В Казанлък традицията в производството на музикални инструменти е стара. Започва през 1918 г., когато майстор Димитър Георгиев, създава ателие за изработка на инструменти. По-късно, решен да научи тайните на занаята, той заминава за Германия да специализира. Връща се в Казанлък през 1924 г. и разработва цялата манифактура, разширява дейността си и започва да прилага наученото.
По това време в страната ни има голям културен подем, създават се много оркестри, училища, школи, в които се преподава музика. Учителите по музика са били длъжни да свирят на цигулка.
Традицията в Казанлък се предава и до днес, майсторите, които учат от Димитър Георгиев, предават занаята на по-младите, а те на тези след тях. Това продължава вече повече от 90 години. Днес Казанлък е единственият град в България и на Балканите, в който лютиерството се развива възходящо.
Ако бях композитор и трябваше да напиша музика за живота си, как щеше да звучи, какви тонове щеше да има и как ще се променя мелодията през времето. За себе си все още не знам, но ако сега трябва да напиша музика за живота на лютиера Андриан Андреев от Казанлък, щеше да е музика за цигулка. Нежна, почти прозрачна, тиха, спокойна... Не съм композитор, но пък мога да превърна мелодията в история, а тази е много интересна, човешка, поучителна.
Историята за Андриан и лютиерството започва отдавна, вплела дълбоки корени в детството, но е различна. Започва, като дърворезба върху красив тревненски таван и продължава извън пределите на страната, за да се превърне след години в един от най-изящните инструменти - цигулката.
„От малък се занимавам с изкуство, дядо ми е бил занаятчия - коларо-железар, правил е каруци, може би от него съм наследил ищах към занаята. Завърших Художественото училище в Трявна. Възпитаник съм на известната тревненска резбарска школа, там имах щастието да се срещна с истинското изкуство. Там се „сродих” с дървото, усетих неговата пластика, форма, цвят. Върнах се в Казанлък, беше 1987 г. Получих покана за работа в тогавашната фабрика „Кремона”, където се произвеждаха музикални инструменти.”
Лютиерът и неговата цигулка са като едно, човек и инструмент в едно цяло
„Поработих в „Кремона”, но установих, че серийното производство не е моето поприще. Веднъж докоснал се до лютиерството, разбрах, че за мен освен занаята е важно да науча повече и за изкуството, тънкостите на създаването на инструмента, как да му вдъхна живот. Така през 1991 г. заминах за град Кремона, Италия, за да специализирам лютиерство. За мен голямото усещане за лютиерството беше да се докосна до италианския гений, останал във времето вече 500 години.
Кремонската школа е ненадмината в света, само факта, че си завършил там е гаранция за високо ниво, невероятен шанс. Учих се от едни от най-големите майстори-лютиери. В Кремона живях пет години, нямах пари, нямаше кой да ме издържа, затова докато учех, работех в ателиетата на големи майстори. Тогава разбрах, че не е сложно да изработиш инструмента, сложното е всичко да се случи заедно, да усетиш душата му, да докоснеш това, което е вътре. Тогава занаятът се превръща в изкуство.
Всеки един инструмент е неповторим и в същото време много разпознаваем за майстора. След дълги години работа разбрах, че моите инструменти са разпознаваеми, започнах да познавам звука, без да виждам цигулката, ето това е нейната душа. Връзката между майстора и инструмента продължава и след като цигулката излезе от ателието. Тайната не е в лака или извивките на дървото, тайната е в това да накараш инструмента да ти разказва.”
През 1996 г. майсторът-лютиер се прибира от Италия и прави собствено ателие в Казанлък. Изработва по 7-8 инструмента на година, контактува с клиенти от цял свят, пътува често до Италия, но остава в родния си град, за да продължи традицията.
Преди време Андриан участва и в друго предизвикателство – международен проект на културния институт „Старинен Пловдив“, по който се ангажира да възстанови Орфеевата лира. На базата на много проучване, събиране на информация, издирване на фрески, легенди, митове след шест месеца създава инструмент като този, на който е свирил Орфей. От корубата на костенурка, с опъната ярешка кожа и кожени струни. (пълният текст на "Мелодията на един живот")
