В сички кандидати да наследят Жозе Мануел Барозу го казват: следващият председател на Европейската комисия трябва да е способен да реформира институция, която за десет години стана отблъскваща за мнозинство от европейски граждани, коментира АФП.
В ежедневната реч Комисията се превърна в „Брюксел“ – наднационална институция със зле определени функции (68% от запитаните във Франция казват, че не знаят името на председателя ѝ), заклеймявана от популистите като виновник за всички провали на Европа.
Европейската комисия обаче не решава всичко – обратно на това, което твърдят противниците ѝ.
Тя „предполага“, а страните членки и Европейският парламент „разполагат“.
„Много е удобно да се присвояват успехите на национално ниво и да се приписват провалите на Комисията“, подчертава кандидатът на социалистите Мартин Шулц.
„Но резултатът е значителното недоверие на гражданите към европейските институции, а тази загуба на доверие е най-тежкият проблем, с който се сблъскваме“, заявява със съжаление той.
Барозу носи тежка вина за тази ситуация, тъй като се отказа от прерогативите на поста си, твърди кандидатът на либералите, бившият белгийски премиер Ги Верхофстат.
„Казвал съм му: имате правото на инициатива, а не го използвате. Първо звъните в Берлин и Париж и ако нямате зелена светлина, не правите нищо“.
„Жозе Мануел Барозу е споделял с мен, че се
чувствал като въздушен контрол на летище и че единствената му грижа е била да избегне катастрофа.
Аз смятам, че председателят на Европейската комисия трябва да пише плана за полета от излитането до кацането, а не само да го контролира“, заявява Мартин Шулц.
Вината е на системата за вземане на решения, наложена от европейските лидери, които ограничиха ролята на Европейската комисия със съгласието на нейния председател, обяснява Ги Верхофстат.
„Междуправителствената функция не може да действа при отсъстваща Комисия и Съвет на държавните глави, който не може да постигне съгласие за големите реформи, които да се направят на европейско равнище“, оплаква се той.
Досега номинирането на председателя на Европейската комисия беше суверенно право на европейските лидери.
Назначеният през 2004 г. Жозе Мануел Барозу, тогава консервативен премиер на Португалия,
беше резервен вариант, след като Лондон наложи вето на Верхофстат.
Десет години по-късно ситуацията се е променила. Европейските политически партии наложиха конкуренция между кандидатите. Избраният трябва да бъде този, който получи подкрепата на мнозинството депутати от новия Европейски парламент.
Претендентите настояват за необходимостта от реформа на институцията.
Всички познават лошите отношения между Барозу и екипа му от комисари и искат да поправят това.
„Имаме нужда от Комисия, която вече не играе в защита, а използва властта си, за да предлага закони“,
заяви Ги Верхофстат.
Кандидатът на консерваторите, бившият люксембургски премиер Жан-Клод Юнкер, иска да върне на институцията политическата ѝ роля и да отново да фокусира дейността ѝ върху „проблемите, които имат нужда от общо действие“.
Ако бъде избран, той уверява, че иска да избере комисари „с впечатляващ национален и европейски политически опит“ и възнамерява да откаже предложените от страните членки кандидати, ако не отговарят на този профил.
Мартин Шулц също иска „да включи гражданите“, което налага подход, съсредоточен повече върху техните грижи, и „размисъл върху необходимостта от регулация или дерегулация“.
Следващият председател на Комисията
ще бъде избран чрез споразумение между двете големи семейства, доминиращи в Европейския парламент – консерваторите и социалистите.
„Авторитетът му ще зависи от способността му да се еманципира от столиците и да принуди Съвета и Парламента да заемат позиции по неговите инициативи“, предупреждава Даниел Кон-Бендит, депутат в Европейския парламент от 20 години.
Борбата срещу безработицата, енергийната сигурност, търговията и международното напрежение ще са основните насоки в дейността на ЕС през идните пет години, коментира още АФП.
Заетост и социална Европа
Борбата срещу безработицата е абсолютен приоритет на европейските лидери макар те да не са най-добре подготвени, за да отговорят на този бич, който засяга 26 млн. души.
Европейските институции имат ограничени прерогативи в социалната сфера за разлика от държавите.
Те вече създадоха редица механизми, за да бъдат предложени стажове или пък професионална подготовка на младите хора на възраст под 25 години като „младежката гаранция“, или пък започнаха да изпълняват програми, чрез които най-силно засегнатите райони да получат европейски средства.
Макар някои да защитават политиката на „бюджетното укрепване“ и да се прилагат програми за строги икономии от началото на кризата, всички кандидати (за евродепутати - бел. ред.) наблягат на необходимостта да се ускорят мерките в подкрепа на икономическия растеж.
Лидерите в Брюксел заложиха освен това на търговските споразумения, на доизграждането на вътрешния пазар и на развитието на дигиталния сектор, за да се създават работни места.
Идеята да се въведе минимална заплата във всяка страна от ЕС, проповядвана от левицата, си прокарва път, откакто Германия я подкрепи чрез голямата коалиция между консерваторите и социалдемократите.
Търговско споразумение със САЩ
Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство (TTIP), обявено от Еврокомисията, ръководена от Жозе Мануел Барозу, поражда страхове сред обществеността, изправена пред глобализацията. Причините са липса на прозрачност и страховете да бъдат наложени генно-модифицираните организми или пилетата с хормони.
Сега има опасения от евентуални намеси на чуждестранни компании в държавната политика чрез арбитражната процедура, която се прилага в САЩ. Разногласията между двата блока са много и те бавят преговорите, които и без това бяха затруднени от скандала с американския шпионаж, избухнал в края на 2013 г.
Резултатът: шансовете до края на 2015 г. да бъде сключено споразумението за свободна търговия, което трябваше да бъде най-обхватното в света, са слаби.
Напредъкът в преговорите ще зависи до голяма степен от новия еврокомисар за търговията и от доверието, което той ще съумее да изгради с европейските столици. Сегашният еврокомисар Карел де Гухт не крие желанието си да се кандидатира отново за поста.
Енергийна политика и климат
Използването на енергия от Русия като политическо оръжие кара европейците да диверсифицират и да гарантират по-голяма сигурност на доставките си. На масата са всички варианти, включително ядрената енергетика и шистовият газ.
Целта е да бъде намалена зависимостта и годишната сметка от 400 млрд. евро за европейските покупки на петрол, газ и въглища.
Европейската енергийна общност се налага като основно направление за действия през идните 10 г. Ще трябва да се работи според целите на борбата срещу затоплянето на климата, да се налага отстъпление от суверенитета – съставът на енергийния микс се определя на национално равнище – и да бъдат преодолявани препятствия, които ще поставят големите компании, чиито интереси ще бъдат заплашени.
Външна политика
Напрежение на изток и на юг. Горещите теми няма да липсват особено в съседните райони на ЕС между дестабилизирането на Изток, породено от украинската криза, и голямата несигурност в Близкия изток и в северната част на Африка три години и половина след избухването на арабските пролети.
ЕС ще трябва да преосмисли отношенията си с тези страни партньорки, които по подобие на Украйна, искат да се сближат с него без обаче да има перспектива за присъединяване.
Ню юг ЕС планира да активизира сътрудничеството си със страните, от които идват и през които преминават имигранти – най-вече Африка и Турция, за да бъде спряна незаконната имиграция и да се изградят канали за законна имиграция.
Разширяване
ЕС вероятно ще остане клуб на 28-те през идните пет години, защото нито една страна кандидатка не е на път да приключи процеса на присъединяване. Именно такъв е случаят със Сърбия и Черна гора, а с Турция нещата изглежда са на мъртвата точка.
Новото може да дойде от вътрешността на ЕС с референдумите за отделяне, които се очакват в Шотландия и в Каталония.
Сплотеността на 28-те би могла да бъде поставена на тежко изпитание заради разногласията по въпроса дали една независима Шотландия би могла да влезе в ЕС.
