Отиде си умната, ироничната, фината Вислава Шимборска

С ветовноизвестната полска поетеса Вислава Шимборска почина след тежка и продължителна болест в дома си в Краков.

Носителката на Нобелова награда за литература през 1996 г. бе на 88 години.

От години пристрастена към цигарите, тя страдаше от рак на белите дробове.

Както съобщи пред журналисти личният секретар на поетесата, тя е починала вчера в съня си.

Докато все още е имала сили, обаче, Шимборска е продължавала да работи върху нови стихове. Според секретаря се очаква

още тази година да излязат неиздадените й творби

Макар творческото й наследство като цяло да не е голямо - около няколкостотин стихотворения - Вислава Шимборска е превеждана на много езици, включително на български.

Поетеса, есеистка, литературен критик, тя придоби широка известност и по света най-вече след получаването на Нобеловата награда за литература.

Тя я изненада, тъй като дотогава тя бе живяла далеч от светския шум, затворено, а някои от близките й го кръстиха дори "Нобелова трагедия".

Стихосбирката й "Миг" - първата, написана след получаването на отличието, е преведена у нас от Искра Ангелова.

В родната си Полша пък нейните тънки книжки се продават колкото тези на водещите автори на проза.

Умни, иронични, елегантни, философски,

чувствителни, прости и игриви, нейните стихове често прибягват до иронията, парадокса, хумора, "премълчаването".

В тях тя говори за всичко онова, което може да говори, да пита и да съзерцава един поет - смъртта, тялото, войната, мъчението, живота "на деня".

Именно тя, в едно от стихотворенията си - "Някои харесват поезия", задава въпроса какво е всъщност да "харесваш" поезията - нима не казваш също "харесвам" и за пилешката супа с фиде.

Започнала със стихосбирки в духа на социалистическия реализъм (някои наричат това нейния "сталинистки период") поради идеализъм и истинска вяра в този тип строй на обществото, тя скоро се разочарова. Или както признава сама - разбира, че "човечеството не може да бъде спасено".

Отказала се от ранното си творчество и комунизма, години по-късно тя участва активно и в движението "Солидарност".

Винаги настоява, обаче, че поезията й е "лична" - за живота и хората, а не политическа.