Б ългария продължава стремителния си път надолу в световните класации за свобода на словото. От днес тя е вече на далечното място номер 100 в индекса на "Репортери без граници". През 2013 година страната е загубила нови 12 пункта от критериите за медийна свобода.
"Репортери без граници" цитират два основни проблема на България за 2013 година: полицейското насилие над журналисти по време на антиправителствените протести и тормоза на журналисти, който понякога се изразява и в нападение над колите им.
Френската неправителствена организация цитира случая с подпалването на колата на Генка Шикерова от БиТиВи, както и различните форми на полицейско насилие спрямо журналистите Иван Бедров, Росен Босев, Валентин Грънчаров, Кирил Хараланов и Цветан Фиков, блогъра Иво Божков, операторите на Би Ти Ви Дани Драганов и Благой Момчилов.
Организацията посочва, че тези журналисти са били бити или поваляни на земята по време на протестите срещу кабинета, а камерите на някои от тях – счупени или повредени.
Това са случаите, които в най-голяма степен са допринесли за загубата на нови 12 пункта в и без това плачевния индекс на България за медийна свобода. Сривът на страната е не само голям, но и систематичен. Само преди десетилетие, през 2003 година, България заемаше 34 място в света и изпреварваше Италия, Чехия и Румъния. Няколко години по-късно страната вече беше поставена на опашката на страните от ЕС, като свободата на българските медии вече се съизмерваше не с тази от останалите страни от ЕС, а с тази от следвоенна Сърбия. Днес ситуацията е следната: Сърбия има почти два пъти по-свободни медии от България и заема 54-о място в света.
Липса на единни медийни стандарти
"Нашият системен медиен мониторинг показва същата регресивна тенденция", каза Юлиана Методиева от Българския хелзинкски комитет (БХК). Тя напомни, че първите няколко години от падането на индекса са били съпроводени със загриженост в българските медии от негативната посока, в която се развиват, с множество дискусии по тази тема и с конкретни предложения за подобряване на медийната среда.
"Един от конкретните резултати на тези дискусии беше приемането на Етичен кодекс на българските медии. Днес тези дискусии са значително по-малко, а освен това в последния месец медиите, близки до магната Пеевски създадоха собствен етичен кодекс - паралелна етична регулация, която е отровен двойник на съществуващата. Ние предупреждаваме, че този абсурд ще доведе до ново пропадане. И че малкото медии, които спазват етичните и професионални стандарти, ще станат съвсем пренебрежими като присъствие и влияние в професията."
Журналистката от Българското национално радио Силвия Великова също споделя лошата оценка за нивото на медийна свобода в България. "Ние самите виждаме какви са реалностите и колко осезаема е кризата в нашите медии. И разбираме, че това не може да не се отрази на външната оценка за България. Ние самите вече не можем да определим някоя медия като свободна, мерим ги с друг въпрос: "кой стои зад тази медия?" Когато четем дадена информация, се питаме чии интереси тя отразява". Силвия Великова работи в БНР още от времето, в което България имаше приемливи нива на медийна свобода. Оттогава до днес националното радио има постоянната слава на защитник на свободата на словото и една от малкото медии, които не са подозирани в прокарване на икономическо влияние.
Апатия и автоцензура
Но и тази медия не остава настрана от негативните процеси, смята Силвия Великова: "Ние не страдаме толкова от външно влияние, колкото от автоцензурата, която за съжаление все повече обзема колегите. Все по-често забелязвам едно поведение от типа: "за да си нямам неприятности, по-добре да заобикалям някои теми". Това, което се случва при нас, не е посегателство върху свободата, а налагането на апатията като мярка. Апатията е тази, която те отказва да правиш нещо интересно или провокативно, като го заместиш с нещо стандартно и обикновено, с нещо, което не привлича вниманието. Просто всички знаем, че пазарът в България е малък, че медиите са малко, че затова не е хубаво да се рискува. За мен това е второто голямо зло, което е превзело българските медии - автоцензурата".
Автоцензурата е един от основните негативни елементи, които бележат влошаването на медийната среда в България, смятат и от БХК. Правозащитниците добавят тормоза и насилието над журналисти, ръста на корпоративния и политически натиск, дефицита на плурализъм (включително и в медии, създадени на вълната на протестите). "За мен независимостта на медиите е под абсолютен въпрос и благодаря на "Репортери без граници", че каза това преди нашия годишен доклад", добавя Юлиана Методиева. Ежегодният доклад на БХК за правата на човека в България се публикува през март.
