"Жертвите са живи, жертвите помнят. Целта на нашата инициатива е да се покаже, че те не са забравили това престъпление. Те все още очакват правосъдие".
Това заяви пред БНР журналистът Христо Христов – изпълнителен директор на Фондация "Истина и памет", относно 40-ата годишнина от началото на Възродителния процес. По този повод утре в Нов български университет ще се проведе конференция на тема "Жертвите помнят" – 40 години от насилствената асимилация на турското малцинство от тоталитарния комунистически режим в България.
"Ненаказването на престъпленията на комунистическия режим, включително и неосъждането на вдъхновителите и изпълнителите на опита за насилствена асимилация на нашите сънародници от турски произход – това е основната причина днес да има безправие в България. Ненаказването на едни такива тежки престъпления всъщност показа на хората, които искат да се скрият и да не бъдат достигнати от правосъдието, че те могат да правят следващи престъпления", изказа мнението си Христов.
В предаването "Хоризонт до обед" своите истории разказаха бивши лагеристи от "Белене" в периода 1984 - 1987 г.
Музафер Сюлейманов е инженер, роден в силистренското село Искра през 1959 г. Според него е срамно за хората, разработили и ръководили този процес. По думите му на натиск първо е бил подложен елитът по места. За него това е "държавен терор върху беззащитно население".
"Има много прогонени хора, тежки съсипани съдби, семейства, много хора, които се лутат нещастни по целия свят, а от другата страна на везната – самодоволни и които плячкосаха всички блага на тази държава, носят си медалите. Картината е тази", коментира той.
Сейдали Алиш е ветеринарен лекар, роден през 1943 г. в с. Ненково, обл. Кърджали, но е живял и работил в град Айтос, където го заварва Възродителният процес. "Няма затвор, където да не ме вкараха", спомня си той и допълни, че хората са били подложени на психически, физически и етнически репресии.
Сафие Юрдакул е била малко дете, когато баща ѝ е изпратен в Белене. Името ѝ е било сменено, бил е забранен майчиният ѝ език, а по-късно семейството ѝ е било принудено да се изсели в Турция.
Тя отбеляза, че всички членове на Дружеството "Справедливост, права и културно сътрудничество" са изгонени безмилостно през май 1989 г. "Сякаш са врагове на родината, а всъщност тях не ги обичаше тоталитарният комунистически режим", обясни Юрдакул и бе категорична:
"Ние сме жертви, ние се борим за справедливост".
Според Христо Христов не само ДПС, а всички политически партии и мнозинства по времето на прехода не са направили необходимото, за да се извърви пътят на декомунизация и жертвите да получат справедливост. 34 години прокуратурата води едно дело - това е абсурд на абсурдите, смята журналистът.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
