Д-р Росица Врабевска се занимава с научно-изследователска дейност. Завършила е медицина в Пловдив, специализирала фармакология в Бостън. Директор е на Отдела за клинични проучвания в ранни фази на „Comac Medical“. Свободното си време посвещава на мисията на фондация „Българска памет“.
Място за сянка или под сянката на друг
Граждански отговорно е да търсим своите начини на подкрепа, да оставяме място в мислите си за осъзнати дейности, свързани с развитието на обществото, а не да подхвърляме разнопосочна, еднократна съпричастност. С идеята да покажем добър пример в посока дарителството – начин на мислене, се срещнах с Росица Врабевска и логично разговорът тръгва от мястото на дарителството у нас.
„По-скоро трябва да се намери това място. Към сегашния момент то е малко преиначено в кампании, по повод определени празници или призиви за помощ и социални каузи, обявени в медиите. Мисля, че е по-добре да превантираме нещо, отколкото след това да събираме средства, за да решим проблема. Трябва да кажа, че има промяна в последните 5-6 години, но тя се вижда в големите градове и главно в София. Когато, повече хора започнат да отделят от времето си, да правят осъзнати жестове и това да се превърне в начин на мислене и на живот, тогава можем да кажем, че сме постигнали успех.
Ако говорим в дългосрочен план, в манталитета и в мисленето на хората, дарителството трябва да се постави, като постоянен акт свързан с по-доброто развитие на обществото. Началото е стабилно образование, деца, за които да се грижим и добро здравеопазване.
От малка съм възпитавана в дух на подкрепа и съпричастност, учили са ме да уважавам историята ни, да имам самочувствие, че съм част от това общество. Затова мисля, че дарителството се възпитава, първо в семейството, след това продължава в училище и средата.
Ще дам два лични примера, малкият ни син, който е на 3 години и половина, познава българското знаме, знае, че говорим на български, защото сме българи, дори пита „защо филмите не говорят на български“, знае кой е цар Самуил. Големият ми син е на 18 г. и учи в Лондон, но след няколко месеца ще се върне в София, за да живее и работи за България.
Непрекъснато вкъщи се говори за това колко е важно да познаваме историята си, да почитаме миналото. Внимаваме и какво ги учат в часовете по история. Дори в момента Фондация „Българска памет“ е подела инициатива за промяна в учебното съдържание по история до 3 клас“.
Предай нататък
„Когато със съпруга ми (д-р Милен Врабевски, основател и председател на Фондация „Българска памет“), започнахме да посвещаваме от времето си за проектите на фондацията, всичко се превърна в осъзнат избор и начин на живот. Разбира се, той е двигателят на цялата дейност на фондацията, а аз го подкрепям изцяло и помагам с каквото мога.
Инициативите на нашата организация са много и разнопосочни - от подкрепа на фондация „Искам бебе“ за достъп до асистирана репродукция на хора, които се нуждаят от такава, на фондация „Майки за донорство“ за необходимостта от даряване на генетичен материал; до осигуряване на кандидатстудентски курсове за младежи от Западните Родопи и провеждане на образователни семинари за младежи от българската диаспора в близката чужбина; изграждане на паметник на цар Самуил в центъра на София; инициативата кирилицата да се нарича българска азбука в Европейския парламент.
Обединява ги една обща цел – все повече българи да приемат идеята, че възможностите за прогреса на обществото ни са в нашите собствени ръце и е важно да имаме самочувствие като нация и да градим страната си като най-доброто място за живеене.
Стъпките в тази посока, според нашите приоритети са борба с демографската криза, качествено образование и опазване на културно-историческото ни наследство. В по-далечно бъдеще, това, което си пожелавам е в нашите инициативи да се включват още повече хора, да търсят добрите примери и да продължат и доразвиват започнатото“.
Време за добро
„Денят ми минава между офиса, дейности, свързани с фондацията и грижи за децата. Но темата за дарителството присъства постоянно, в седмичните ми срещи с „Майки за донорство“, с пътувания и срещи във връзка с различни инициативи. Посещения в Източна Тракия, Северна Гърция, Западните покрайнини, където се срещаме с малки общности българи. Ангажирана съм и около най-новата ни инициатива „Голямото семейство“, под егидата на президента в подкрепа на многодетния модел в България. Със съпруга ми подкрепяме две семейства - от Карлово и от Годеч, едните са с пет деца, другите - с три. На първо място осигурихме средства за компютри, за уроци по английски, спорт и за облекло.
Понякога ми се иска и институциите да припознаят добрите примери, да има начертана цялостна стратегия за развитие, да се съгласуват усилията на малките и големите дарители, с тези на държавата. Да има социална политика, която стимулира раждането и отглеждането на деца, държавен приоритет за качествено образование; да има по-улеснени процедури, свързани с даренията.
Не е нужно да измисляме нови неща, можем да вземем пример от тези, които са установили полезните и работещи стандарти. Във Франция държавата стимулира жените с висше образование, които раждат трето и четвърто дете. Във Великобритания има данъчни облекчения за дарителите, а доброволния труд е на много високо ниво. В Дания и САЩ кандидат-студентите представят документи, че имат определен брой часове доброволен труд и това е плюс за всеки кандидат. Това са важни и възможни стъпки в посока развиване култура на дарителство“.
Дали и кога ще говорим за дарителството, като начин на мислене, не е най-важният въпрос. По-важно е повече хора, фирми и институции да видят в дарителството начин за изграждане на по-здраво, отговорно и развиващо се общество.
