Т ревненската резбарска школа е единствената съхранeна от Възраждането до наши дни. Вече не съществува дебърската школа, останали са единици майстори в Охрид, но след закриването на училището там през 1942 година, занаятчиите, започват да се обучават един друг, майстор обучава калфа, а това драстично намалява подготвените за занаята. Самоковската школа, с прекрасните дърворезбари, създатели на иконостаса в Рилския манастир, в момента няма последователи.
„Това съм избрал да следвам, заръка от хората преди мен!”, майсторът прокара ръка по дървото, за да усети с дланта си извивките на резбата. Тревненското слънце галеше разпилените парчета - заготовки, инструменти, длета Заиграваше се с изящните извивки на резбата. Аромат на традиция, на топлина и усещане за минало. В ателието на Уста Дарин, магията да правиш красота си беше като у дома.
Прозряно бъдеще
„Аз съм Уста Дарин Божков от Трявна, син на Кольо Божков. Баща ми беше 28 години директор на училището по дърворезба и вътрешна архитектура в Трявна. Неговият братовчед Кънчо Пенчев е създател на музеите в Трявна, а сина на Кънчо Пенчев, проф. Цаньо Иванов е дърворезбар и първия носител на степен „доктор по дизайн“ в България. Било ми е много интересно и забавно общуването с тези хора, така че от малък знаех какъв ще стана и с какво ще се занимавам.
След училището в Трявна завърших Художествената академия, след това създадох ателието и оттогава работя. От 1991 година насам едни от най-големите поръчки в България са минали през „Ателие Уста Дарин”.
Станах Уста (майстор, учител) през 1992 година след облог между четирима майстори и при равни условия трябваше да изработим входни врати. Имаше и срок от Гергьовден до Димитровден. Така получих червения пояс – символ на първомайсторството. След това заедно с хората от моето ателие съм направил седем иконостаса за църкви, осем иконостаса за параклиси, различни поръчки в цяла България.
Не знам в момента дали съм повече резбар или човек, който работи за това да се съхрани резбата и тревненската школа. Малко време ми остава да хвана длетото и чука, но пък тогава истински си почивам. Допира с дървото, усещането на аромата и топлината му е неповторим. Това е познание, което са носили старите майстори. Познанието за връзката между човека и природата.
Затова се опитвам не само да преразказвам старите приказки, но да пиша и съвременни такива. Свързани с нашето сега, нашето минало и бъдеще.” (Пълният текст „Облог и заръка за цял живот“)
