“В общи линии… ’почвам да се чувствам като в един филм“. Това прозря Делян Пеевски във вторник, след като бе разпитан дали е поръчал убийството на своя доскорошен приятел и настоящ враг – банкерът Цветан Василев.
Когато започнах да пиша този текст, в главата ми изплуваха всички „сценарии“ от последните дни. Потопеното Аспарухово; наводнения Добрич; смазаните човешки съдби, потъналите в кал къщи; Цветан Василев и неговата мощна банка на властта, която се превърна с гнил плод, почти продаден с намаление на ВТБ; Делян Пеевски, който мелодраматично мълви, че може би трябвало да бъде убит , за да бъдат всички доволни; Сотир Цацаров – посипал си главата с пепел, след като арестувал убийците на Пеевски, дето се оказаха не съвем убийци; Станишев, който за пореден път твърди, че няма да подаде оставка, защото това било най-лесното, а наместо това ще замине евродепутат, какъвто се кълнеше, че няма да става. Борисов, който помпа мускул, по стар обичай, с микрофон, а скришом от камерата прави възможен избора на министър от ДПС. Местан, който мълчи по модел на шефа си, до следващото раздаване на картите. Реформаторският блок, който подскача отстрани – вярно, с ентусиазъм, но все повече заприличва на мажоретка, окуражаваща Борисов.
Сюжет ли бе, да го опишеш… Но да започнем по ред.
ЧАСТ I
В началото бе Пеевски. След „тежък личен катарзис“ поиска да оглави ДАНС.
Челата са набръчкани, пръстите на статистите в пленарна зала потни и треперещи натискат бутона „за“. Глас зад кадър съобщава: „Ако не го изберем, правителството пада“.
После бяха протестите. Разбира се, като във всяка уважаваща себе си драма, трябваше да има дъжд. Режисьорът показва общ план. Малко по-късно екипът на продукцията претърпява „тежък, личен катарзис“ и започва да монтира Сорос в цялата картина.
Изведнъж картината се сменя. Мая Манолова в лилаво костюмче притичва през кадър с Изборен кодекс в ръка. Момчил Неков е само статист, още не знае, че ролята му ще стане централна.
Нина Гергова организира контрапротест. (Дикторски глас обяснява, че това е протест, ама не съвсем, защото е в защита на някого, а не против него, и в повечето случаи осигурява коридор на тези, които защитава. Те пък се движат с бял автобус). Въпреки всичко в далечината се чува въпросът „Кой?“
(Рекламна пауза. Клиентите са ни скъпи. И логото на КТБ.)
ЧАСТ II
Пеевски не е шеф на ДАНС. Но митичен мустакат образ успява да уволни двама журналисти от чужда медия, твърдейки че ерозирали престижа му с обясненията, че той финансирал едни други медии (и те контра).
Пламен Орешарски мълчи. А каквото и да каже, то няма значение.
Бойко Борисов е престоял точно 4 часа в НС и се е отегчил, чудейки се защо в пленарна зала не пускат журналисти, за да достигне до състоянието „обичаен работен ден“. В резултат на това обявява, че напуска парламента. Е, твърди, че го прави в знак на протест.
Местан е екзактен: правителството имало подкрепа.
Станишев го целува на Орлов мост. (Контрапротестът се измества на мястото на протеста, режисьорът показва любов и умиление)
В далечината все така се чува въпросът „Кой?“ и викове „Оставка“.
Мая Манолова отново притичва през кадър с Изборен кодекс в ръка.
Нина Гергова вече протестира пред президентството.
В кадър изненадващо влиза Бареков.
Реформаторският блок виква по-силно: „Оставка“.
(Рекламна пауза: „Клиентите са ни скъпи“. Следва логото на КТБ)
ЧАСТ III
Пламен Орешарски мълчи.
Борисов се връща в парламента, установил, че в него има повече журналисти, отколкото пред централата на ГЕРБ.
Министър Мариана Георгиева е изпаднала в интровертност на духа.
Мая Манолова и Цецка Цачева профучават през кадъра, налагайки се една друга с Изборен кодекс.
Станишев и Местан редят листи за евроизборите. Твърдят, че ако нямат над 50% това ще означава, че подават оставка.
Момчил Неков получава 15-то място. Пеевски второто. (Всички чакат какво ще каже суверенът).
Бареков пече кебапчета.
(Рекламна пауза: Клиентите са ни скъпи. Логото на КТБ)
Част IV
Миньорите в Бобов дол се бият за кренвирши. Мария Пиргова обяснява, че нямат време да четат вестници, затова и трябва да бъдат „образовани“ за кого да гласуват. Естествено, става дума за 15/15. Избират Момчил Неков за евродепутат.
Допълнителен кадър: Станишев и Мая Манолова късат на малки парченца Изборния кодекс.
Суверенът на ДПС дава на Пеевски мандат за Брюксел. Значи не е демонизиран, защото имал неприятна външност (по Местан), а си го харесват.
Борисов казва, че иска избори веднага. Не прави нищо по въпроса, обаче. После „пледира“ да му върнат кафеварката, която е извън кадър Михаил Миков му я взел.
Станишев е претърпял крах на евроизборите. Но е избран за евродепутат. Казва, че няма да замине, няма да си подаде оставката и няма да остави партията в този труден момент за нея. (Ако режисьорът няма кадри може да ползва тези от 2009 година, сходни са). Твърди, че правителството било стабилно. Обещанието за оставка, ако нямат доверие на над 50% от гражданите, удобно е забравено.
Пламен Орешарски мълчи.
Бареков е евродепутат. Не бил финансиран от Цветан Василев. Иска оставка.
(Рекламна пауза: Клиентите са ни скъпи. Логото на КТБ)
Част V
В кадър влиза изненадващо Местан. И както правителството е стабилно, така изведнъж иска избори. Твърди, че ДПС няма да подкрепи друг премиер в рамките на този парламент.
Извън кадър Станишев е навестил Ахмед Доган и е поискал да стане премиер.
Орешарски мълчи.
Станишев влиза в кадър. Иска избори веднага. Задължително гласуване и обяснява на съпартийците си как трябва да неутрализират ДПС.
ДПС отговаря с усмивка: Каквото каже мандатоносителят.
Борисов си иска кафеварката.
Реформаторският блок казва, че е съборил кабинета.
(Пауза няма. Рекламата на КТБ е свалена от ефир)
Част VI
На терена излиза главният прокурор Сотир Цацаров. Арестувани са трима, искали да убият Делян Пеевски, по поръчка на Цветан Василев.
Станишев мълчи. Орешарски мълчи. Местан мълчи. Борисов мълчи.
В кадър влиза президентът Росен Плевнелиев. Събира всички мълчаливци при себе си, за да спасяват държавата.Изборите ще са между 28 септември и 12 октомври. Насрочват нови консултации, на които националното съгласие ще бъде частично постигнато (повече след изборите).
В резултат – Борисов получава кафеварката си.
Оставка няма.
После БСП и ГЕРБ се скарват и лидерът на опозицията отказва да участва в преговори.
(Реклами отново няма)
Част VII
„Убийците“ на Пеевски са пуснати. Не са искали да му направят нищо. Цацаров се извинява. Бил се объркал.
Цветан Василев вече не харесва контрамедиите на Пеевски. Обяснява, че ги е финансирал, въпреки че преди месеци това уж бяха „лъжи“. Финансирал е и Бареков. Пеевски си мислил, че е властелин на държавата.
В кадър влиза Пеевски. Казва, че Цветан Василев искал да стане премиер. Той не го подкрепил. Суверенът рязко е изчезнал.
Местан мълчи.
Станишев ще ходи евродепутат, въпреки че уж нямаше. (Чуват се ридания. Режисьорът не показва Петър Курумбашев, който плаче.)
Орешарски мълчи. Борисов мълчи.
Оставка няма.
Цветан Василев се жали, че Пеевски ще го убива. Пеевски отива на разпит. Казва, че живее във филм. Смятал, че е по-добре да го убият.
Оставка няма.
…Точно преди края на филма телевизорът е отнесен от потоп.
Оцелелите зрители се разбягват в ужас. А делото по спасяване на давещите се е дело на самите давещи се. Буквално. И преносно.
Иначе – краят все повече изглежда като предизвестен. А жанрът може да бъде сменен в последните минути – от комедиен хорър, в един от онези – филмите за възрастни…
Полина Паунова е журналист, известен с разследванията си, смелите коментари, заредени с емоция, в които не щади силните на деня, и активното си присъствие в социалните мрежи. Работи в Mediapool. През 2013 г. спечели наградата "Валентина Крушкина - журналистика за хората" в категория млад журналист. За себе си тя казва, че вярва, че журналистиката е кауза и ненавижда бездействието и апатията.
