Предистория
Винаги съм забелязвал и харесвал малките неща в различни продукти, които ползвам. Дребните детайли на компютъра, в дрехите, във филмите. И съм си мислил: колкото страхотно са направени, как е помислено за всеки малък детайл, като формата на клавишите или изражението на лицето на актьора на заден план. Има нещо необикновено в тях!
Спомням си, когато бях дете и си купих първата оригинална футболна топка. Тя беше перфектна - шевовете, кожата, щампата и всичко беше изпипано до съвършенство. Чувствах се като Бекъм, когато я ритах. И щом я имах, започнах да виждам огромната разлика от обикновената топка, и не заради марката или цената, а защото усещах как всичко беше помислено, всичко беше направено със страст, за да може всяко малко момче да започне да се чувства като Бекъм.
Десет години по-късно…
Какво ме провокира да водя тази борба?
Това лято бях на една образователна програма в САЩ. В рамките на 5 седмици имах възможност да бъда в Ню Йорк, Бостън и Сан Франциско. Там освен обучението по предприемачество и опознаването на културата, аз имах и друга задача, да наблюдавам детайлите. Какво прави американските компании и бизнес идеи най-успешните в света, коя е тайната съставка?
Още първата седмица имах удоволствието да присъствам на една постановка на Бродуей. Бях изумен и впечатлен колко невероятна беше, всичко беше изпипано до съвършенство. Дори актьорите, заемащи най-задната част на сцената, бяха перфектни. Всъщност в един момент гледах само тях, исках да видя дали и те ще са толкова добри. И бях поразен как човек в дъното на сцената изиграваше всяка една сцена, като че беше най-отпред и прожекторът го осветяваше. В израженията и движенията му имаше съвършенство и страст, а реално той едвам се виждаше. Това беше един от първите моменти, когато усетих, че откривам отговор на моите въпроси.
Седмица по-късно в Бостън, като част от нашите занимания имахме и посещение на един инкубатор за стартъпи, наречен Mass Challenge. Там пред нас бяха представени две успешни компании, като пример. На сцената две млади дами стояха и разказваха за успеха на своя бизнес. И точно там аз открих отговора на своя основен въпрос - Коя е тайната съставка за американския успех?
Единият успешен пример беше за момиче, което създава… котешки тоалетни. Да, картонени котешки тоалетни. Първо бях втрещен, после се засмях и после останах без думи. Защото дори след очевидно негативната реакция на публиката, тя не спираше да говори с плам и страст за своята компания и за своя продукт. Стоях и я наблюдавах, изучавах я. Как може да говори за своите тоалетни като за космически кораб, сякаш е нещо невероятно? Какво ѝ вдъхва тази сила?
Отговорът е много прост – тя вярваше, че това, което прави, е необикновено! Да, това е. Тя гледаше на своето творение като нещо страхотно, което беше изпипала до последния детайл. Знаеше на кого продава, какъв е проблемът, който решава и защо този продукт е успешен. Тя го беше направила необикновен. И това беше урок за мен, защото аз се засмях, щом чух какво говори първоначално, чудих се как може изобщо да го прави, но всъщност тогава не разбирах същината. Всъщност необикновеното се случва, когато вярваш в себе си, в идеята си и даваш всичко, за да я направиш специална. И това е отговорът!
Разбрах, че всички шантави идеи, които съм реализирал през живота си, всъщност са като нейната котешка тоалетна. За някои хора са били налудничеви, било е много трудно да пробият, но понеже съм вярвал достатъчно, е ставало накрая. И може би пак много хора не са ги разбирали, защо се мъча да правя нещо по-различно, вместо да следвам обикновените начини.
Спомням си как в 9-ти клас изобщо не разбирах физиката, което много ме натоварваше. Имах много слаби оценки и дори не знаех дали ще си взема срока. Тогава бях отчаян, защото опитвах всички обикновени начини – да уча, да слушам в час, да чета допълнително и нищо. Просто не се получаваше. Затова реших да опитам по необикновен начин.
По това време се занимавах любителски с графичен дизайн и редактиране на видео. Реших: защо да не съчетая нещо, което ми е страст с физиката и така да си реша проблема. Ще ми е интересно да го правя, а и накрая продуктът ще е много готин – видео урок (това е 2006 година). Тогава видео уроците не бяха популярни, дори не бях виждал нещо такова правено от ученици.
Хванах още двама съученици и отидохме да го предложим на учителя по физика. Никой в класа не вярваше, че ще го убедим, казаха ни, че сме луди. Но ние не се отказахме, отне няколко разговора, но накрая спечелихме. Хванахме се и създадохме видеото, като направихме много готини ефекти. Играхме си няколко седмици да направим анимации и да запишем видео, но бяхме горди, защото създадохме нещо специално. Освен това, за да можем да пресъздадем добре урока, го научихме. Съучениците ни се изкефиха и учителят много доволен ни написа шестици. Всички спечелиха, само защото ние решихме да направим нещо необикновено!
Борбата
Осъзнавайки този принцип, аз реших, че от тук насетне ще го прилагам постоянно. Няма да се оставям да бъда победен от обикновеността. Защото ако се замислим, ние сами се заобикаляме от обикновени неща като любимите ни обикновени бисквити, обикновени вафли и често използвания образ на обикновения човек!
Но аз не искам да съм заобиколен от това, аз искам да виждам необикновени хора, правещи необикновени неща. И не е толкова трудно, ако погледнем примера с моя урок по физика, просто трябва да използваме нещата, които ни харесват да вложим нашата страст в работата си.
Понякога това означава да забравим как е „нормално/обикновено“ да се прави нещо и да го преоткрием през нашите интереси. След това е ред на лудостта да убеди хората. Това става като преодолеем един характерен принцип в България – на трите НЕ-та ( Няма смисъл, Няма пари, време и ресурси и Няма да стане).
Ако вярваме в себе си и идеите си достатъчно обаче, можем да преодолеем тези пречки. И след това идва моментът да се отдадем на работа, да направим нещата не просто, за да ги има, а да бъдат специални. Да са Супер Супер Яки! Да ги направим като за себе си или за любим човек. Помислете: ако всеки от нас работи така, че продуктът от неговия труд да бъде необикновен, като нещо, с което би се гордял и би искал да го покажеш на целия свят, какъв щеше да е резултатът? Аз ще ви кажа – един необикновен свят с много сбъднати мечти!
Какво е казал Уолт Дисни: „Направи го толкова добре, че когато хората го видят, да искат да го използват отново и да доведат своите приятели“
Това е принципът, който ме води днес в работата ми по моите два проекта – Jobio и SmartiGraphs. Използвам своята страст и създавам специални неща. Без да се съобразявам с това как се правят обикновено нещата, аз тръгвам от проблем, който виждам в света, и намирам решение. Като използвам просто страст, лудост и малко специален сос.
Не е толкова трудно, не е нужно да променим света, като създадем космически кораб днес, понякога може да започнем от една обикновена котешка тоалетна. А от там нататък… ние решаваме!
"Борбата срещу обикновеното" бе тема на лекцията на Владимир Василев пред ученици и студенти тази събота, която бе от поредицата Start It Smart/Junior.
