Г. Ганев: Ветото е важно за легитимността на бюджета

С амата легитимност на актуализацията на бюджета има огромна полза от вето на президента - едно е актуализацията да бъде приета със 115 гласа, друго - със 121.

Това коментира икономистът Георги Ганев в интервю за Агенция "Фокус".

Очаква се днес държавният глава да наложи позволеното му по Конституция отлагателно вето на промените в Закона за държавния бюджет, които бяха приети от депутатите преди лятната им ваканция.

За преодоляване на ветото на президента Народното събрание ще трябва да го прегласува, а приемането му може да стане само с пълно мнозинство - 121 гласа от общо 240 народни представители.

Икономистът Георги Ганев коментира, че налагането на вето няма да има икономически ефект, ако съществува политическа воля в мнозинството.

"Ветото само по себе си не може да има никакви последствия, нито за бюджета, нито за бюджетна процедура, с изключение на ситуацията, при която няма политическа воля на мнозинството.

Тогава съчетанието на вето и липса на политическа воля на мнозинството ще има последствия", смята икономистът.

На въпрос кой би имал полза от вето върху актуализацията на бюджета Ганев отговаря, че самата легитимност на актуализацията на бюджета има огромна полза от едно такова вето.

"Едно е актуализацията да бъде приета с 115 гласа, друго е да бъде приета със 121 гласа. Разликата е огромна, въпреки че бройката е само 6. Огромна е разликата в легитимността на този закон", коментира той.

"В момента извън регламентите по целесъобразност, това дали има смисъл или не, самата легитимност на това, че е приет с по-малко от пълно мнозинство, е намалена.

Легитимността на този закон е много важна, защото става въпрос за един от фундаментално важните стопански закони за всяка държава", смята Ганев.

На въпрос на "Фокус" какви ще са плюсовете и минусите от налагане на вето върху актуализацията на бюджета икономистът отговаря, че не вижда минуси, освен ако това вето не бъде използвано като извинение от мнозинството да отложи нещата за по-късно.

"Тогава могат да настъпят някои минуси за някои от групите, за които е предвидено да получат повече пари в актуализирания бюджет, спрямо досегашния Закон за бюджета.

Става дума за ваучерите за храна, за някои хора с увреждания и по-специално деца с увреждания, други уязвими групи, и оставащи неясни и непрозрачни за публиката разплащания с бизнеси.

Не се знае какви са бизнесите, колко са разплащанията и какви са договорите, има пълна неяснота.

Плюсовете биха били да възникне яснота по тези въпроси. Най-големият плюс от вето на президента би било да се разбере за какво точно ще отидат тези 200 млн. лв., които се дават в повече и могат да се харчат безконтролно и по усмотрение на кабинета и на финансовия министър", смята още Ганев.

"Ако в закона пишеше – 5 лв. за този, 10 за онзи и така до 200 млн. лв., сега е абсолютно безконтролно.

Те твърдят в някакви свои мотиви и прессъобщения, че тези пари ще бъдат дадени за нещо, но това го няма разписано в закона и ако те бъдат дадени за нещо друго, няма да има закононарушение.

По-добре би било това да е разписано в закона и финансовият министър да знае, че ако даде парите за нещо друго, извършва нарушение.

Говори се за бедни хора, които ще получат пари в повече, но в закона няма гаранции, че точно те ще ги получат наистина.

В закона няма никакви гаранции, че тези пари наистина ще отидат за деца с увреждания, ваучери за храна, за разплащания за съответен бизнес със забавени разплащания, по вина на правителството, а не, че този бизнес е един от олигарсите, които източват бюджета.

Този закон може да получи много повече легитимност при конкретно, прозрачно разписване и твърд ангажимент, за да не може да се заобикаля от точно тези плащания, които иначе едва ли някой в обществото би оспорил. Законът не дава гаранции, в момента правителството може да похарчи тези 200 млн. за каквото намери за добре", коментира икономистът.

Според него налагането на вето няма да се отрази на социалната политика на правителството.

С 200 млн. лева не може да се говори за никаква сериозна социална политика, аргументира се Георги Ганев.

"Социалната политика на това мнозинство ще проличи и ще се разгърне, когато приеме следващ бюджет.

Сега с временни мерки и поради това, че правителството очаква по някакви причини да има доста по-ниски приходи от заложените, с тези 200 млн. лв. не може да се говори за социална политика", добавя той.

На въпрос има ли според него основания за налагане на вето върху актуализацията Ганев отговаря, че Конституцията дава възможност на президента да налага вето, не само по юридически основания, но и заради политикови основания.

"Президентът разполага с правомощието да изиска от мнозинството да бъде по-прозрачно за тези 200 млн. лв., отколкото е в момента и в рамките на закона да бъдат записани по-твърди ангажименти", добавя икономистът.

"През годините е имало случаи, когато при необходимост Народното събрание е прекъсвало отпуската си и се е събирало да взима решения, насред август.

Ако днес президентът наложи вето още идния вторник или сряда може да се свика Народното събрание, веднага се гласува, ако има политическа воля ветото да бъде провалено

След това се връща веднага при президента и той го праща за публикуване в Държавен вестник и към 25 август може да влезе в сила. Ако няма политическа воля, няма да се приеме тази промяна в бюджета", обяснява Ганев за последствията от ветото и възможните сценарии след него.

Запитан може ли да се продължи по бюджета, изготвен от бившия министър Симеон Дянков без актуализация Ганев обяснява, че може да се разместват приоритетно някои разходи вътре в рамките на съществуващия Закон за бюджета, без да се изменя самият закон.

"Има нужда от една-единствена промяна - за нивото на дълга. Трябва да се увеличи правото на правителството да имитира дълг до 3 млрд., защото с 800 млн. неразумно и непредвиден взет дълг през февруари от по-предходното правителство.

Възможността на сегашното правителство при някаква нужда да има този 1 млрд. за ликвидни нужди се елиминира и е хубаво това да се възстанови. Това е един от допълнителните параграфи, а не е нещо, което засяга приходната и разходната част на бюджета. Сумите, за които говорим, са няколкостотин милиона лева при бюджет, който е над 30 млрд. лв.

Със сигурност премиерът Пламен Орешарски и финансовият министър Петър Чобанов са достатъчно добри професионалисти и ще могат да изпълнят този бюджет, стига да има политическа воля за това. Очевидно няма политическа воля и от там се налага тази промяна в бюджета. Промяната в бюджета не се налага поради технически, икономически, външни причини или форсмажорни обстоятелства, които се случват на правителство.

Промяната на бюджета е продиктувана от идеологически и политически причини на управляващото мнозинство. Спокойно тези професионалисти могат да се справят с тези няколкостотин милиона в рамките на годината. Мнозинство е в право да си променя политиката, да действа, според идеологията си.

Непрестанният опит да се обяснява с някаква неизбежност, все едно Вселената се срива и бюджетът трябва да се смени, идва като камъче в обувката, защото не е така. Бюджетът се сменя поради политически убеждения на мнозинството, в което няма нищо нелегитимно", смята още икономистът.

Красен Станчев: Предвижданията за апокалипсис в разходите на бюджета не са състоятелни, дори да бъде наложено вето върху актуализацията

Икономистът Красен Станчев коментира, че на мястото на президента той би наложил вето върху част от Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет и то върху тази част, която предвижда емисия на нов дълг, защото според Станчев тя изглежда много по-необоснована от всичко останало.

По думите му всичко останало е необосновано поради няколко причини. Сред тях са това, че се вижда, че при консолидирания бюджет има някъде около 7 млн. лева дефицит, а по републиканския бюджет има излишък от 21 млн. лева, т.е. няма проблем изобщо към момента, допълни той.

Другото, което се вижда от данните на самото Министерство на финансите е, че то не е направило никакви усилия за рационализиране на разходите, а напротив – започнало е да харчи пари най-вече за заплати, където ръстът е най-голям, заяви икономистът.