О т двете страни на напуканата от суша земя се простираха ниви, подредени, изпръхнали, готови за работа. Денят преваляше зад надиплените облаци прах, оставени от автомобила. След високата гора, криеща бреговете на Дунав, се показа и първият фургон от рибарското селище. После пътят подмина каменната чешма и се спусна към реката, оказахме се в центъра на около двайсет метални жилища. Първата ми асоциация беше с консервени кутии. От онези старите, подредени по лавиците на селските смесените магазини с червен надпис "Копърка". И тази история е за риба и за рибари, но е по-различна, защото тук хората се усмихнати, добри са, без да очакват нещо в замяна. Ако има кой да чуе техните истории, те няма да се посвенят да ги разкажат. А заедно с това ще приготвят рибена чорба, ще ти налеят и мека гарванска ракия.
Иван и Кольо излязоха един след друг и подадоха напуканите си ръце за поздрав. „Добре сте дошли в Емилово, тук рибената чорба е най-вкусна, а ракията най-пивка”. Засуетиха се, подредиха малките стъклени чашки, извадиха каквото имат на масата и седнаха.
„Оставаме тук понякога и по цял месец, дори зимата идваме, за кратко. Имаме си всичко необходимо - и прясна риба, и блага ракия, компания никога не липсва. Тук въздухът е различен, като донесе вятърът мирис на река и историите край нямат. Истории за рибари, за капризите на реката, за похабените усилия и всичко подправено с много хумор. Има и малко тъга в очите на тези мъже, но тя бързо изчезва, за да остави място на надеждата. „Докато я има реката и нас ще ни има.”
„Тук откакто го има селището непрекъснато има хора, така го помня“, включва се в разговора Иван. „Рибарското селище на Гарван съществува от 1984 година. Още бай Георги, страстен рибар, казваше, че мястото е много подходящо за убежище на запалените като него по тихите води на Дунав. Всеки ден с раждането на деня, той впрягаше старото конче в скърцащата каруца и тръгваше покрай блатата и нивите към реката. Нещо все насам го теглеше.
Бай Георги си отиде от нас, но синът му Емил Тодоров, който често правеше компания на баща си, реши да създаде селище точно тук. Пътуването по три километра в една посока и после обратно всеки ден му омръзнало и накрая стоварил пребоядисания си фургон почти до водата, където стояла завързана лодката му и забил знаме на покрива. Да се вижда от преминаващите кораби и от шлеповете.” Така през 1984 година се създало рибарското селище, наречено на името на своя „кмет”, както се шегуват сега рибарите – Емилово.
Селището се намира точно на километър 409, където и днес се развява българското знаме. А отсреща, отпуснал зелената си снага, е остров Гарван. „Риба има всякаква, сом, мряна, шаран, платика, толстолоб, бяла риба, чига. Има периоди, в които уловът не е много добър, но без риба не оставаме, все за една рибена чорба ще извадим”, Иван се усмихва, а ароматът на току-що приготвена чорба, вече дразни обонянието ни. (Пълният текст „Реката носи истории“)
