Е вропейският съюз често е бил непопулярен, дори и преди финансовата криза. Продължилият дълго спад в икономиката и досадните грешки на хората, определящи политиката в еврозоната, обаче предизвикаха политическа огнена стихия, пише Филип Лигрейн в коментарна статия за в. „Гардиън“.
Подкрепата за ЕС спадна до най-ниското си равнище в цялата му история.
Повечето европейци сега свързват блока със строги икономии, рецесия и германска доминация; организация, която им поставя ограничения какво могат да правят, вместо да им казва как да постигнат повече заедно.
Антиевропейските партии, които често са с ксенофобски профил, а членовете им са реакционни екстремисти, се очаква да се представят добре на изборите за Европейски парламент другата седмица.
Европа спешно трябва да смени курса,
смята авторът.
Но докато критици като Найджъл Фараж и Марин льо Пен поначало не са прави, а предлаганите от тях решения – още по-лоши, ще е глупаво да отричаме, че през последните години бяха направени ужасни грешки, особено в еврозоната.
Както зная от първа ръка, тъй като съм работил лично с председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, институциите на ЕС често не функционират нормално, доминирани са прекомерно от Германия и не са достатъчно демократични, пише Лигрейн.
Кризата подкопа доверието във възможностите и мотивите на водещите политици. Те не успяха да предотвратят кризата и се оказаха неспособни и да я разрешат.
Спасиха банки и техните кредитори, но орязаха разходите за бедните ученици.
Накараха други да страдат, а самите те останаха невредими. Нищо чудно, че гласоподавателите са сърдити. Шантажирани от заплахата, че ще бъдат накарани да излязат от еврозоната, данъкоплатците в Ирландия, Португалия и Испания бяха принудени под натиск да платят за грешките на чужди банки.
Необходими са повече инвестиции, заедно с реформи за повишаване на продуктивността (и следователно на заплатите).
Европейците трябва да имат повече глас по изцяло политическите решения, които ЕС взема – и правото да променят курса.
За да спасим ЕС, трябва да го поправим, пише в заключение авторът на статията в „Гардиън“.
криза, която тихо расте" />
