С толичната библиотека връчи за единадесети път годишните си награди за читател на годината, писател на годината, поет на годината, най-четен автор на научна и научнопопулярна литература, най-четен автор на детска литература, най-четен автор на книги за София, най-четен автор на фентъзи.
За писател на 2025 г. Столичната библиотека отличи Захари Карабашлиев. Наградата връчи философът и писател проф. Цочо Бояджиев, който каза, че „Захари Карабашлиев е най-четеният автор на десетилетието. Пожелавам му да бъде най-четеният на дваесетилетието и тридесетилетието, защото неговите книги заслужават да бъдат четени и да получават награди".
„Имахме един библиотекар в Троянско, който когато вземехме книга от библиотеката за 20 дни, после ни изпитваше, за да провери дали наистина сме я прочели. Особено внимание обръщаше на описанието на природните картини и размишленията. Балансът между динамичното действие и дълбокото психологическо размишление присъства в книгите на Карабашлиев и се среща с една подготвена публика", каза още проф. Цочо Бояджиев.
„Под въздействието съм на една реч, която чух вчера от канадския министър-председател Марк Карни. Това беше най-въздействащата реч за мен, произнесена от политик, жив политик, през моето време. В тази фундаментална и програмна реч той говореше за нещо, което построи върху есето на Вацлав Хавел за „Властта на безвластните", каза Карабашлиев. „Може би Марк Карни не знаше, че Солженицин също пише есе за лъжата. И Хавел и Солженицин говорят за това как тиранията не властва само чрез насилието, чрез институционализираното насилие - тя властва чрез лъжата, която прави това насилие възможно, чрез лъжата, в която всички участваме, малко или много. Единственият път, който Солжнвицин ни посочва, е да не участваме в лъжата. Личното ми неучастие в тази лъжа е един много малък начин за политическо участие, много малък начин за гражданско неподчинение, но то е изключително важно - да не участваме в лъжата, каквато и да е тя", допълни Карабашлиев. В обобщение той каза, че „ако ние не оставим лъжата да преминава през никой от нас, то ще сме много по-различни като общество. Марк Карни се обърна към литературата, обърна се към Хавел, за да илюстрира какво надвисва над света, а именно - сянката на тиранията. Сега, когато тя наистина надвисна над света, аз съм щастлив, че един политик се обърна към литературата, за да илюстрира опасността. За мен това е надежда, че литературата отново идва да измести алтернативната реалност, измишльотините и простащината".
Най-четен автор на книга е носителят на „Букър" Георги Господинов с неговия роман „Градинарят и смъртта“.
„За мен Петър Чухов не каза, че съм млад писател. Аз много бих искал да получа наградата за млад читател - това е най-хубавата награда", пошегува се Господинов.
„Днес няколко пъти чух думата убежище и като човек, който се занимава с убежища и времеубежища, искам да кажа че библиотеката е най-важното убежище. В един момент обаче човек някак си трябва да застане с тяло, трябва да се застане с име и да си понесе последствията, защото вече не можем да се крием зад хубави думи и така нататък. Четенето е важно, но четенето е важно, защото възпитава нещо, което е срещу простотията. Простотията е политически опасна и в този смисъл смисъл четенето е политически важно, защото най-малкото ти помага веднага да разпознаеш грозно и красиво, добро и лошо, политически кич и европейски кич", каза Георги Господинов.
„Едни хора ни взеха ни думите, взеха ни това, което ние си мислим, че уж добре владеем - читатели и писатели. Те ги взеха, преобърнаха ги и ги направиха нищонеказващи, умножиха ги, вкараха лъжа и т.н. Важно е да си върнем думите и като си върнем думите, през тях да си върнем ценностите, защото колкото и да казват, че сега трябва да оставим старите ценности, не е точно така. Всичко, което пише в книгите и което е траело векове, Платон не е от вчера, говори за ценности и то за начин на живот, за разум и за мислене. Трябва да се измъкнем от непълнолетието, което сами сме си причинили", каза в обобщение Господинов.
Наградата за най-четен автор на художествена литература отиде при писателката Виктория Бешлийска. Наградата връчи писателката Здравка Евтимова, която каза: „Стискам от все сърце палци на Виктория да направи така, че хората по света да заобичат България".
Отличената Бешлийска честити 11-те награди на Столичната библиотека и каза, че „отвъд нумерология и всичко останало, ми се струва, че има една много много хубава символика в числото 11, защото това са на практика две единици една от друга - едната единица е общността на писателите, а другата единица общността на читателите".
В категорията за художествена литература също бяха отличени Владимир Зарев, Георги Бърдаров и Радослав Бимбалов. Наградите връчи кметът на столичния район „Средец" Трайчо Трайков, който каза: „Аз съм голям фен на библиотеката и на всички инициативи на екипа, както и на неуморимата Юлия Цинзова, директор на Столична библиотека".
Новият приз на Столичната библиотека, в категорията „Най-четен автор на фентъзи“, получи авторът на „Лехуса" и „Мамник" Васил Попов.
Отличието за най-четен автор на научна и научнопопулярна литература бе присъдено на д-р Александър Стоянов. Наградата връчи експертът в областта на книгоиздаването, мениджмънта, литературата и медиите Светлозар Желев.
„Много съм щастлив, че връчвам тази награда на д-р Александър Стоянов. Два пъти съм имал удоволствие да си говорим с него по радиото. Неговата ерудиция е блестяща. Той дава възможност на много деца да научат какво е историята, защото памет има много, но достоверна историческа памет, все повече ни липсва", каза Желев.
Отличеният д-р Стоянов благодаря на Столична библиотека за наградата и отбеляза, че „историята на България е една много хубава приказка, но това как ще завърши зависи от нас. Миналото не е по-хубаво от бъдещето, не би трябвало да е така".
Съпътстващи награди в категорията за научно и научнопопулярна литература получиха още Стойчо Керев, Румяна Николова и Николай Генов.
На церемонията Столичната библиотека отличи декана на Факултета по славянски филологии проф. Амелия Личева за най-четен поет на миналата година. Отличието връчи писателят Георги Константинов.
„Амелия Личева е една от големите наши поетеси. Голямо вълнение изпитвам да й връча тази награда, знаейки, че в юношеството нейния баща беше моят пръв приятел - Васил Личев", каза Георги Константинвов.
„Когато една награда идва от читателите, това е много важно. За всички инициативи на Столична библиотека, мисля че дължим благодарности на Юлия Цинзова на Петър Чухов, както и на целия екип на Столична библиотека за това, че я направиха живо място за култура", каза проф. Личева.
В категорията за поезия, като съпътстващи автори, бяха отличени още поетесата Мирела Иванова, която е и драматург на Народния театър, и директорът на Националния литературен музей (НЛМ) Атанас Капралов, който каза, че „един истински творец трябва да извисява своята публика, а не да кокетничи с нея".
Мирела Иванова благодари на читателите, които заемат нейни книги от Столична библиотека, макар да не е издавала от седем години. Тя съобщи, че подготвя нова книга.
Най-четените автори на книги за столицата са урбанистът Здравко Петров и Виктор Топалов. Наградата връчи философът, журналист и писател Тони Николов, който каза, че „София наистина е град текст, с маршрути и изследвания и се радвам, че още един изследовател, в лицето на Здравко Петров, се присъедини към клуба на изследователите на София.
„Благодаря на софийските читатели за доверието. Голяма радост, че има интерес към старите сгради на София, тъй като това е единственият начин да ги опазим", каза отличеният Здравко Петров.
Поради отсъствието на Виктор Топалов на церемонията, наградата взе редакторът на Топалов - Савина Николова.
За най-четен автор на детска литература Столичната библиотека беше отличена Александра Георгиева. Наградата връчи председателят на Асоциация Българска книга Петя Господинова, която поздрави Александра Георгиева „за прекрасните неща, които прави за децата и дай Боже да имаме повече такива автори като нея".
„Благодаря на библиотеката че я има, благодаря на децата, които харесват дъгата. Благодаря на родителите им че са ги довели тук, защото това е нещо много важно. Искам да кажа нещо на възрастните. Моля ви, четете на децата си и чете с децата си, защото ако искаме ако искаме този свят да започне да става друг, това трябва да стане по този начин", каза Александра Георгиева.
В категорията за детска литература бяха отличени като подгласници Радостина Николова и Цвета Брестничка.
В категорията „Читател на годината за 2025 г". беше отличен Илиян Манов, в категория „дете“ същото признание получи деветгодишната Цветозара Павлова, а в категория „ученик“ – при седемнадесет годишната Магдалена Рахнева.
Най-четящото семейство за 2025 г. е това на Марина и Павел Петкови заедно с техните деца Тома на 9 години и Матей на 13 години.
За най-четящи студенти Столичната библиотека обяви Александър Ангелов, Йоана Атанасова, Дана Димова и Диодор Демиров. Наградата връчи зам-председателят на Столичния общински съвет Ваня Тагарева.
