България от общото технологично развитие в Европа и света.
- Какво всъщност се променя?
- Сменя се принципно концепцията за осигуряване на бързо и добре планирано покритие на територията на цялата страна с високосно широколентови мрежи. В първоначалния вариант на проекта беше заложено изграждане на пасивна инфраструктура за 5G мрежи по основните пътни коридори, която също като транспортните магистрали осигурява бърза комуникационна свързаност на територията на цялата страна.
Така във всички региони, използвайки съществуващи съоръжения и изграждайки нови, се създава възможност за разгръщане на мрежи с много голям капацитет не само в урбанизирани територии, но и в 500 слабо населени и отдалечени места, където се осигурява достъп до широколентови услуги на 200 000 домакинства. Като отделно направление в този проект беше предвидена модернизация на съществуващата държавна Електронна съобщителна мрежа с оглед повишаване на нейния капацитет.
Проектът включваше освен отворения и равнопоставен достъп до инфраструктурата на всички участници, така и ясен модел на планиране, изграждане и стопанисване на изградената мрежа чрез нотификация на една от най-често използваните за такъв вид дейности в ЕС схема за държавна помощ.
След публикуването на преработените проекти през март 2022 г. се оказа, че този проект е променен поради неясни причини, тъй като до декември 2021 г., когато по медиите се появи информация за забележките на Европейската комисия по официално внесения проект, коментари по същество от страна на комисията никога не е имало. В новия вариант се поставя акцент в модернизацията и доизграждането на държавната мрежа до още 136 общини, като за целта първоначално предвидените средства от 98 млн. лв. нарастват на 316 млн. лв. за сметка на отпадането на 5G коридорите и идеята за монтиране на соларни панели за захранване на клетки в труднодостъпни райони.
Остава елементът за изграждане на широколентов достъп в слабо населени и отдалечени райони, в които ще бъде осигурен достъп до 1GB свързаност на 300 000 души. Не става ясно кои са тези райони, как са определени, отчетена ли е съществуващата инфраструктура и възможността за нейното преизползване, как точно е избран индикаторът за 300 хил. души и какъв е интересът на операторите да използват опорната мрежа на администрацията, за да предоставят услуги на гражданите в тези райони.
- Защо смятате, че не е добър вариант държавата да изгради собствена мрежа, след като тя ще може да ползва и от телекомите?
- Ролята на държавата, особено на един толкова зрял конкурентен пазар, е да създава правни и регулаторни условия за ефективното му развитие, а не да се включва като участник в него. Съгласно годишния доклад на комисията за регулиране на съобщенията за 2020 г. у нас има регистрирани 1126 предприятия за предоставяне на електронни мрежи и услуги, 861 от които осъществяват активна дейност. Вложените инвестиции от 397 предприятия през същата година в изграждането и поддържането на обществени електронни съобщителни мрежи са в размер на 429,963 млн. лв. Държавата няма нито човешкия, нито финансовия ресурс, за да е ефективен конкурент на частните икономически субекти на този пазар.
- Не е ли нормално държавата да инвестира там, където операторите не го правят заради липса на търговски интерес - тоест на недостатъчно търсене на услугите, от които де печелят?
- Нормално е държавата да насърчи интереса не чрез инвестиране в изграждане на държавна мрежа, а чрез създаване на благоприятни условия на частните инвеститори и инвестиране в публични услуги за гражданите, подпомагане повишаването на цифровите умения и търсенето на гражданите.
- Държавната мрежа няма ли да им даде възможност да предлагат достъпни услуги, без да са натоварени с допълнителни разходи?
- Всяка една услуга си има цена. За да може държавата да предлага тази инфраструктура на операторите, то тя трябва да я поддържа и модернизира. Разходите за това трябва да бъдат покривани или от приходи от предоставянето й или от средства от държавния бюджет. В представения проект не е ясно какъв подход ще бъде избран и какъв е потенциалният интерес на операторите за използването на държавната мрежа.
- Не се ли притеснявате от обвинения, че операторите искат да получат финансиране от плана за бизнеса си, вместо да инвестират собствени средства?
- Една от основните цели на Механизма за възстановяване и устойчивост е да се подпомогнат инвестициите, които във времена на кризи намаляват драстично, за да се ускори възстановяването и да се засили потенциалът за дългосрочен растеж. Влагането на европейски средства за изграждане на една пасивна инфраструктура ще освободи финансов ресурс на операторите, който ще се използва за закупуване, инсталиране и пускане в експлоатация на активно оборудване. Това практически води до намаляване на размера на вложената инвестиция и в крайна сметка до намаляване на себестойността на услугите, които ще бъдат предлагани на крайните потребители.
- В какъв размер са били предвидените ваучери, с които да се стимулира ползването на услуги и които се отпаднали от плана?
- Предвидените средства бяха в размер на 55 млн. лв., които да се използват за абонаментни схеми и крайни устройства за ползване на високоскоростен достъп до услуги.
- Ако планът бъде преразгледан и се върнат парите за 5G, какви средства ще бъдат вложени от телекомите и каква ще е ползата за потребителите?
- Предишният вариант на плана беше публично представен и широко обсъждан в продължение на повече от една година. В подкрепа на този план операторите официално декларираха, че се ангажират да инвестират още 300 млн. лв. в активно оборудване и основна мрежа, което е отразено и в публикувания вариант на проекта.
