С ред българското население нараства не обемът на ксенофобията, а нивото на агресивност спрямо бежанците.
Това каза Кольо Колев - директор на социологическата агенция "Медиана", на кръглата маса "Изгубени граници - новата политика на ЕС за убежище и имиграция" в столицата.
Проучване, извършено преди година, е показало България като една от най-толерантните държави по отношение на чужденците, но година по-късно се установява рязко повишаване на ксенофобията, надминаваща нивата на толерантност, допълни той.
Агресивността е нараснала сред 20% от населението, показват данните на "Медиана".
Нападението и насилието над чужденци се одобрява от 15% от населението. По думите на Колев това е опасно явление, което може да доведе до трусове и повишаване на ксенофобските настроения, както и до сблъсъци между българи и чужденци.
Причините за повишаването на нивото на ксенофобията и агресията се дължи на усещането у българина за слабост на правоохранителните органи, усещане за безнаказаност по отношение на увеличената битова престъпност в условия на криза, както и липсата на доверие в институциите, каза Колев.
Той посочи още, че в България се наблюдава нещо, което съществува и в страните от Западна Европа - задълбочаване на недоверието и страх от навлизането на исляма като нещо непознато и страшно.
Бежанският проблем не се разглежда като нещо временно, а като траен проблем, който ще доведе до създаване на нова, маргинализирана и неинтегрирана група в обществото, допълни Колев.
Очакващите да получат статут в България са 8535 чужденци, каза заместник-министърът на вътрешните работи Васил Маринов на семинара.
Общият брой на бежанците у нас е 9820 души. От тях 1230 са незаконнопребиваващите, а 55 са настанени в арестите на главната дирекция "Гранична полиция".
В момента 400 души от Алжир и 300 от Афганистан чакат извеждане от страната.
По думите му е наложително да се ограничи броят на нелегалнопреминаващите границата с Турция до 1000 на месец, да се увеличи два пъти броят на изведените от страната.
Целта е да се достигне до 200 души на месец и да се увеличи капацитетът на Държавната агенция за бежанците за разглеждане на молби за статут до 150 на ден.
Близо 80% от бежанците нямат никакви документи за самоличност, каза министърът на отбраната Ангел Найденов
По думите му бежанската вълна от Сирия може да се нарече колосална, а миграционният натиск ще се увеличава през следващите 6 месеца, като 60% от бежанците разглеждат България като крайна дестинация. Има хора и от Алжир, Афганистан, Мароко, Пакистан. Министър Найденов допълни, че трябва да се търси подкрепата на обществото.
Армията не може да бъде основен играч при случаи, в които държавата има ангажимент към хора, търсещи убежище у нас, смята военният министър, цитиран от Агенция "Фокус".
"Опитах се да посоча една сума за действителните разходи, които България прави, или трябва да предвиди. Това даде основание за коментар, че едва ли не подхранвам ксенофобия и срамежливото подминаване на факта, за какво трябва да бъде готова България. Това трябва да присъства във всички разчети на държавните институции”, посочи министърът.
По думите му пълната безкритичност към бежанския поток е също толкова осъдителна колкото и ксенофобията към емигрантите.
"Усилията на Министерството на отбраната до този момент се изразяват в няколко посоки, достатъчно широки като спектър от дейности – предоставяне на терени и сгради за настаняване, участие на екипи от Военномедицинска академия, подпомагане на Агенцията по бежанците, осигуряване на специализиран транспорт и старт на изграждането, за съжаление, на съоръжение, което да възпрепятства нелегалното преминаване на хора от Турция. Не сме във възторг, че изграждаме такова съоръжение”, каза още Ангел Найденов.
Българското общество трябва да даде отпор на ксенофобията. Това каза председателят на БСП и на ПЕС Сергей Станишев
В условията на криза, на несигурност и бедност пристигането на такава маса хора с различна култура, религия, без работа, много от тях с ниско образование, създава основания за много страхове, условия за ксенофобия, за засилване на крайно националистически политически сили и техния разцвет.
На това българското демократично общество, независимо от политическите различия, трябва да даде отпор, заяви Сергей Станишев.
Според него част от проблема е, че се говори малко по същността на проблема с нелегалната имиграция и бежанците, и повече по външната страна - броя, контрола по границата.
Станишев отбеляза, че има обща политика на българската държава по проблема с бежанците и това е било едно от посланията на състоялия се на 20 ноември КСНС.
По думите му за България 10 хиляди бежанци са много по-голям проблем, отколкото същият брой за Германия, затова страната ни ще разчита на европейска солидарност. Темата за бежанците трябва да бъде много по-активно разглеждана и на европейско ниво, смята Станишев.
В европейското социалдемократическо семейство тази дискусия се води много активно, тя ще залегне и в нашия манифест за европейските избори през 2014 г., посочи той. Министър-председателите от нашето семейство ще настояват за много по-цялостна политика, координирана, достатъчно добре финансирана и ясна по съдържание, която да бъде подкрепена и одобрена от Европейския съвет, добави председателят на ПЕС.
Според Станишев е необходимо новият фонд за убежища и миграция да бъде достатъчно финансиран от европейските институции.
Евродепутатът Илияна Йотова отбеляза, че този фонд за убежища и миграция предвижда около 4 млрд. евро от 2014 г. Тя съобщи, че през януари у нас ще има втора мисия на Европейския парламент, която ще посети местата за настаняване на бежанци и границата. Йотова посочи, че след "арабската пролет" огромни вълни от бежанци са тръгнали към стария континент. Европа се оказа изненадана, недостатъчно подготвена, за да се справи с този проблем, коментира тя. По думите й в момента най-сложната, най-трудната граница е сухопътната граница между България и Турция.
криза, която тихо расте" />
