В момент, когато хиляди украинци продължават своите проевропейски протести, си струва да се замислят дали ЕС наистина е в състояние да отговори на очакванията им, пише американското списание "Форбс".
Винаги съм казвал, че ако украинците искат да бъдат в Европа, те трябва да бъдат в Европа и че Русия не бива да има де факто вето над решенията, взимани от Киев. Но изглежда, че реториката около европейската интеграция ("цивилизационен избор" и други подобни фрази) е стигнала до такива нива, че е определено безполезна за рационално взимане на решения. Когато десетки хиляди души остават да нощуват на площада на студа и да се изправят очи в очи с полицейските части, ясно е, че имат високи очаквания какво политиката може да постигне, коментира авторът Марк Адоманис.
България, смятана за най-бедния и корумпиран член на Европейския съюз, предлага поучителен пример за това какво биха могли да очакват реалистично украинците, ако някога успеят да се интегрират напълно политически и икономически в Европа.
Без да звучи грубо, България понастоящем е в пълна бъркотия,
пише Адоманис.
Миналата зима имаше ожесточени сблъсъци пред Парламента, при които десетки бяха ранени, а двама протестиращи се самозапалиха. Народното недоволство принуди старото правителство да си иде, но новото - крехка коалиция, оглавена от социалистите - се оказа замесено в голям политически скандал веднага след като взе властта.
През цялата година протестиращи продължиха да изразяват възмущението си от корупцията и нравствената деградация, както и от застоя в процеса на удовлетворяване на исканията им.
Сега можем само да гадаем кога (и дали) ще свърши проточилата се политическа криза,
пише авторът.
Бясната ксенофобия и екстремизмът са във възход. Подобно атаки станаха ужасно много, често са насочени към наскоро дошлите сирийски бежанци, грижата за които източвала държавните средства. И докато за насилието в такива случаи никога няма извинение,
не може да вините българите за неособено голямото им гостоприемство:
според Европейската комисия 85% от месечния доход на домакинствата отива за базови нужди, а 44% (!) от българите изпитват "тежки материални лишения".
За жалост изглежда, че икономическата ситуация няма да се промени скоро. Ръстът за 2013 г. се очаква да бъде 0,5% (доста по-ниско от "стагниращата" Русия), а прогнозите за 2014 и 2015 г. са съответно за 1,5 и 1,8%. Нивата на безработица от 13,2% през октомври са не само стряскащи, но през последните пет години неизменно вървят нагоре.
Така че в лицето на България виждаме страна от ЕС, в която бедността е изключително широкоразпространена, трудовия пазар - тромав, бясната ксенофобия расте, а обществената обезвереност и възмущение от корупцията в политиката и обществения живот са все по-силни.
Ясно е, че интегрирането на България в ЕС не е причинило политическите, социалните и икономическите ѝ проблеми. Те се коренят в историята на страната и особено в пагубното влияние на десетилетията на комунистическа диктатура и управление на икономиката.
България можеше да стои далеч от ЕС и пак щеше да има огромни трудности при създаването на демократични институции и свободен пазар. Когато ги попиташ, българите като цяло се съгласяват, че ЕС има позитивно въздействие и не виждам причина да споря с тях.
Трябва да е ясно също обаче, че
Европа е направила нищожно малко да помогне на България
с конкретни решения да се справи с проблемите си, изтъква авторът на материала.
Брюксел може да побутне страната в правилната посока и може да осигури техническа помощ и експертиза, но истинският импулс за реформи все пак трябва да идва от местната почва. При липсата на широкосподелени ценности сред избирателите и политическият елит,
ЕС просто няма възможността да ускори промяната.
Означава ли това, че Украйна неизбежно ще се превърне в по-голяма версия на България? Не. Украйна е държава с други традиции, с други институции.
Предвид резките политически разделения между Изтока и Запада, размерите на корупцията, незавидното ѝ икономическо състояние и липсата на реален консенсус в кръговете, вземащи решения, относно бъдещето на страната и накъде да се движи тя обаче, не е трудно да си представим, че дори да се сближи с ЕС, многобройните ѝ проблеми ще останат, допълва авторът.
Борбата против корупцията и за повече прозрачност е важна, но е много, много трудна. Но
тя се води по необходимост на вътрешна почва и Брюксел не може да бъде сериозен играч в нея.
Важно е да имаме предвид опита на България не защото доказва, че ЕС е лош, а защото ни напомня какво "Европа" наистина може да постигне в общества, които имат тежки икономически и политически проблеми.
Постиженията са истински, но съвсем не са чистото и ясно скъсване с миналото, за което толкова много хора в Киев настояват, завършва Адоманис.
