Е дно от златните момичета в екипа на „Събуди се” – така наричат репортера на Нова ТВ Мария Милкова. Човекът в нюзрума на медията, който търси историите там, където никой не подозира, че съществуват, и улавя в кадър героите, които никога не възприемат себе си като такива. „Моят главен герой е тихият човек.
Онзи, който обикновено се притеснява да говори, защото е постигнал нещо в живота си. Искам да давам думата на такива хора”, казва тя и спазва обещанието си.
За Vesti.bg Мария разказа историята именно на такъв човек, потънал в тебеширен прах, но и в светлината на най-достойната кауза – да вдъхновява и обучава другите.
Ако проследите стъпките на Теодосий Теодосиев, последното нещо, което ще помислите, е, че ще ви отведе в учебната зала, където се обучават златни медалисти по физика на световно ниво. Намираме се на ул. „Войнишка” в Казанлък, а пред нас е олющената сграда на някогашния Техникум по хидравлика и пневматика. Изоставен от години, в момента техникумът се е превърнал в единственото място, което може да приюти школата на най-добрия ни преподавател по физика.
От над 30 години Теодисий, или Тео, както го наричат всички, е отдаден на една мисия – да обучава ученици. Интересът към лекциите му е толкова голям, че за да решават задачи, в Казанлък се стичат деца от цяла България. И за това те не плащат нито лев. Лекциите му са безплатни. Резултатът – медали на всяко състезание, независимо дали е национално или международно, а всичките му ученици продължават в най-престижните университети в САЩ и Великобритания.
Но пътят към Кеймбридж и Станфорд минава през много труд, студ и тебеширен прах. Да, там все още дъската е черна и се пише с тебешир. Когато Тео врътва ключа и отваря вратата на стария техникум, попадаме не в училище, а в склад. До учебната зала на втория етаж се стига през тъмен коридор, отрупан със стари мебели, а мазилката на стените пада на шупли, издавайки, че съвсем скоро е текла вода. От тавана зеят процепи. „На миналия Великден бях изгребал седем кофи с вода от един кабинет, от който течеше вода на долния етаж върху осцилоскопите ми”, обяснява Тео, докато вървим към учебната зала. Тя пък е отрупана със стари кутии, които малко по-късно ще разберем, че са много важни. Заради течовете, когато вали, ток в сградата няма. А обяснението как се отопляват през зимата прилича по-скоро на задача по физика. „Един човек, ако не мърда много, произвежда 40 вата. Значи 10 души – 400 вата, 85 души, можете да си представите какво означава това. Е, и няколко малки печици като сложим и нещата се получават”. Къде на шега, къде не, добавя, че ако е много топло, учениците му ще се успят. „А трябва да ги събуждаме, нали сме будители все пак?”
И наистина това събуждане се получава. Международната олимпиада по физика се провежда от 44 години насам, като в нея участват 88 държави. Досега българските участници са спечелили 100 медала. За сравнение, толкова са извоювали Франция и Великобритания, взети заедно. А 70% от медалите ни са спечелени именно от ученици на Тео. 7 от всички 11 златни са в школата.
„Светът е 7 млрд., България е 7 млн. Ние сме една хилядна година от света и ни се пада веднъж на 1000 години да имаме първенец. Е, ние имаме повече!’, казва още Тео. Той не връща никого, без значение на какво ниво е. С всички работи еднакво. „Знаете ли, много често са ме съветвали да си избера петима ученици и да работя само с тях, на останалите да им пиша шестици. Никога не съм бил съгласен с това мислене. Всеки има индивидуална крива на развитието. Някой върви по-бавно, но стига по-далеч. Затова искам да дам шанс на максимално повече хора. Тези, които няма да отидат на олимпиада, те пък ще станат блестящи в друга област”
Другото, което се изисква за успеха е ... упоритостта. Това обяснява на учениците и докато пише с тебешира по дъската. „Главата на ученика не е кофа, а факел който трябва да се запали”, казва той. „Имаше преди време едно момче, което беше на съвсем елементарно ниво, обаче много упорито. Упорито работеше и накрая стигна до медал на международна олимпиада”. „Едно момиченце със счупен крак в гипс от Бургас ставаше всяка сутрин в събота, хващаше влака и идваше на школа. Сега учи в Принстън”. В момента част от учениците му също пътуват. Така е с Матей от София. Всеки месец, поне един уикенд той е в Казанлък.
Младежите ни са непобедими на теория, защото там се изискват само молив и хартия. Слабото им място е експериментът. По простата причина, че средства за техника за експериментите няма. „В България наука има, но от към техника сме зле. А точно от олимпиадата по физика излизат тези, които ще станат техници”, казва физикът и дава пример с един от учениците му – Теньо Попминчев, който вече е професор и е на страниците на списание „Nature” с разработка в областта на лазерите. Тези експериментатори стават най-големите учени в света.
„Ако искаме да станем икономически тигър, а не икономически помияр, е важно да научим децата да работят с техника от малки. В момента имаме техника от първата световна война. Горе-долу от тогава са и кутиите в коридора, за които стана дума малко по-рано. Това са бракувани машинки от комплекса „Мини-Марица изток”, които Тео взел. Разглобява ги и използва частите им за експерименталните задачи. Така ни показва стара видеокамера, от която е взел лещите... „Купувам ги на килограм...”
Това усилие обаче си струва. В края на декември миналата година учениците му били на олимпиада по експериментална физика в Москва. „Три дни, три тура само експерименти. Сами се изненадахме, че спечелихме Гранд при. Това вече е героизъм. Катерина Найденова, Ангел Шарлетов, Радостин, Виктор Кузманов. Те спечелиха въпреки, че сме толкова зле с техниката. Представете си, ако имахме техника?”
Катерина Найденова е наричана детето чудо. Не се връща от състезание без златен медал. За нея почивка няма – всяка събота и неделя е на школа. Катя вече е приета в топ 10 на най-добрите университети в света. На есен заминава за Оксфорд. Към Станфорд се е запътил и Ангел. Естествено с физика. Затова не се притеснява да учи на студа в течащото училище. „Важен е учителят. И на минус десет да си, ако говори и обяснява хубаво, няма значение”, убеден е Ангел. Допълва, че зимата учат с якета, малко е студено, но в един момент забравят за студа.
Мечтата на Тео е да има нова база за школата. Затова е дал всичките си спестявания да купи селско училище близо до Казанлък. Засега обаче проектът му е замразен до там. Средства за възстановяването му няма. Има и едно друго тайно желание, което не изрича на глас. Сподели ни, че много рядко пътува с децата по олимпиади. Пак заради пари. Когато го питаме не е ли редно да е с тях всеки път казва. „Това не е най-важното. Важно е те да пътуват. А и хората, които ги водят пак са мои ученици”.
