С тояна-Мария Константинова Мутафова е една от най-обичаните и талантливи български актриси, по-известна като Стоянка Мутафова. Любопитен факт е, че истинското име на актрисата е объркано в един театрален афиш и оттогава е позната като Стоянка, ни разкрива красиво видео, посветено на актрисата от канала "Портретъ" във Vbox7.com
Тя е родена на 2 февруари 1922 г. в София в семейството на писателя Константин Мутафов и учителката Екатерина Мутафова.
През 1941 г. Стоянка завършва Първа софийска девическа гимназия. След това отива в Софийския университет, където завършва класическа филология. Точно при завършването си се ориентира към актьорското майсторство.
Кандидатства в Държавната театрална школа при Народния театър.
Разбирайки къде иска да учи, баща ѝ пише писмо до директора на трупата с искане дъщеря му да не бъде приета, тъй като винаги е искал Стоянка да се занимава с археология.
Нещата обаче се развиват в полза на актрисата. След като партнира на Кръстьо Сарафов в радиопиеса, Сарафов отива лично при баща ѝ и го уверява в несъмнения талант на дъщеря му. В крайна сметка Стоянка завършва Държавната театрална школа, а след това учи актьорско майсторство при проф. Залцер в Прага и 3 години работи там като актриса.
Точно тогава сключва и първия си брак. Едва на 23 годишна възраст, през 46-та година се жени за един от преподавателите си – чешкият режисьор Роберт Роснер, с който отива да живее във Виена за кратко, а после заради работата на Роснер се преселват в Прага.
Там Мутафова завършва второ висше образование към театралния отдел на Пражката консерватория. Докато е в Прага, тя се запознава и с втория си съпруг – Леонид Грубешлиев, от когото е и единственото дете на актрисата, дъщеря ѝ Мария Грубешлиева – Муки.
След това се връща в България, като от 49-та до 56-та година радва публиката с таланта си в Народния театър “Ив. Вазов” .
Точно през този период се среща с любовта на живота си – актьорът Нейчо Попов.
Тя е един от основателите на Държавния сатиричен театър “Ал. Константинов”, заедно с легендите Калоянчев, Татяна Лолова и Парцалев, където пък работи от 56-та чак до 1991 г.
През 2001 г. получава наградата “Паисий Хилендарски”, а година по-късно - през 2002-а, орден “Стара планина”, I степен за приноса ѝ към българскиото театрално изкуство.
Сред най-емблематичните ѝ превъплащения в театъра са образите на Зоя (“В навечерието”), Мария (“Дванайста нощ”), незабравимата Баба Гицка (“Големанов”), Крокодил (“Суматоха”), Дорина (“Тартюф”) и още много други.
От големия екран ще я помним завинаги от филмите: „Специалист по всичко“, „Бялата стая“, „Кит“, „Езоп“ и „Топло“.
В творческата си биография има записани стотици участия в киното, телевизията и естрадата.
Носителка е на цял куп национални награди и държавни отличия. В началото на 2009-а заедно с Георги Калоянчев стават първите актьори, сдобили се със своя звезда на българската Алея на славата, а през 2015 г., на 93 годишна възраст, Стоянка влиза в Книгата за рекордите на "Гинес" като най-възрастната активна театрална актриса.
Тя признава, че винаги е ненавиждала лицемерните, провеждани по регламент гостувания у роднини.
Мразела също така послушните момиченца, а себе си определя като гаменче и прочуто махленско страшилище.
Отвращава се от напудрената доброта. Страни от “вкаменелостите” - в личния живот и в професията и от всичко с етикет “обикновено”:
“Голямото ми притеснение беше да не би да остана незабелязана. Трескаво измислях щуротии само и само да привлека вниманието върху себе си” – казва тя.
Винаги е желала да играе по-възрастни жени, за да „човърка“ въображението и. По-интересни са ѝ ролите, които се намират на границата между трагичното и комедийното.
Мутафова и до днес играе, а почитателите ѝ са няколко поколения българи.
Младежкият и дух не я напуска въпреки болежките в краката и отслабналото зрение. Невероятен разказвач е, а историите и са оцветени от ненадминатото ѝ чувство за хумор. За 90 годишния си юбилей, актрисата издава биографичната книга “Една Фурия на 90”, заедно с драматурга Юрий Дачев.
Някои я наричат „стихийното бедствие“, други „лудетината“, а за трети е просто „диагнозата Мутафова“.
Всички обаче са единодушни, че актрисата винаги е била свободна и е внушавала същото състояние на духа и на околните. Нейното обаяние и силно присъствие на сцената я превръщат в една от най-успешните, а може би даже най-успешната комедийна актриса у нас.
А животът ѝ е изпълнен с история, предизвикателства и успехи, каквито могат да съпътстват само една голяма звезда.
Ще завършим с един прекрасен неин цитат. Тя казва:
"Мечтите човек трябва да си пази. Всеки има мечти, но не трябва да ги разнасяш насам-натам ".
