Едрата фигура облечена в сив елек от обърната кожа ни посрещна с широка усмивка. Грубата му ръка, набраздена от времето и работата, се протегна за поздрав и още от прага започна да разказва. История, след история за дългата и трайна връзка на българина с цървулите.
"Открай време българинът е свързан с цървулите и има и поговорки, и интересни, и пиперливи истории са се разказвали. Но много малко са останали тези, които с труда си връщат доброто минало на занаята и му придават вкус на настояще. Сарашкият занаят се учи трудно, голямо търпение и внимание е нужно, защото работата е прецизна и свързана с изключително остри инструменти. Ръката на майстора трябва да е стабилна, а шилото да върви в права линия, за да се получи красив шев“.
Никола Николов е от малкото останали майстори-сарачи, които знаят тайните на занаята и освен, че продължава да работи, както навремето, той издирва и възстановява стари и забравени модели на колани, юзди, цървули.
"Най-напред цървулите се изработвали от свинска кожа. През зимата, като заколели прасето от кожата правели цървули. Измивали я, поставяли крак върху парчето, очертавали формата, изрязвали, навръзвали връв и обували. Много по-късно започнали да слагат парчета отдолу, за да не пропускат вода. Носили ги само като излизали до кръчмата или из двора и при животните. Обували цървулите през деня, а през нощта ги заравяли в земята, на влажно, за да се запази мека кожата. Още в миналото носенето на цървули е белег за незавидно материално състояние. В средите на занаятчиите, с тях се обували бедните млади калфи и чираци, тогава шеговито ги наричали “цървулан”.
В бедните семейства имало един чифт цървули за децата. Ако има пет деца, което е най-ранобудно, то обува цървулите и ги носи цял ден, а останалите ходят боси.
Повече от 35 години се занимавам с този занаят. Моите баба и дядо са от Бусенци, Трънско. Всички в семейството ми са били занаятчии. Един дърводелец, друг бояджия, трети обущар, железар.
От 1974 година започнах да се занимавам с кожи. Дълги години работех в предприятие „Васил Райдовски”, произвеждах цървули. Поръчваха ми за сувенири, за ансамбли, за спомен, за подаръци.
До 2000-та година имах много работа, при мен работеха 12-13 души. Тогава изработвах и кожени колани и кобури за пистолети, обличах полицията и войската. След това се отказах от кожените изделия и от 1997 година, откакто се пенсионирах само с цървулите се занимавам. Те ми останаха на сърцето, измислям си моделите, изработвам ги, всичко правя на ръка.
Имам модели от различни краища на България, едни от най-старите модели цървули, които съм запазил са били изработвани за българската войска по време на Балканската война.
Правенето на чифт цървули ми отнема около два дни. В момента в България сме около двайсетина души, които се занимават с правенето на цървули. Вече сме възрастни, това което ни остана е да мислим, че има кой да се запали и да продължи нашият път. Няма лошо да гледаме напред, но да не забравяме откъде идваме“. (Пълният текст на „Истории по цървули“)
