П ролетният дъжд миеше острите линии на лицето, стичаше се по краищата на царската корона. Плъзгаше мокри езици по дългата до земята мантия, по герба с изправен лъв, на гърдите на владетеля, по скиптъра – символ на власт. Мокреше царският меч, сякаш искаше да измие кръвта запечатала спомена за десетки победи на бойното поле.
Истории от царския двор
„За да пресъздам образ, близък до реалния, дълго правих проучвания за живота и управлението на цар Самуил”, Александър Хайтов погледна към близо четириметровата фигура на владетеля и продължи - исках да науча как е живял, какви са били тревогите и радостите на един от най-дълго управлявалите царе в Първото българско царство.
Срещах се и разговарях с антрополога проф. Йордан Йорданов, направил възстановка по черепа на цар Самуил, открит в базиликата „Св. Ахил“ на остров в Преспанското езеро. Разбрах, че е бил със счупена скула и орлов нос.
Освен в Манасиевата летопис, Самуил е описан в много художествени произведения, бил е владетел с изключителна роля в българската история. В крайна сметка създадох образ, свързан с героичния живот завършил с трагичната сцена от срещата с ослепените воини. Основната теория за смъртта му е инфаркт след тази среща, но всъщност той е бил изключително войнствен владетел и се предполага, че причината за смъртта му са многобройните, неизлекувани рани получени в битки.”
Това, което е събрано в скулптурата е - от една страна властната фигура на Самуил – непрекъснатото отстояване на независимост и държавен суверенитет, а от друга трагичната истина, за високата цена - ослепената българска армия от византийския император Василий II Българоубиец, българска армия. В този смисъл най-голямата загуба на цар Самуил не е на бойното поле. Той остава в историята със своето състрадание. Така трябва да разглеждаме неговата личност, дори и когато му издигаме паметник. Владетел в сурово време, непрекъснати битки и пазане на държавен интерес,останал в историята със своята човечност и състрадание.
Пътят на един владетел
„Крайният етап в работата по паметник е патинирането, художествена патина или оцветяването на суровата отливка, така че да придобие завършен вид. Изсъхва за два-три дни и се импрегнира с восък, след това паметника е готов за монтаж, който също отнема няколко дни.
Началото на проекта беше през пролетта на 2014 година, след като реших да участвам в конкурса, обявен от Фондация „Българска памет” за създаване на паметник на цар Самуил. Поводът беше 1 000 години от смъртта на българския владетел. Участваха 21 екипа и нашето идейно предложение спечели.
Представихме идеята като гипсов макет 1:50, след възлагането на проекта от него изработихме увеличено мащабно копие и накрая пренесохме размерите върху глинен модел, идентичен с готовата скулптура. Там размерите са с точност до пет милиметра. След това от глината свалихме гипсов калъп, така наречения негатив. Изляхме гипсови коруби, които изпратихме в леарна в село Първенец. Там от претопени военни гилзи се отля металната скулптура. Направихме пет отделни калъпа. След като изстинаха петте сегмента ги заварих един към друг. Главата се отлива отделно. Следва фината обработка на паметника, изчиства се от стружки от по-едри парчета метал и след като са патинира и се поставят очите е напълно завършен.”
Изгубени в търсене
„Моят интерес към историята е наследство от баща ми писателя Николай Хайтов. Вълнувам се от теми, свързани със съхраняване на историческата ни памет и почит към великите български личности.
Когато преди година д-р Милен Врабевски и „Българска памет” започнаха това достойно начинание си казах, ето интересна и важна тема, в която искам да участвам.
Надявам се, че търсенето на отговори назад в историята, ще ни помогне да се осъзнаем като общество днес и в бъдеще. Живеем в безпътно време, когато повече от всеки друг път имаме нужда да познаваме миналото си и там да търсим своята принадлежност.
Владетели като цар Самуил са пример за държавническо мислене, за отстояване на интереси. Имаме много примери за гордост, но трябва правилно да четем историята, да я преоткриваме. Да има паметници, пред които не само да преклоним глава, но и да си спомним. Дошло е време хората у нас да искат да помнят и да търсят пътя, защото изгубим ли и този път, сме изгубени.”
Паметникът на цар Самуил ще бъде поставен в градинката на базиликата „Света София” в столицата. Официалното откриване е на 8 юни, 12:00 ч.
криза, която тихо расте" />
