Чи иридневниятмаратон за избор на депутати за Европейския парламент (ЕП) завършва днес с гласуване в 18 страни.
Това са България, Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Дания, Естония, Испания, Литва, Люксембург, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Унгария, Финландия, Франция и Швеция.
Резултатите ще бъдат обявени късно тази вечер на специално политическо шоу, организирано в главната квартира на ЕП (Europarl.Europa.eu) в Брюксел.
До снощи приключиха изборите в седем страни и започна гласуването в Италия, което ще продължи и днес.
Политическите наблюдатели очакват рекордно ниска изборна активност и високи резултати за крайно десни, популистки и евроскептични партии.
От гласувалите досега седем страни само Холандия, в нарушение на европейските норми, обяви резултатите от своите избори.
Изборната активност бе едва 36,5 на сто. Втора, със 17% от гласовете, се нареди откровено екстремистката Партия на свободата.
Според редица анализатори е възможно предпочитания за подобен тип партии да се проявят и в България, Великобритания, Австрия и Словакия.
Изборите за Европейски парламент се организират на национално равнище и в съответствие с националните законодателства. Съществуващите различия обясняват и различните дати на гласуване.
От общо 430 млн. души, в страните от ЕС са регистрирани 388 млн. избиратели, които ще изберат 736 депутати. Всяка страна има своя квота, съобразена с размера на населението й и определена от базовия Договор от Ница.
Германия, която е най-голямата държава в Общността - 83,5 млн., ще изпрати в ЕП 99 депутати, докато с едва 837 хил. жители Кипър ще има шестима депутати.
Във всяка страна участват национални политически партии, които си поделят националната квота за депутати в ЕП.
В Румъния над 18 млн. граждани имат право на глас. 289 румънски кандидати, представляващи шест политически партии, една коалиция и двама независими кандидати, участват в надпреварата за 33 депутатски места в ЕП. Това означава, че близо деветима кандидати се борят за едно място.
Сред участващите в надпреварата партии са двете управляващи формации: Демократично-либералната партия съюза на Социалдемократическата партия и Консервативната партия, както и опозиционната Национално-либерална партия.
Двамата независими кандидати са Елена Бъсеску, дъщерята на президента Траян Бъсеску, и Павел Абрахам, бивш началник на Агенцията за борба с наркотиците.
Според социологическите данни вероятно само четири партии ще успеят да преминат 5-процентния избирателен праг и ще изпратят депутати в ЕП. Социолозите очакват и рекордно ниска избирателна активност.
Гърция трябва да излъчи 22 представители в новия европарламент. Във вота участват 27 партии и коалиции, пет от които са парламентарно представени.
Предизборната кампания в страната протече в сянката на скандали за корупция и пране на пари, а във фокуса на надпреварата бяха двете водещи партии - Нова демокрация и ПАСОК.
Предварителните проучвания на общественото мнение отреждат победа на социалистическото движение ПАСОК. Преднината на социалистите пред консерваторите може да достигне до пет пункта.
Изненадата на тези избори се очертава да бъде партията на Еколозите-зелени, на която анализатори възлагат надежди да разчупи двупартийния модел в Гърция и да се превърне в регулатор на политическите процеси в страната на следващите парламентарни избори. Формацията бе учредена през 2002 г. и членува в Европейската зелена партия.
Наблюдатели твърдят, че евроизборите са само параван и че обкръжението на премиера упорито крои планове след този вот, както и че независимо от крайния резултат Костас Караманлис все пак обмисля да прибегне до предсрочни избори за национален парламент през есента, въпреки че мандатът на кабинета изтича през 2011 г.
Други пък мислят, че това ще се случи през февруари догодина, когато сегашният парламент ще трябва да излъчи нов държавен глава. Конституцията постановява, че ако това не стане, парламентът се разпуска и се свикват парламентарни избори.
В 2-милионна Словения, бившата югославска република, която се присъедини към ЕС през 2004 г., 13 години, след като провъзгласи независимостта си от Белград, днес се произвеждат вторите за страната избори за ЕП.
Кандидатите за евродепутати са 81, а регистрираните избиратели са 1 703 521 души. Словенците избират общо седем представители.
Според Международния институт за близкоизточни и балкански проучвания от Любляна на тези избори не се очертават фаворити. Цели 39,6% от анкетираните от института словенци не вярват на нито един кандидат.
Общо в изборите ще участват 11 изборни листи. С най-голяма възможност за влизане в ЕП, според социологическата агенция "Медиана" и според проучване на люблянския вестник "Дело", се очертават кандидатите на опозиционната Словенска демократическа партия на бившия премиер Янез Янша, следвани от управляващата Социалдемократическата партия на премиера Борут и Либерално-демократическата партия на Катарина Кресал.
Гражданите на Полша гласуват днес за 50 депутатски места в ЕП. Около 24 хил. избирателни секции са отворени в страната, а 30 млн. души имат право да избират между 1301 кандидати.
Според проучвания на общественото мнение, извършени преди началото на изборите, дясноцентристката партия "Гражданска платформа" на премиера Доналд Туск се ползва с най-голяма подкрепа, следвана от консервативната евроскептична партия "Право и справедливост" на братята Качински.
Днес Дания избира 13 евродепутати. За места в ЕП претендират близо 100 кандидати от 11 политически партии.
Европейската предизборна кампания в страната премина апатично. Според последното проучване 45 на сто от избирателите до последно не са знаели за кого ще гласуват, а 15,5 на сто изобщо не възнамеряват.
Мнозина датски политици признават, че европейските институции не изглеждат авторитетни в очите на местния електорат, а обвиненията към еврочиновниците, че пилеели парите на данъкоплатците, са се превърнали в "национален спорт".
В Копенхаген се говори, че след избирането на нов ЕП датският социалдемократ Поул Нюруп Расмусен може да стане съперник на либерала Жозе Мануел Барозу в борбата за поста председател на Европейската комисия.
Проучванията във Франция сочат, че между 56 и 62 на сто от гласоподавателите няма да се явят пред урните, като през 2004 г. въздържалите се от участие бяха 57,2 на сто.
Най-голям брой евродепутати избира Германия, където електоратът може би ще е малко по-активен, тъй като в 7 от 16-те провинции успоредно се провеждат и местни избори. Гласоподавателите там обаче фокусират вниманието си главно на предстоящите парламентарни избори в края на септември.
Източник:
ЕПА/БГНЕС
