Е вропа спешно крои план за контрол над капиталовите потоци от и за Гърция, защото „обявяването на несъстоятелност е практически неизбежно“. Това пише лондонският „Дейли телеграф“, коментирайки безрезултатните надлъгвания между Атина и международните ѝ кредитори.
Последният безплоден опит за преговори траял (състоял се в понеделник) само 45 минути, като
всяка от двете страни казала, че очаква другата да направи компромис,
с който да се преодолее задънената улица. Възелът на противоречията този път бил въпросът за пенсиите в Гърция. Кредиторите искат още по-драконовски орязвания на пенсиите, които вече са намалени с 44 на сто. Атина е категорично против.
При липсата на компромис кредиторите вече готвят ултимативна оферта със заплахи за капиталов контрол, пише пратеникът на „Телеграф“ от Брюксел.
Цитира се германският еврокомисар Гюнтер Йотингер, който каза вчера, че Брюксел трябва да се подготви за въвеждането на извънредно положение в Гърция, включително за социални вълнения и за спиране на доставките на основни, включително медицински продукти и материали, ако няма споразумение на 1 юли.
В същото време
Гърция обвинява Европа, че заговорничи за смяна на режима в Атина,
пише „Телеграф“. Тя подозира, че кредиторите умишлено се стремят да предизвикат политическа криза в страната. В необичайно остро изявление премиерът Алексис Ципрас е заявил, че европейските кредитори водят подмолна борба срещу демократично избраното гръцко правителство и предупредил, че неговата страна ще защищава суверенитета си, каквито и да са последствията. Той призовал институциите на ЕС и МВФ да проявят реализъм. Източници от управляващата гръцка партия СИРИЗА са съобщили на „Телеграф“, че Атина може да открие съдебна процедура против въвеждането от Европа на ограничителни мерки срещу Гърция, които неизбежно биха довели до излизането ѝ от еврозоната.
Треската, обзела Европа във връзка с неизвестността около съдбата на Гърция и на еврозоната, е главна тема и на друго западноевропейски вестници.
Германският вестник „Зюддойче цайтунг“ също съобщава, че лидерите на еврозоната и на Европейската централна банка готвят планове за въвеждане на капиталов контрол над Гърция, в случай, че няма споразумение до края на тази седмица.
Според вестника на Атина ще бъде връчено ултимативно споразумение и тя ще бъде изправена пред драконовски мерки, ако не предложи задоволителни отстъпки по време на заседанието на финансовите министри от еврозоната през уикенда.
„Телеграф“ припомня, че
капиталов контрол за последен път беше наложен на Кипър през 2013 г. и то по искане на неговото правителство,
след като ЕЦБ заплаши да спре спешната си помощ за кипърските банки. Вестникът припомня, че контрол над капиталовите потоци може да бъде наложен само по искане на страна членка на еврозоната.
Междувременно шефът на ЕЦБ Марио Драги е предупредил, че споразумение с Гърция е спешно необходимо, защото
търпението на финансовите пазари и борсите се изчерпва в очакване на евентуален гръцки фалит.
Той е подчертал, че „топката е в гръцкия двор“ и Атина трябва да направи компромисната стъпка.
В собствен авторски анализ друг британски вестник -– „Гардиън“, започва с директно внушение: „Европа трябва да спаси Гърция, като и помогне да се спаси сама“.
Последствията от задържането на Гърция в еврозоната ще бъдат тежки, но тези от излизането ѝ ще бъдат още по-лоши.
Те ще бъдат не само икономически, но също така човешки, геополитически и исторически. Европа никога вече няма да бъде същата, пише авторът Тимъти Гартън Аш. Той изразява удивление от това, че вижда в страните от Северна Европа „сравнително безразличие“, към съдбата на Гърция и към страданията на гръцкия народ, като отбелязва, че там Гърция е по-често обект на анекдоти, отколкото на сериозна загриженост.
Но авторът вижда и две опасни илюзии, които битуват в Европа относно гръцката сага. Първата е широко разпространената презумпция, че гръцко-германската игра на „котка с мишка“ ще завърши с някакъв компромис в последната минута. А втората е че т.нар. Грекзит (излизане на Гърция от еврозоната) е нещо не особено важно, и че дори това може да се окаже здравословно за еврозоната и за ЕС.
„Гардиън“ не е съгласен с тези презумпции. Според него излизането на Гърция от еврозоната би имало дълбоки последици за самата нея и за бъдещето на ЕС и за неговото място в света. Ако това стане, никой не знае какво точно ще се случи. Ясно е, че то ще причини огромни страдания на гръцкия народ – родоначалник на демокрацията, който и без това вече направи немислими жертви. В Атина вероятно ще дойде на власт още по-радикално правителство, което, например, може да блокира разширяването на санкциите срещу Русия заради Украйна, предполага авторът.
Москва би била повече от щастлива да разиграе картата на политическата солидарност между две православни страни, пише той. Това рязко би повишило и ролята на Турция като неоспорим регионален лидер на вратата към Близкия изток, отбелязва вестникът. То би дало и възможност на Китай, който вече стъпи икономически в Гърция, да засили още повече икономическото си влияние там, а значи и в Европа.
Затова, дори ако нямате и капка симпатия в безчувствените си сърца спрямо Гърция, но ако имате мозък в главите си и ако ви пука за бъдещето на Европа, ще разберете защо трябва да спасим Гърция, заключава авторът на „Гардиън“.
