Вестници на тезгяха

М иналата седмица Петьо Блъсков купи "Труд". Това е третата продажба на този вестник за изтеклите три години и четири месеца. През декември 2010 медията (както и вседикневникът "24 часа") беше купена от "Медийна група България – Холдинг", а през май 2013 вестниците бяха купени от Венелина Гочева. Друг хит в медийните продажби беше регистриран преди десетина дни, когато Ирена Кръстева продаде на непозната чуждестранна компания вестниците си, сред които са "Монитор", "Телеграф" и "Политика".

Проблемът с тези сделки не е само в това, че има съмнения в тяхната автентичност (според е-vestnik те "приличат на фиктивни, тоест с подставени лица за купувачи"). Проблемът е и в това, че не е ясно коя точно е купената и продадената стока. Според всички външни белези повечето медии, за които става дума, въобще не би трябвало да съществуват. Или поне не би следвало да се определят като медии.

Само 13% смятат, че пресата е обективна

Изследване на Open Data от лятото на 2013 г. показва, че само 2% от българите имат доверие на вестниците, когато искат да се информират за положението в страната. Ако им потрябва да научат нещо, 83% ще си включат телевизора, а други 11% ще влязат в интернет.

Към основния проблем с доверието се добавя и този с потреблението - 30% заявяват, че изобщо не четат вестници. Що се отнася до онези 21%, които твърдят, че четат вестници всеки ден, едва 7% от тях са в най-перспективната потребителска група на хората между 18 и 29 г.

Тази крайно отесняла аудитория се поделя по следния начин между трите водещи издания: вестник "Телеграф" се чете от 18% от читателите, вестник "Труд" от 17% и вестник "24 часа" - от 16%. Според авторите на изследването, "Труд" и "24 часа" остават сред най-популярните вестници в България, но през последните четири години читателските им аудитории на практика са се свили наполовина. Т.е. периодът на срив в потреблението някак е довел до три поредни покупко-продажби (ако гледаме на следките като на нещо автентично).

Друго изследване на доверието в медиите беше публикувано през февруари 2014. То беше извършено от "Маркет линкс" съвместно с фондациите "Конрад Аденауер" и "Медийна демокрация". В него се казва, че само 13% от българите смятат пресата за обективна.

Младите не четат, а възрастните не вярват

Към тези две изследвания се добавят преценките на външни наблюдатели като посланика на Германия Матиас Хьопфнер, например, или еврокомисаря Нели Крус. Първият беше казал, че "някои медии в България симулират медийна свобода", а втората - че "проблемите на медиите в България няма да изчезнат без дебат по прозрачността".

В началото на тази година стана ясно, че България вече е на място номер 100 в индекса за медийна свобода на "Репортери без граници". "Фрийдъм хауз" и Държавният департамент на САЩ също рисуват крайно негативна картина.

Ако си послужим с тези данни, ето как изглежда българският вестник: младите хора не го четат, а възрастните го четат рядко, без да му вярват. Почти всички знаят, че не четат обективна информация.

Кой би купил подобно нещо? Ако средата е истински и неподправено пазарна, тази покупка би следвало да е една от най-евтините в света и съответната медия да отиде в ръцете на радикал-романтик, отдаден на журналистическия бизнес. Ако ли средата няма нищо общо с пазара, истинският въпрос е друг: коя е истинската стока в тези сделки? Със сигурност не е пресата. Или поне не пресата в смисъла, вложен от тълковния речник.