М оже ли Балканите да се окажат следващото поприще за изява на руския президент Владимир Путин и неговата политика на дестабилизация? Ангела Меркел неотдавна спомена за тази възможност и си струва да я приемем сериозно, пише в статия за в. „Файненшъл таймс“ политологът Иван Кръстев.
Един от следните два сценария може да се разиграе в предстоящата година.
Кремъл може да се изтегли от Източна Украйна и да опита да поправи отношенията си със Запада. Или може да опита вместо това да си върне инициативата, увеличавайки натиска върху европейските лидери, и да опита да раздели континента на две.
Очевидно е, че пространството за маневриране на Русия в собствения ѝ регион е доста ограничено. Широкомащабна военна операция в Източна Украйна би означавала тежки човешки загуби и още санкции. Това би погребало и зараждащия се Евразийски икономически съюз, защото съюзниците на Москва – Беларус и Казахстан – дадоха ясно да се разбере, че са твърдо против преначертаване на суверенните граници, отбелязва Кръстев в статията за „Файненшъл таймс“.
Логиката подсказва, че ако Русия иска да увеличи натиска върху Европа, трябва да опита извън територията на бившия Съветски съюз.
Това е сценарий, който прави Балканите потенциална гореща точка.
Русия със сигурност не си мечтае да привлече Босна и Херцеговина или Албания в своята сфера на влияние и никой на Балканския полуостров не си мечтае присъединяване към Евразийския съюз. Техният основен търговски партньор е ЕС и именно там бизнесът търси инвестиции, а бъдещите емигранти – нов дом.
Освен че са в задния двор на ЕС, Балканите са слабото място на брюкселската дипломация. Техните банкови системи са нестабилни. Ако бизнесите с големи депозити и връзки с Русия решат внезапно да изтеглят парите си, резултатът може да бъде повсеместна несъстоятелност и обществени вълнения.
Прозападните правителства ще се разклатят. Това е мястото за оказване на натиск, ако Москва иска да накара европейците да се почувстват неудобно, посочва Кръстев.
Но дестабилизиране на Балканите е рискован проект.
Русия не може да предложи на тези общества нито работещ икономически модел, нито привлекателен политически такъв. Не може дори да извади много пари.
Отказът от изграждането на газопровода „Южен поток“ намали влиянието на Москва. Руските компании ще бъдат големите губещи от всеки руски опит да бъдат дестабилизирани прозападните правителства на Балканите.
А историята на украинската криза показва, че олигарсите са съюзници, на които не може да се разчита. Те нямат приятели, а само финансови интереси и страхове, допълва политологът в статията за британското издание.
