Д ойче Веле: Г-н Кръстев, добра или лоша новина е спирането на "Южен поток"?
Иван Кръстев: Това, че „Южен поток“ няма да се строи, не е новина. Новина е фактът, че Владимир Путин обяви края на проекта тъкмо по време на посещението си в Турция, при това внушавайки, че България носи отговорност за неговата смърт.
ДВ: Защо, според Вас, “Южен поток” няма да се строи?
Иван Кръстев: Причините, довели до спирането на проекта, не са тайна. В ситуация на санкции, евтин петрол и сриване на рублата, Русия просто няма пари за реализирането на този проект, а западните инвеститори изчакават да видят накъде върви Русия. Преди две-три седмици Италия декларира, че за нея “Южен поток” не е приоритет. Австрия също се дистанцира.
В самата Русия кризата отслаби политическите позиции на „Газпром”. Преди около месец в руския вестник "Ведомости" се появи статия, в която се казва, че концернът "Роснефт" на бившия вицепремиер Игор Сечин е предложил на правителството стратегия за приоритетите на Русия в новата ситуация. В тази стратегия спирането на "Южен поток" е една от препоръчаните мерки.
Кризата в Украйна промени и геополитическата конюнктура, в която беше лансиран проектът. За Москва “Южен поток” беше опит да се отслаби стратегическото значение на Украйна като основен път за транспортиране на руски газ към Европа. Но проектът беше и инструмент за натиск, който трябваше да убеди Киев - и по-точно Янукович, да продаде на „Газпром” 50 или дори 100 процента от тръбопровода, който минава през украинска територия.
Днес никой в Украйна няма да продаде нищо на „Газпром”. Нещо повече: Украйна вече реши да продаде 50 процента от газопреносната си система на компании от ЕС и САЩ. Така че в мига, в който “вежливите” бойци от руския спецназ влязоха в Крим, “Южен поток” падна жертва на противопоставянето между Запада и Русия.
Ако до конфликта в Украйна повечето европейски лидери бяха склонни да мислят, че растящата икономическа взаимозависимост между Москва и ЕС прави войната в Европа невъзможна, след Крим мнозина европейски лидери виждат в енергийната зависимост от Русия заплаха за европейската сигурност. И затова новината, която дойде от Анкара, е не съобщението, че “Южен поток” няма да се строи, а изявлението на президента Путин, че пътят на Русия към Европа минава през Босфора и че България била виновна за провала на проекта.
ДВ: “Турската стратегия” на Путин изненада мнозина. Защо?
Иван Кръстев: Турция е един от големите пазари за руския природен газ. Турция е и единствената държава-членка на НАТО, която не се присъедини към санкциите срещу Русия. В този смисъл решението на Москва изглежда логично. Но през последната година отношенията между двете страни трудно могат да бъдат наречени приятелски. Анкара остро нападна Русия заради анексията на Крим, а в Сирия Путин и Ердоган са съответно най-големият защитник и най-големият враг на режима на Асад. В Египет Москва подкрепя военните, а Турция стои зад “Мюсюлманските братя”.
Или с други думи: геополитическото съперничество между двете страни е реалност. Социологическите проучвания сочат, че над 80 процента от турците са негативно настроени към Русия. И което е най-важното - Турция беше ключовото звено в западната стратегия за намаляване на европейската енергийна зависимост от Русия. Именно през Турция минава южният газов коридор, който доставя неруски газ за Европа.
ДВ: Но защо тогава Путин предложи именно на Турция ролята на ключов партньор в износа на руски газ за Европа?
Иван Кръстев: Путин просто няма избор. Опитите на Кремъл да използва “Южен поток” като инструмент за разединение на ЕС не сработиха. В мига, в който анексира Крим, Путин загуби не само Украйна, но и Германия. Берлин се отказа от ролята си на посредник между Запада и Русия и стана говорител на твърдата линия по отношение на Москва. А нито един от приятелите на Путин и “Южен поток” в ЕС не използва правото си на вето, за да спре санкциите срещу Русия. И България, и Италия, и Унгария, и Австрия биха се радвали да бъдат част от пътя на руския газ към Европа, но никой не е готов да направи това на цената на конфронтация с Брюксел и Берлин.
Москва неистово търси алтернатива на транзита през Украйна, защото зависимостта на Русия от украинския тръбопровод е най-силното защитно оръжие на Киев срещу опитите за дестабилизация на страната. И в търсенето на алтернатива Путин се опитва да спечели Ердоган. Но стратегическото преориентиране към страни като Китай и Турция е не толкова избор на Русия, колкото признаване на факта, че в момента Кремъл не разполага с друга опция.
Анексирането на Крим направи Русия популярна, но я лиши от реално влияние. Вестниците и интернет-форумите в много страни се възхищават на Путин, протестиращите в Хаити го викат на помощ, но популярност не означава влияние. През последната година Русия драматично загуби позиции на международната политическа сцена.
ДВ: Защо Путин избра да обвини именно България за провала на проекта?
Иван Кръстев: Парадоксът е, че подобно на Сърбия или Унгария, България губи от факта, че “Южен поток” е спрян. Но това, че Путин обвини именно нея за провала на проекта, всъщност я превърна в единствения печеливш в създалата се обстановка. Страни като Унгария и Сърбия, които превърнаха “Южен поток” в свое знаме, днес са големите губещи. Те не получиха газ, но изгубиха доверието на ЕС. България не получи газ, но спечели доверие. И еврофондове.
Истината е, че България не е противник на „Южен поток”. Тя би спечелила от транзитните такси и строителните работи на нейна територия. Но България няма интерес от "Южен поток" като проект, който я противопоставя на ЕС. Ако сравним парите и работните места, които би донесъл „Южен поток”, с това, което получава България от Брюксел, ще стане ясно, че няма българско правителство, което да се обяви за „Южен поток”, ако цената е конфронтация с ЕС.
ЕС е най-големият търговски партньор на България. ЕС е най-големият инвеститор, а държавите от ЕС са страните, в които българите търсят работа и образование. Така че независимо от често използваните клишета за културна и историческа близост между България и Русия, в действителност руското влияние в България намалява. И “разочарованието” на Путин от България се дължи именно на това.
ДВ: Ще се променят ли отношенията между България и Русия след спирането на проекта? В какво ще се изрази „разочарованието” на Путин? Ще има ли опити за дестабилизиране на страната?
Иван Кръстев: Дали ще се опитат - не знам, но ако се опитат, няма да успеят. Премиерът Борисов успя да използва кризата “Южен поток”, за да върне България в ЕС. Защото по време на кабинета „Орешарски” ние бяхме страна-членка на ЕС, но не бяхме част от него. Борисов използва натиска на Москва, за да отпуши фондовете за България и да накара ЕС да демонстрира солидарност.
Правителството на Борисов получи подкрепа и от европейската левица, което не само превръща сегашния кабинет в единственото възможно проевропейско правителство в този парламент, но и засилва натиска върху БСП, която сега ще трябва да избира между отваряне към центъра или прегръдка с „Атака”.
В същото време Борисов не се изкуши да използва обвиненията на Москва за помпане на антируска реторика. България не е Естония или Полша и няма причини да води антируска политика. Нещо повече: България гледаше на присъединяването си към ЕС като на възможност за допълнително задълбочаване на отношенията с Русия. За разлика от балтийските държави или Полша, за България присъединяването към ЕС беше начин за приближаване, а не отдалечаване от Русия.
В момента 200 хиляди руски граждани и фирми имат недвижими имоти и инвестиции в България. Тези хора инвестираха в България не въпреки факта, че страната е член на ЕС, а именно защото е част от ЕС. Ако България излезе от ЕС, първите, които ще я напуснат, ще са именно руските инвеститори.
Въпросът е, че в момента, в който Русия заложи на конфронтация с ЕС и постави България под натиск да избира между "Южен поток" и лоялността си към Брюксел, стана ясно, че българският избор е Европа. Въпреки недоволството на хората от развитието на страната през последните 25 години, въпреки многото критики към политиките на Запада, изправени пред избора ЕС или Русия, огромна част от българите избират Европа.
Нещо повече: мнозинството от хората ясно си дават сметка, че ако Путин успее да разедини ЕС, ако се върнат сферите на влияние, то тогава България ще бъде част от турската, а не от руската сфера на влияние. И затова когато Путин обяви края на "Южен поток", никой не излезе на улицата да иска оставката на правителството, както се случи в Украйна, когато президентът Янукович заяви, че обръща гръб на ЕС. Или с други думи: Путин не успя да дестабилизира правителството. Дори по-скоро помогна за неговата стабилизация.
ДВ: Казвате, че България е доказала лоялността си към ЕС. Това ще промени ли донякъде позиционирането на страната вътре в Общността?
Иван Кръстев: Безспорно. Посещението на премиера Борисов в Брюксел, срещата с Юнкер, решението на Мартин Шулц да посети България, изявлението на Борисов, че София остава твърдо зад санкциите - всичко това превръща България в пример за малка страна в трудно икономическо положение и традиционно свързана с Русия, която обаче е направила своя избор и за която европейската солидарност е приоритет.
Както избирането на етнически германец за президент накара много европейци да променят мнението си за Румъния, така готовността на София да понесе загуби в името на европейската солидарност променя мнението на мнозина за България. Успехът на посещението на Борисов в Брюксел показва също така, че президентът е бил прав да иска Кристалина Георгиева за български еврокомисар. Това, че една от най-силните фигури в комисията на Юнкер е българка, изигра своята роля за подкрепата, която България получи, и помогна на Борисов да пре-позиционира страната.
ДВ: От разговорите между Борисов и Юнкер в Брюксел стана ясно, че "Южен поток" все още не се разглежда като затворена страница. Доколко е възможно да се стигне до възобновяване на проекта?
Иван Кръстев: Възможно е. “Южен поток” е мъртъв, но енергийните проекти възкръсват по-лесно от хората. Много неща могат да се променят през следващите няколко години. И дано се променят. В същото време обаче е факт, че възкресяването на „Южен поток” не може да бъде приоритет на българската политика.
